Снощи пред препълнения салон на НЧ“Виделина-1865“ за тринадесети път бе връчена Общинската награда на Панагюрище за краеведска дейност „Любородие”.
Тържествената церемония беше част от патронния празник на ОУ „20 април”. Директорът на училището Дидка Карайлева представи основните факти от творческата и житейска биография* на тазгодишния носител на наградата Мария Бегова – филолог, преводач, творец, дългогодишен ръководител на Общинска библиотека „Стоян Дринов“, деен член на НЧ“Виделина-1865“, сътрудник в ПИА НЮЗ и автор на стихосбирките „Думи насъщни“ (2014) и „Провинции на сърцето“(2016).
За връчване на приза на сцената беше поканен председателят на Общински съвет-Панагюрище Иван Лалов.
„За мен е чест и привилегия, че точно аз имам възможността да връча тази награда за краеведческа дейност. Краеведчеството е изкуството да погледнем назад в миналото, да съберем онези данни за нашия роден край, за нашето бунтовно Панагюрище, за времената, които трябва да помним, които трябва да напомняме на нашите деца. Наш дълг е бунтовният април, 1876 година да остане в историята като бележит връх в националноосвободителното движение на България.“ – подчерта в словото си Иван Лалов, след което развълнува препълнения салон на читалището, прочитайки стихотворението на Мария Бегова „Април“**, част от стихосбирката „Провинции на сърцето“.
Ето какво сподели и самата Мария Бегова:
„Какво сме без род – дървета без корени. Лично аз съм клонка от стар панагюрски род – Загорова по баща и връзката ми е със Загарьови, Раленекови, Докузанови, Велеви, Белопитови, Герови, Райнови, Руйнекови, Цацови, Тухчиеви и др. По възрастните хора знаят тези имена и когато осъзнавам, че всъщност съм част от една такава общност, че имам десетки братовчеди, лели и племенници в града, които не познавам, но знам че ги има, това е усещането да си част от една група хора, това ти дава енергия да стоиш изправен. Освен рода, родното място е мястото, откъдето черпим сили да вървим напред, да даваме колкото може повече и където и да сме, да се връщаме отново на това място. Панагюрище 200 години е като звезда в историята на България и не само в историята – и в просвета, и в образование, в култура, в музика, в спорт …това е основание да се гордеем, да обичаме и никога да не го забравяме, където и да сме, да не губим връзката с това място. Когато си идвам в Панагюрище, обезателно се отбивам на три места – градската библиотека, историческия музей и читалище Виделина – защото това са местата не само в които аз съм работила и съм живяла – работила съм тук, на тая сцена съм свирила на цигулка, пяли сме, правили сме представления. Всичко това ме тегли назад. На всички вас пожелавам любородието да бъде част от вашата същност и от вашия живот.“
* Мария Петрова Бегова (Мария Петрова Загорова)
е родена на 14.09.1950 г. в гр. Панагюрище. Завършва Държавен библиотекарски институт (1970) и Софийски университет „Климент Охридски“ (1976) – специалност „Турска филология“ и втора специалност „Български език и литература“. Работила е в библиотеката в гр. Панагюрище като библиотекар (1970-1972) и като директор (1976-1984). От 1984 г. живее в София, където работи работи като: секретар на читалище „Васил Друмев“, завеждащ библиотеката на Център за източни езици и култури на Софийски университет, в ръководител на направление „Библиотечно-информационно обслужване и фондове“ в Университетска библиотека, а след пенсиониране 5 години е завеждащ „Библиотека за френско-езична литература“ в СУ “Климент Охридски“.
Член на Съюза на българските писатели. Превежда поезия и проза от турски език. Нуредин Заза „Моят живот като кюрд“, „Легенда за планината Арарат“ на Яшар Кемал и антологиите „Непознатият Изток“ (2001 ), „Да си жена от Изтока“ (2002), „Новото лице на Изтока“ (2006). В съавторство с Радосвета Минчева „Пътеводител на Университетска библиотека“ (2010), в съавторство със Стоян Радулов юбилеен „Алманах Виделина“ на читалището в гр. Панагюрище(2017).
Има публикации в периодични издания и в сайтове. Участва в антологиите „Панагюрската фиала“ (2002), „Озарение“ (2006), „Екове“(2015), „Поети 2016“ (2017), Алманах „Виделина“ (2017)…
От 2013 г. до момента е Председател на журито на литературен конкурс „Доброглед“ с членове Ники Комедвенска и Атанас Капралов.
