„Цигански барон“ или хубава работа, ама … режисьорска

Едни от най-известните композитори на оперетна музика са Имре Калман, Йохан Щраус, Франц Лехар, Жак Офенбах, Адолф Адам. Сред най-прочутите оперети са „Прилепът“, „Царицата на чардаша“, „Цигански барон“, „Лелята на Чарли“, „Веселата вдовица“, „Графиня Марица“ и други.
Повечето от заглавията са в репертоара на на Музкално-драматичния театър във Велико Търново "Константин Кисимов". Най-новата им постановка  "Цигански барон" от Йохан Щраус, снощи бе представена на панагюрската сцена.

Коментарът след постановката би могъл да е и само от две думи:  шок и ужас. 

Шок и ужас по отношение на режисура и костюми.Шок и ужас като изпълнение. Използвайки похватите на баснята и иначе лекият сюжет на щраусовата оперета, академик Пламен Карталов е намерил начин да покаже своята гледна точка за случващото се в милата ни родина. Защо чрез баснята ли? Ами най-вероятно, за да не обиди някой или да маскира така изказа си, че да не бъде критиката му буквална, а и все пак и Лафонтен затова е писал басни.

Какво представлява като декор и костюми Карталовия "Цигански барон" – завесата се отваря и виждаме едно обрасло с папур блато, в което удобно са се настанили жаби. Жабите всъщност са хора, които пеят и танцуват, но с големи бутафорни маски и зле скалъпени костюми. Те квакат, настанили се удобно около и в блатото. Това на какво ви прилича? След малко се появяват кучета, пуйки, щъркели, една голяма сова и прасета с корони. Те също са хора, които пеят и танцуват с големи безизразни бутафорни маски и зле скалъпени костюми. Излизат един циганин и една циганка без маски, но пак със зле скалъпени(дори за ролята на цигани!) костюми .

Опитвам се да си спомня либретото на оперетата и недоумявам какво всъщност се случва на сцената, защото в един момент се появява БТР (а не карета), малък мотопед и накрая дори едно  колело, подобно на това, което имаше дядо ми. Съвсем забравям за великолепната музика на Щраус, но и оркестърът не може да ми я пресъздаде така, както съм свикнала да я слушам, изпълнена от оркестъра на Виенската опера например. Ще кажете "Е, Търново не е Виена". Ами като не е, защо се пънат да свирят Щраус?
Ако попитам артистите ще ми кажат, че режисьорът е виновен, ако питам оркестрантите, те ще кажат, че вината е на диригента, ако попитам диригента, той със сигурност ще се оправдае, че няма достатъчно бройки за оркестър и ще каже,че тези, които са в оркестъра не свирят достатъчно добре ;ако попитам режисьора, той ще каже, че артистите и диригентът не са разбрали гениалната му мисъл, защото ги мързи да мислят, а времето за репетиции със артистите е малко; ако попитаме директорът на театъра, той ще каже, че няма пари за повече репетиции, костюми и затова "правим каквото можем"; ако попитаме някой от администрацията под чиято шапка е театърът, ще отговорят, че нищо не зависи от тях и т.н., докато не стигнем до  Министъра на Културата, който ще ни отговори, че в момента културата е най-добре от всякога.

Иде ми да се гръмна! Бум и всичко ще си дойде на мястото.

Ей такива мисли ми минаваха през главата, мъчейки си да си спомня оригиналната версия на оперетата, такава каквато я е написал либретистът Игнац Шнитцер и да доловя иначе познатата ми като мелодия, гениална музика на Йохан Щраус. Истината е, че нищо не схващах, а пред децата които дойдоха да гледат оперета за първи път в живота си казах, че тази постановка е пример затова как не трябва да се правят постановки. С право на децата им беше скучно, защото нито можеха да разберат какво пеят или говорят артистите на сцената, нито разбираха защо всички носят големи смешни маски, които скриваха изцяло лицата им, нито пък можеха да разберат какво свири оркестърът.
Та се чудя – трябваше ли се хвърля на боклука един оперетен шедьовър и гениалната музика на Йохан Щраус, за да може един прочут режисьор като Пламен Карталов, да опише в какво състояние се намира България в момента? Да се хвърли Щраус на боклука, на рождения ден на Моцарт, за да намери начин един режисьор да разкаже своята гледна точка? Кон за кокошка, или Щраус заради едно режисьорско решение? Ето какво искаше да ни каже академик Карталов чрез своята най-нова постановка "Цигански барон": Животът ни в момента представлява едно обрасло в папури блато, най-отгоре му настанили се жаби с огромно самочувствие,вършещи нищо, сиреч надута квакаща (занимаваща се само с клюки и интриги) администрация, безполезна и неносеща за нищо отговорност, уж пазещи някакво имане. Което накрая някакви цигани необезпокоявани отриват. Около блатото в търсене на храна се появяват кучета, които всъщност олицетворяват кучешкия живот, който водят артистите, пък и обикновените хора, търсейки и те място в тресавището. След тях се появяват всякакви животни, олицетворяващи някакви хора и накрая прасета с корони-олицетворение на властта. Да, Карталов е гениален режисьор, смел е и е намерил начина да оправдае малкото време за репетиции, които е имал, малкото пари за костюми и декор, лошият оркестър и за да направи животът на певците още по-труден и да оправдае лошите им вокални качества, им е сложил големи и тежки маски на главите, за да им послужат като извинение "та вие знаете ли как се пее с това чудо на главата". За да оправдаваш измисляйки гениални решения под формата на уж простички алегории е наистина достойно за признание. Браво маестро Карталов, гениален похват! Да, за да вървим напред, трябва да хвърчат глави,   прасета да квичат под музиката на Щраус  и да не ни е страх, когато сме влюбени от появата на щъркел, защото той, освен че носи бебета, яде и жаби.
Смелост трябва, за да се изхвърли един шедьовър на боклукa. Както и да се поеме риска от критиката.