Начало Култура Валентина Радинска и Маргарита Петкова гостуваха в Панагюрище

Валентина Радинска и Маргарита Петкова гостуваха в Панагюрище

СПОДЕЛИ
restorant

Две прекрасни поетеси гостуваха в сряда вечер в Панагюрище. Маргарита Петкова е вече близо до сърцето на местните почитатели на изящното слово и не за първи път е в града ни. За първи път в Панагюрище пристигна известната майсторка на художественото слово, журналист, критик, преводач, съпруга на покойния вече велик български режисьор Крикор Аазарян – Валентина Радинска. Поетичната вечер бе под наслов "Духовните стойности в стиховете на Багряна" и бе посветена на 120 години от на рождението на голямата българска поетеса. Двете дами бяха представени от Стефан Рапонджиев.
Елисавета Багряна е сложна като личност. Тя има щастлива съдба като поет и не толкова щастлива като жена и човек, каза Радинска. За какво й завиждам и за какво не й завиждам казвам в един предговор на Антология на съвременната българска поезия, добави поетесата, след което прочете посветеното на Багряна. Според Радинска тя е драматична героиня заради това, че първите й книги са най-силните и защото чистосърдечно се опитва да се впише в новото време, рискувайки репутацията си. Фактът,че не можа е белег, че е голям поет, посочи Валентина Радинска и добави, че Багряна си остава първата дама на българската поезия.
Интересен бе и разказът на Маргарита Петкова, която познавала лично Багряна от 1984 г. до края на дните й. Голямата българска поетеса излъчвала аристократизъм и внасяла респект, където и да се появи. През всичките тези 45 години на социализъм не съм чула някой да я нарече – другарко Багряна, тя винаги бе -госпожо Багряна, продължи увлекателно Петкова. След споделените спомени за "Вечната и святата", Валентина Радинска достави огромно удоволствие на почитателите си от Панагюрище като прочете стихове, посветени на сина й, както и някои от последните й творби, прровокирани от протестите в страната. В последвалия разговор, тя разказа още за изключителната работа на своя съпруг – Крикор Азарян, върху пиесата "Вишнева градина" в последните дни на неговия живот.