Начало Интервюта Ваня Замяркова: Вдъхновяват ме милиони неща, но още не съм ги нарисувала

Ваня Замяркова: Вдъхновяват ме милиони неща, но още не съм ги нарисувала

СПОДЕЛИ
restorant

Разговаряме с Ваня Замяркова. Срещата ни е провокирана от картините, които отскоро украсяват местно заведение и представляват сцени и образи от филма „Време разделно”, рисувани върху дърво. Картините ни впечатлиха дотолкова, че решихме да се срещнем лично с Ваня Замяркова, за да научим от първа ръка за нейните рисунки и талант.

Здравей Ваня, от Кога рисуваш?
– Първите ми опити са от 7-ми клас. Тогава открих, че имам влечение към изобразителното изкуство.

Кой беше първият човек, който видя таланта в теб?
– Аз. Самороден талант съм. Преди да отида да уча в техникума с рисуване, една моя позната ме попита къде съм учила рисуване и аз и отговорих, че никъде,а тя беше категорична, че няма да ме приемат. Познай дали не ме приеха?… Веднага ме приеха. Когато започнахме в техникума бяхме 36 човека и в първите дни преподавателят ни по рисуване от 36 рисунки избра 4 от тях, като не знаеше на кого са. Показва първата картина и попита „Тази картина на кой е?” и съответно едно момче вдига ръка и каза „Моя е”. ”Ти къде си учил рисуване?”, пак пита учителят. „Ами аз съм учил при проф. Парашкевов”. Учителят,очарован, казва ”Браво”, а Парашкевов беше един от най-най в града. Вдига втората рисунка „Тази рисунка на кой е?” съответно вдига друг съученик ръка „Моя е.” Ти кой си, го пита преподавателят. "Ами аз съм син на художника еди кой си." Вдига трета картина, още един мой съученик вдига ръка и преподавателят го пита „Ти къде си учил?” и отговорът е "Ами при професор Парашкевов". Вдига четвъртата картина и пак пита „Тази рисунка на кого е?” И аз казвам – моя е. Попита ме: "Ти къде си учила рисуване?" и аз му отговорих-никъде. И той, изненадан,казва:  "Е, как така никъде?".А аз категорично – абсолютно никъде не съм учила до сега рисуване.
След това кандидатствах без никаква подготовка в института. Моята приятелка например ходеше във Велико Търново на уроци. Не я приеха. Тогава тя изкара 4, а аз изкарах 5,25- без да съм ходила на курсове по рисуване.

Искала си да преподаваш изобразително изкуство,вярно ли е?
– Аз съм завършила това, Имам полувисше образувание за преподавател по трудово обучение и изобразително изкуство, но никога не съм си подавала документите в нито едно училище. Просто така ми се стече животът. Завърших 1990 и започнахме частен бизнес с моя съпруг. Тогава се изкарваха повече пари от търговия, знаеш учителските заплати колко бяха мизерни, за разлика от сега. Сега учителите никак не са зле. Работата с децата не е лесна, но пък имат хиляди други привилегии.


Какво обичаш да рисуваш?
– Предимно портрети. Пейзажчета, цветенца, мазанички всеки може, докато портретът е труден.

От какво черпиш вдъхновение?
– То вдъхновението не ме напуска. Например за триптиха, който съм изложила в ресторант „Стъргалото”, вдъхновението ми е от актрисата Калина Стефанова, която изигра ролята на Елица във филма „Време разделно”. А Севда (Аня Пенчева) я нарисувах в последствие. То рисуването ме увлича – първо почваш едната, после другата и така. За мен всички картини са ми като дечица, много са ми скъпи. Иначе рисувам портрети по снимка. Черпя вдъхновение от актьорите, които са в сянка. Йосиф Сърчаджиев и Аня Пенчева всеки ги знае, но Калина Стефанова в ролята на Елица и Иван Кръстев, който играе Манол…. Първият ми триптих е като извадка от сцената край реката и в реката. 

Нужно ли ти е усамотение, спокойствие,когато рисуваш?
– Не. По-скоро безпокойство ми трябва. Рисувам повече,когато съм афектирана. Когато съм спокойна мисля за други неща. Трябва да има драма, за да рисувам добре (сме е се).

Освен рисуването имаш ли друго хоби?
– Приложните изкуства са другата ми страст. Правя мартеници, кукли, от хартия разни мои си измишльотини, които се раждат от фантазията ми.

Имаш ли любими художници, от които се вдъхновяваш?
– Не, нямам кумири.

Замисляш ли самостоятелна изложба или съвместно с някой?
– Не. Нямам такива амбиции.

Обижда ли те определението „комерсиално творчество”?
– Не мога да си го сложа на себе си. Не се обиждам въобще. Ние всички трябва да се храним и трябва да си плащаме сметките. Не мога нито един творец да го обвиня,че е комерсиален, но себе си не слагам в това число. Ако съм искала и търсила комерсиалното съм щяла да започна да рисувам Аня Пенчева най-напред или Йосиф Сърчаджиев, които са познати имена, но мен ме вдъхнови Калина Стефанова.

Освен Героите от филма „Време разделно”, вдъхновявала ли си се от други филми, от други имена и сюжети?
– Милиони неща ме вдъхновяват, но още не съм ги нарисувала. Но в момента определено още ми се работи по „Време разделно”. Имам много още сцени,които искам да нарисувам, но не и масови сцени – тях не ги обичам. Предпочитам лицата, очите, излъчването.

Едно пожелание за ПИА…
Пожелавам ви да бъдете честни, открити и откровени първо към себе си, а след това и към читателите ви!