Любка Пъкова
Вчера се събудих в прекрасно настроение. Следвайки изградените навици, направих си чашка кафе, сложих си две бисквитки на масата и натиснах копчето на дистанционното. Като страстен любител на новинарските емисии първо потърсих такава. Внимавай какво си пожелаваш! – е казал един източен мъдрец. И аз си получих новините, ама новини да видите! Скандал. Един министър се оплакал в ефир, че бил послушван. Направо пир за врани! 
Завъртяха се едни коментарни студия, едни извънредни включвания, пресконференции, брифинги, изобщо целия антураж от телевизионерски похвати бе включен в преследване на най-провоканивното изказване. Естествено, набързо се организира и социологическо проучване, с единствена цел – как, виждате ли, ще ни се отрази скандала на нас, избирателите. И хоп, изненада… Хората не се интересували! „Ама как така?” – пита напудрена журналистка. Така, така, за ваша информация хората са отишли на работа, за да изкарат някой лев и да си платят данъците. Тези данъци, който издържат тези политици, които сами се подслушват. А ако не са на работа, хората си търсят такава. В другия случай са отделили един ден, както направих и аз, за да си оправят градината, защото хората нямат пари за градинари. Следваща теза, този път от една руса дама, чест гост по всякакви формати: „ Нарушени са основните права на българските граждани!”. О, те глупавите граждани пак не разбират. Разбират, разбират, не техните права са нарушени, само вашите и българските граждани добре разбират, че вие сами си ги нарушавате, при това не за пръв път. Въпросните граждани помнят и бръмбарите на Бонев, и галерията на Станишев, ще преживеят и Цветанов, не си притеснявайте. Тези граждани, простете, но ще се изразя непремерено, хич не ги е еня за вашите интриги. Тези граждани, народът, искат да знаят не кой, кого и колко регламентирано е подслушвал, а какво е чул. Е, това няма да ви хареса, то за това и този въпрос не присъства в студията и брифингите… Защото, ако пуснете записите, сигурно ще чуем не съвсем удобни неща за всички ви. А ние не сме ви избрали, за да имате тайни от нас! Ние имаме право да знаем всяка ваша дума и основанието за всяко ваше действие, защото ние сме ви дали правото да харчите нашите пари. Повтарям – нашите! А ние отдавна сме наясно, че не ги харчите за нас, не всичките. Затова на народа не му пука, че се послушвате, пука му, че имате какво да криете. И народът, за ваша изненада, иска това да спре!
След целия бълвоч на днешния ден ми се иска да направя един апел и дано някой ме чуе. Уважаеми политици, вие май сте загубили всякаква връзка с народа си! След няколко седмици, волю-неволю, ще ни се наложи пак да гласуваме за вас. Постарайте се, ако ви е възможно, този път да не се срамуваме! Постарайте се да си вършите работата така, че дори и да ви подслушват, да нямате проблем да си повторите думите. Защото властта не е у вас, тя е у нас и ние имаме право да ви уволним. Пък и да ви поискаме сметка и после да ви пратим по дяволите. И ще го направим! Не го ли знаехте? Лошо, току що ви скъсахме на първия изпит…
