Начало Бизнес Трансформацията в съвременен минен бизнес е бъдещето на „Асарел“

Трансформацията в съвременен минен бизнес е бъдещето на „Асарел“

СПОДЕЛИ
restorant

Предизвикателствата на съвременния минен бизнес правят внедряването на иновации задължително за постигане на по-добра себестойност, казва инж. Делчо Николов, председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на „Асарел-Медет” АД

– Кои са направленията, които определят дългосрочния успех на „Асарел-Медет“?
– Мината е предприятие с изключително широк обхват на развиваните дейности, като осъществяваните бизнес процеси са пример за колаборацията в действие. Затова ще очертая само няколко направления, които са ключови за минния бизнес в момента и са на фокус в „Асарел“. Постоянна и голяма задача е намаляването на себестойността, което все по-често означава дигитализация на добива и решение за нови технологии. Предизвикателствата на съвременния минен бизнес поставят дигиталната трансформация като водеща за подобряване на процесите и постигане на по-добра себестойност.

– Какво значи това?
– Първо, осигуряването на безжична мрежа в работните зони на рудника ни дава и възможността за непрекъснат обмен на данни с всички производствени машини. Днес специалистите ни разполагат с възможност за отдалечен достъп до технологичните параметри на всяка една производствена единица. Контролът на стабилитета на откосите в рудника например се осъществява от система от роботозирани измервателни станции. Всички събрани данни са налични 24 часа в денонощието за целия, ангажиран с този мониторинг, персонал, което е водещо при вземането на аргументирани решения по производствените въпроси. Стремежът на „Асарел-Медет“ към дигитализация на минните процеси ще продължи с търсене и внедряване на нови успешни цифрови технологии.

– Доколко достъпът до ресурси е определящ за бъдещото на компанията, а и на бранша?
– Знаете, че всяка мина има прогнозирани години живот. Реално тя може да „живее“ и осигурява просперитет на региона дълго. В същото време критичен за това планиране е достъпът до достатъчно количество доказани запаси. Затова непрекъснато инвестираме в геолого-проучвателни дейности. Вижте историята на „Асарел-Медет“: минно-обогатителен комбинат „Медет“ е открит през 1964 г. Тогава е най-големият открит меден рудник в Европа и третият по големина в света. За първи път в света се води ефективен открит добив и обогатяване на бедни медни руди – със съдържание на мед под 0.4 %. Но ако междувременно не е било открито и разработено находище „Асарел“, днес „Асарел-Медет“ нямаше да съществува, защото рудник „Медет“ работи само до 1994 г. Такъв е нашият бизнес.

– Какви са субективните пречки пред развитието на сектора?
– В последните години в своята работа се изправяме пред редица трудности, които ние приемаме като предизвикателства и мобилизираме своите ресурси за преодоляването им. Факт е, че невинаги успехът идва бързо. Ще ви дам пример с проекта за добив на злато в Трънско. Той можеше да вдъхне живот на един от най-бедните региони в страната. Очернящата кампания срещу проекта обаче бе толкова ефективна, че за нула време над 500 потенциални, високоплатени и дългосрочни работни места бяха възпрепятствани с един местен референдум. Трън създаде прецедент, в който на местно ниво, чрез завоалирано запитване се взе решение, с което практически се реши въпрос от по-висша компетентност – държавата да не добива собствените си ресурси. Това направи всеки един български гражданин малко по-беден и вече сме свидетели как се използва и ще бъде използвано и занапред отново и отново с подобен резултат. Една от големите ни задачи е да покажем, че българският рудодобив е силен икономически бранш, разполагаме с традиции и ноу-хау на световно ниво, големи финансови ресурси, суровинна база и металургия, която да добавя стойност към добива. Би могъл да има блестящо бъдеще, ако не става непрекъснато жертва на задкулисни игри, местни заинтересовани, но не от просперитета на регионите страни и гражданска антиактивност. Тези субекти умело използват страховете и незнанието на населението, унищожавайки в зародиш новите проекти.

– Как успявате да задържите кадрите си?
– В „Асарел-Медет“ работят около 1200 души. Почти всички са местни хора. Започнах с това колко широкоспектърна е дейността в мината и управлението на този човешки капитал е цяло изкуство, в което ние не спираме да се учим. Във всеки смисъл на тази дума – ние сме най-големият и предпочитан работодател в региона на Панагюрище. В същото време – изборът в общината е сведен до няколко предприятия и изглежда така, сякаш всеки има „обещано“ работно място: ние винаги имаме нужда от хора – хората винаги има къде да отидат да работят и тази парадоксална обвързаност изисква много умения, за да развиваме и задържаме хората си, а не да подчертаваме тази свързаност. Всяка компания, дори и такава, която е най-голям работодател в даден регион, ако не работи добре със служителите си, в дългосрочен план изпитва затруднения. Работим по това да стигнем до всеки от служителите, независимо от механиката на сложната и тежка машина, каквато е една мина.

– Какви са най-големите Ви задачи, за да постигате този дългосрочен успех?
– Управлението на риска и особено рисковете за здравето и околната среда. Екологичните рискове в „Асарел“ са напълно овладени в последните 20 години и е абсолютен мит, че мината убива всичко около себе си. Много отдавна сме направили всичко възможно хвостохранилището и насипищата да не замърсяват водите, както е било навремето при държавното предприятие. Забележете, че с новата Инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед ние произвеждаме чиста катодна мед от руднични води. Освен това разполагаме с три пречиствателни станции. Преоразмерили сме всички съоръжения, за да предотвратим попадането на замърсени води в реките, които пресичат територията на предприятието. Рекултивирали сме над 2100 дка стари насипища и нарушени терени. Вече сме внедрили и международния стандарт по енергийна ефективност ISO 50 001, което означава, че отговаряме на всички световни изисквания за енергоспестяващо и енергоефективно производство. Грижим сe да няма замърсяване на въздуха с фин прах по време на взривяване, като регулярни измервания показват, че „Асарел“ не е значим източник на замърсяване на въздуха в Панагюрище или околните села.

– Колко важно е да бъдете близо до местната общност, където извършвате основната си дейност?
– За нас е голямо предизвикателство как управляваме социалното си присъствие на местно ниво, така че да е добре разбрана стойността на това, че ни има. Икономическата сила е предимство, но и много голямо натоварване. Ние присъстваме навсякъде в живота на общината – няма дейност или местна тема, зад която да не стои „Асарел-Медет“ АД. Поражда се всъщност интересен парадокс, в който хората приемат този факт за даденост и дори не се запитват какво би се реализирало без тази подкрепа. Например над половината от собствените приходи в бюджета на община Панагюрище идва от „Асарел-Медет“. Отделно с инвестициите си ние сложихме града на картата на туризма чрез СПА хотел „Каменград“ и залата-трезор за експониране на Панагюрското златно съкровище, на здравеопазването чрез болницата „Уни Хоспитал“ и на спорта чрез залата „Арена Асарел“. В същото време все по-ясно се очертава необходимостта повече да се популяризира този принос, защото стана модерно големите предприятия да бъдат атакувани за всеки свой нов проект. А това не е съзидателно – това е деградиращо и вредно за социално-икономическия климат и просперитета в цели региони.

Материалът е част от специализираното приложение към бр. 33 „Добивна промишленост“, подготвено от Пламен Енев

Текстът е публикуван в брой 33/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.