Начало Общество За социалната мрежа, човешките отношения или как допуснахме да се превърнем в...

За социалната мрежа, човешките отношения или как допуснахме да се превърнем в пишещи „общуващи” зомбита

31
0
СПОДЕЛИ

ФейсбукО, времена! О, нрави! Или по-точно.. O,tempora! O,mores! – така пише Ботев. И тъй като ми е любим поет или поне ми се наложи като такъв преди години, реших да копирам от него… Ставам си аз днес, усмихната, доста бодра и разбира се, влизам в Мрежата. Отварям Фейсбука, все пак това е неизменна част от ежедневието на един млад човек като мен. Нали трябва да съм в час с нещата. Искам да разбера къде са приятелите ми, кой и къде е бил на почивка, на дискотека, кой с кого се е „обвързал”, кой с кого е „скъсал”, ха-ха…. общественозначими въпроси! Зачитам се в някой друг ПОСТ с мърда мисъл или пък не чак толкова… хм, няма лошо, аз правя същото, нали трябва да се учим от по-мъдрите, уж! Чета си новините, тъй като поспах до късно и нямах време да ги проследя по телевизията. Същевременно ми показва, че някой е сменил COVER PHOTO-то си, та решавам да дам един LIKE и аз. Таа… както и да е, сещате се, обикновените неща, които човек прави във ФЕЙСБУЧЕТО. Продължавам да „сърфирам” час-два и след малко нещо се променя. Мисълта ми тръгва в друга посока. Започвам да се заглеждам в доста малки неща, например коментарите на някого, с въпросите „Как си, Къде си, Как изкара снощи,Обичам те”и прочие. Замислям се, колко интересно се е деформирало всичко. Как човешките отношения се пренасят в социалната мрежа и буквално „изсъхват”пред очите ни, но лошото е, че ние напълно осъзнати допускаме това. Че мобилните телефони са началото на цялата промяна- да, хубаво! Но без тях никой не може да си представи живота, нали? В 21 век са повече от необходими. Това с Мрежата обаче вече си е друго! Допускаме да се превръщаме в пишещи „общуващи” зомбита, вместо досегашните нормални човеци. Животът ни вместо личен, се превръща в такъв за всички останали. „Обичам те” вече не е толкова сакрално и значимо, както преди, то е на всяка страница и във всяка нова публикация. Всеки го пише на всеки, обича до „болка”, до „побъркване”…аххх, какво се случва с вас, каква е тази обич?!?!? Човешките чувства вече не се показват на човека, а се ПИШАТ! Леле, а аз се чудя защо ми става все по-трудно да кажа в очите на някого нещо, което трябва. Защото не подхождам правилно очи в очи, май. Трябва ми достъп до Интернет, като че ли! Ако не кача новата си рокля в албума „Myself”, нещо няма да е както трябва. Ако не снимам голото си тяло, извинете , не е голо, половината от гърдите ми са скрити.. та ако не го кача и него, то тогава няма да направя впечатление, да събера лайкове! Ще остана просто един пришелец в мрежата, а трябва да съм от най-активните! За муцунките, дупенцата, батките и каките няма да коментирам, правила съм го много пъти, с една дума- сладури! Изводът е, че ценностите се променят, мисленето също, ние като хора най-вече. И това ни доставя удоволствие, това ни прави щастливи! О, tempora! O, mores! Защо толкова се преобразяваме? Защо малките, обикновени и така значими неща не ни носят удоволствие, а точно това? Защо не се усмихнем на някого отсреща, а трябва да използваме символите от клавиатурата? Защо трябва да бъдем част от тълпата? Знаете ли, осъзнаването е много дълъг път, но всеки трябва да го извърви, така ми се струва.Замислете се,нека бъдем модерни, социални, в час с времето, но нека имаме граници, вътрешни,ценностни,лични! Защото тях, границите, трябва да ги има, иначе накъде би тръгнал светът? Нека останем себе си, нека останем хора, едни по-истински,е, други не чак толкова.. но нека запазим емоцията, нека запазим тръпката от срещата с някого,това вътрешно чувство на истинско усещане! Опа, имам ново известие във Фейсбук! Приятелката ми ми е постнала нещо на стената, иска да се видим! Е, отивам, отивам да говоря с нея, отивам да общувам, да се почувствам човек, а не просто робот! Have a nice day!

Автор: Радина Борделова