Начало Култура Ран Босилек: Във всяко дете живее душа на поет

Ран Босилек: Във всяко дете живее душа на поет

СПОДЕЛИ
Реклама
На 26 септември 1886 година в Габрово е роден Генчо Негенцов (Ран Босилек), един от най-любимите писатели на поколения български деца. Но името му се струва прекалено обикновено и затова си измисля този ароматен псевдоним.
Вярвате ли,че любовта към децата може да промени житейския път на един юрист – случило се е! Ран Босилек прекратява адвокатската си практика и започва работа като редактор на списание „Детска радост”– едно от най-известните детски издания в България. Той е от малкото писатели, които се посвещават единствено на литературата за деца. Неговото творчество включва поезия, ритмична проза, приказки, а сюжетите му са оригинални и класически, взети от народното творчество
Писателят успява да привлече за каузата си и други автори. Най-често цитирана е Елисавета Багряна, тогава сътрудник на списанието „Детска радост“, която споделя, че ако не е била неговата упоритост, никога не би станала детска писателка: „Почнах да пиша стихове за деца, без да имам влечение. Понеже Ран Босилек настояваше. Ако не беше той, никога нямаше да напиша стихотворения за деца. Молеше, искаше.” По негово настояване за деца започвват да пишат и Дора Габе, Веса Паспалеева, Асен Босев, Чичо Стоян, Гео Милев, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Елин Пелин, Георги Райчев и др.
Няма българин, който да не е чел „Родна реч“, „Я кажи ми, облаче ле бяло“, „Родна стряха“, „Косе-Босе“, „Кума Лиса“, „Неродена мома“,“Дядо и ряпа“ „Весели народни приказки“, „Момче и вятър“, , забавните му разкази от „Патиланско царство“ – написани и преразказани по един колоритен и неповторим начин на достъпен език.
Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Затова той привлича най-талантливите художници илюстратори по онова време: Илия Бешков, Александър Божинов, Вадим Лазаркевич, Борис Ангелушев.
Един от най-добрите български преводачи на световната литературна класика за деца. Издава множество книжки с приказки от норвежки, руски, индийски, шведски, японски произход. Превежда или побългарява приказки на Х. К. Андерсен, Братя Грим, Ш. Перо, творби на В. Буш, М. Твен, А. С. Пушкин, А. П. Чехов,
Ран Босилек написва стихотворението „Облаче ле, бяло“, когато като студент в Брюксел е обзет от носталгия по родината. И тези стихове стават химн на тогавашните български емигранти. Писателят обичал да си прави импровизирани анкети: случайно срещнати хора на улицата питал дали знаят кой е написал „Облаче ле, бяло“. Когато му отговорели, че това е народна песен, бил доволен и казвал, че по-голямо признание не може да има, разказва внучка му Ралица Негенцова.
Я кажи ми облаче ле бяло
от где идеш, де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори?
Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?
Ти кажи ѝ, облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.
И носи ѝ от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана,
наближава в село да се върна,
да се върна майка да прегърна.
***
„Бяла, спретната
къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях….
Къщичке на дните
златни, кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
*** Паметникът на Ран Босилек в Габрово