Дейността й, свързана с Панагюрище, включва:
В екип с Паца Байрякова и Стоянка Ракова за краеведската картотека са описани всички публикации за Панагюрище във възрожденския печат, вестниците в Източна Румелия и български периодичен печат до 1944 г. във фондовете на Народна библиотека „Ив. Вазов“ – Пловдив и НБ“Св. Св. Кирил и Методий“- София.
В съавторство с Атанас Атанасов има статия за старопечатните книги във фондовете на Градска библиотека и Историческия музей за вестник „Септемврийско знаме“, препечатана и в „Работническо дело“.
По молба на Руска Патърчанова превежда от османски език 4 османски документа от фонда на Къща музей “Райна Княгиня“, а по молба на д-р Райко Чочев – 4 османски документа за неговата книга за Панагюрище. По молба на Методи Навущанов превежда османските надписи върху ятаганите в колекцията Историческия музей – Панагюрище.
Представя много панагюрски автори в периодичния печат, публични четения, юбилейни тържества и премиери на книги в Панагюрище, София, Асеновград, Баня, Карлово, Копривщица и др. През годините са представени авторите: Стоян Дринов, Иван Костурков, Богдан Овесянин, Лука Навущанов, Атанас Сугарев, Стоян Сейменов, Петър Дееничин, Цвятко Събев, Иван Динков, Боян Ангелов, Любомир Качков, Димитър Дънеков (Стефанов), Михаил Гунчев, Евелина Кованджийска, Кръстьо Раленков, Томи Наплатанов, художниците Стайо Гарноев и Стефан Божков, а също Райчо Русков, Елена Георгиева и композиторът Борис Ибришимов (тримата не са панагюрци, но са били учители в панагюрската гимназия) и др. От 2014 г. насам в рубриката „Родени в Панагюрище“ на Литературния салон при НЧ“Виделина-1865“ са представени литературни портрети и творчество на Катя Зографова, Боян Ангелов, Иван Есенски (роден в Мухово), Тони Лунгарска, Цвета Делчева, Румен Спасов.
**АПРИЛ 1876
Пролетно млад,
нетърпелив,
внезапен, разбунен,
пояс развързал априлий.
Всички дивачки по хълма –
като бели взривове – с цвят
чак до върха се покрили.
Зад каменни зидове
чардаклии къщи
светят с джамлъци,
камбанки люлеят лалета
в дълги ерлъци
над здравец, игличина,
чимшири в редици стоят,
зелени и стройни като за почест,
над дуварите зидани
синее бухлатият люляк,
над високите вратни
със зелени очи
бръшлян към пътя наднича.
Дошла е пролет –
време за вричане.
И сред този цъфтеж, сред тази омая,
тръгнал таен кипеж, от смела мечта замаян.
II
Пролетно млад,
нетърпелив,
разбунен,
градът заживял, повярвал в чудо!
Сухари, барут, гайтани,
кама, пищов, чакмак,
платно и мехлем за рани,
лъвче за всеки калпак.
Бил красив и богат,
имал всичко градът.
Време е
за държава.
За свобода.
Или смърт.
В Средна гора няма среден път…
III
Кратък бил онзи април.
Онзи април…
Онзи април подранил…
IV
Но се обърна април и времето тръгна назад.
Заваля.
Три дни над Оборище вали.
Лицето на предателя
една качулка скри…
V
И пак вали.
Вали три дни.
И още три. Вали.
Не спира.
Барутът става кал.
Калта в навущата тежи.
В очите пари.
В душите боли.
И вали.
VI
По хълма бели взривове
трещят и все по-ниско
към къщите слизат.
Стократната войска
в градеца влиза.
Залогът е огромен,
страшна е цената.
Кой търси свобода?
Кой – плячката богата?
От къща на къща и от двор на двор,
издигал се писък от нож и топор.
Боят не гледал малък – голям.
Докъдето стигал, пеел ятаган.
Смърт и разорение
за дръзкия град.
И да не се съвземе,
глава да вдигне пак,
ще се превърне в пепел цветущий Каменград.
VII
Не се изплака туй небе, не се изплака.
Знае, че все ще побере мъката му земята…
VIII
С огнен ред Историята започва нова страница:
Април 1876-та. Въстание…
Стихове Мария Бегова
Из книгата „Провинции на сърцето“
