Начало Интервюта На гости във вълшебния свят на една панагюрка със златни ръце –...

На гости във вълшебния свят на една панагюрка със златни ръце – Станка Кузманова

СПОДЕЛИ

Тя е от онези жени, за които фразата "има златни ръце" важи с пълна сила. Ръцете й раждат красота. Докосвайки обикновените предмети със сръчните си пръсти и с помощта на неизчерпаемата си фантазия, създава истински уникати. Хобитата й са много. Освен hand made -нещата, тя е и отлична кулинарка. Обича българските филми и хубавата музика. Семейна е, зодия скорпион и е страхотен събеседник.

Но най-важното – човек с топло сърце, широка усмивка и …вълшебни ръце. Представяме ви панагюрката Станка Кузманова.

 

 

Здравей, Таня, виждала съм твои ръчно изработени предмети – декупаж, рисувано стъкло, дръвчета от мъниста, плетива и мога смело да твърдя, че са много красиви и оригинални. От кога и кой те запали по това?

  Най-старото ми хоби е плетенето на кука,бях на 10 години, когато баба ми(светла й памет)ме научи.Интерсно ми беше и се увлякох,майка ми и сестра ми също много ми помагаха,за което много съм им благодарна.Това беше началото…С декупаж и изработката на цветя и дръвчета от мъниста се занимавам от почти 4 години. Случайно видях снимка в интернет на цвете от мъниста и много ме впечатли.Отне ми година докато разуча техниките на плетене.И с декупажа беше така,много четене ,търсене на информация и опити,не всичко се получава от първия път.И сега продължавам да се уча,навлизат нови техники,материали които искам да опитам. А за рисуването – правя малки,плахи стъпки,не съм наследила дарбата на баща ми…тя е у сестра ми. Спомням си как някога ми довършваше рисунките вкъщи и учителката беше очарована от мен
С две думи мога да кажа,че се самообучавам.Във форуми открих много хора с моите интереси с които споделяме опит.

Как се раждат идеите ти за различните неща, които правиш?

Идеите се раждат импулсивно – красиво цвете, дърво със странна форма….наблюдавам природата,тя ме вдъхновява.
А при декупажа е по-различно,там идеята е на нещо старо да дадеш нов живот.Или някой скучен нов предмет да го превърнеш в нещо уникално.Най важно е въобръжението,да си развихриш фантазията и те идеите идват сами Имам много идеи, но трябва време за реализацията на всички.

Мислила ли си за изложба?

Това е сериозно нещо и досега не съм се замисляла. Мисля,че ми е рано….но някой ден може и да стане..

В момента върху какво работиш?

Колкото и странно да прозвучи,работя върху няколко неща наведнъж.Всяко си има етап на обработка и се оставя за другия ден,а през това време се заемам с нещо друго.Сега съм на Коледна вълна,подаръци,топли шалове и ръкавици.

Мислила ли си да превърнеш хобито си в бизнес?

Не съм спирала да мисля за това.Имам идея,която ако успея да осъществя ще съм много щастлива.

Според теб хората ценят ли ръчно изработените неща?

Като се казва ''За всеки влак си има пътници"… Ръчно изработените предмети са уникати, трудно се повтарят,отнемат време за изработка и най-важното…..носят в себе си частица от душата на човека, който ги е направил. По никакъв начин не могат да се сравнят с масовото производство, което ни залива по магазините. Всеки, който осъзнае колко труд,усилия и време са вложени в изработката на даден предмет – мога да го нарека Ценител.Но тези хора са малко и това не е само мое мнение.Надявам се,мисленето на хората да се промени.
Когато купувам подарък, избирам Българско производство,има толкова хубави Български стоки.Трябва да сме националисти.
В България има много хора които заслужават да бъде уважен труда и таланта им. Удоволствие е да подариш нещо уникално,направено с любов и търпение,така истински ще зарадваш човека пред себе си.
За специалните ми хора изработвам специални подаръци,а дали съм успяла да ги зарадвам…..това мога да разбера и без думи…..очите говорят!

Колко време отделяш на това да изработваш красиви неща и трябва ли да си в специално настроение, когато го правиш?

Всяка свободна минута е посветена на някое от хобитата ми.Доставят ми истинско удоволствие. Немога да стоя без да правя нещо с ръцете си.Настроението е важно,но се е случвало и много ядосана да си нижа кротко мъниста…успокоява ме.. Най-много обичам да работя късно вечер когато е тихо е спокойно.
Благодаря на семейството ми за помощта и подкрепата, която ми оказват!

 

 

 

И още красиви нещица от Станка Кузманова: