На 13 и 14 август 2022 година в Копривщица се проведоха традиционните литературни празници, посветени на поета Димчо Дебелянов. Те се провеждат от 2004 година ежегодно и събират поети и гости от страната и чужбина. Години наред творци от Панагюрище се включват в литературния празник на Копривщица. Връчва се и литературна награда на името на поета за цялостен принос в литературата и за поезия, съзвучна с мотивите, емоциите и естетиката на Димчо Дебелянов, която от 2019 година се присъжда на две години.
Носител на наградата за 2021 година е поетът Калин Донков.
Тази година празниците бяха посветени на сатиричните творби на поета.
Възпоменателната вечер се състоя в събота в обновения салон на читалището. В нея взеха участие кмета на града г-жа Бойка Дюлгярова, директорът на музеите г-жа Кунка Неделева, духовият оркестър при училище „Любен Каравелов“, лауреати на Дебеляновата награда, много гости.
За хумористичните творби на Дебелянов, подписвани с псевдонима Амер, говори писателят Михаил Вешим – главен редактор на вестник „Стършел“, а актьорът Павел Иванов направи рецитал от избрани творби в стих и проза, които разкриват една не толкова позната, но също така талантлива страна от личността на Дебелянов.
Писани преди век и посветени на актуални и злободневни теми на тогавашното общество, представените творби са доказателство, че и днес словото на Амер звучи съвременно и актуално.
Икс-Игрек казваше разпален:
– Да, пресата у нас е сила –
веднъж в борба излязла люта,
кого ли тя не би надвила!
– Да, тъй, но точен за да бъдеш –
един набързо го прекъсна, –
пред „сила“ трябваше да туриш
и друга малка дума „мръсна“!
КРИЗА
Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога –
ето кризата у нас.
Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.
Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.
Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.
Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне –
ето кризата у нас.
Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон
разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем…
Хатовете там се ритат,
ний „магаретата“ мрем!.
***
Чел съм нявга, слушал съм да казват
славни и прочути мъдрословци
на уста с презрителна насмешка,
че народът – туй е стадо овци.
Помами ги хитро и след тебе
в огъня дори без страх ще дойдат.
– Може би! Стада съм виждал често,
ала все магарета ги водат!
Със свои хумористични творби в рецитала се включиха и трима носители на наградата от предишни години Атанас Капралов, Ивайло Диманов и Димитър Христов. Поетът Д. Христов прочете и стихове от посмъртно издадената стихосбирка на Славимир Генчев – поет и бард, дългогодишен уредник на къщата-музей „Димчо Дебелянов“, инициатор и организатор на Димчовите поетични празници. Прочетен беше и поздравителен адрес от Дойчо Иванов, бивш директор на къщата-музей. Изпълнението на „Хубава си, моя горо“ изправи залата на крака. Беше прожектиран и филмът „Белоцветни вишни“.
Вторият ден празниците продължиха с традиционното литературно четене и представяне на нови книги, което поради поройния дъжд се проведе в красивата възрожденска Палавеева къща. Бяха представени книги на Славимир Генчев, Атанас Капралов, Ивайло Диманов, Мина Кръстева, Мина Карагьозова, Таня Попова и украинската поетеса Ана Багряна, която от години живее в България. В четенето се включиха поетите Васко Попов от Сопот и Райчо Русев, неподражаемият Райсън, в чиито стихове живее и добродушно или сатирично се усмихва Амер.
Текст и снимки: Мария Бегова
