Много хора ме питат как ми се занимава..
– С кое?- питам аз..
– Да ходиш в София, да се обясняваш на медии, да преговаряш с управляващи, да се бориш.
Да ви кажа честно грам не ми се занимава! Не ми се занимава да се обяснявам, да се моля, да убеждавам.. Правя го, защото не мога да дишам! Сякаш тия забрани ме душат! Сякаш не ми казват “спри да танцуваш”, а “спри да дишаш”!
Не се подценявам, колкото и самохвално да звучи, и мога да се преориентирам, както вече доста колеги направиха. Но защо?! Аз съм добър в това! Добър съм в танцовата зала, там сред хората, сред децата… Искам в главата ми да кънти музиката за поредния нов танц, а не онзи подтискащ глас от последната година:“ами какво ще правя сега, мога ли да работя, май не мога..”! И не искам да мисля какво сако, панталон и риза да сложа за поредната среща на високо равнище, а да приготвя игралното си облекло. Да сложа скарпините и цървулите в сака, да приготвя 5 тениски за деня, които вечерта ще бъдат вир вода! Да, това искам! Искам да творя! Искам да бъда там, където се чувствам най-пълноценен, там, в моята танцова зала! Искам пак ония сладки глъдки въздух между най-бързите тактове! Това искам! Отговорих ли защо го правя? Защото искам да чувствам онази пулсация в краката си, след пълен работен ден! Защото искам да чувствам тялото си живо! Защото искам да танцувам!
