Начало Интервюта Българинът започва да цени психичното си здраве, когато то е накърнено

Българинът започва да цени психичното си здраве, когато то е накърнено

СПОДЕЛИ
restorant

Преди седмица излезе от печат книгата на Евгения Загорска „Наркозависимостта – личен и обществен проблем”. Книгата е по идея на МКБППМН и благодарение на комисията, се разпространява съвсем безплатно. Краткото четиво ни запознава с това как влияят различните психоактивни вещества върху психиката на децата. Авторът обръща вниманието ни върху един много тревожен факт – всеки четвърти ученик в Панагюрище поне веднъж е опитвал наркотици. Това е резултат от анонимно проведена анкета. В книгата ще намерите още и мнения на децата от Панагюрище за наркотиците, алкохола, отношението им към тях, както и кои са най-често допусканите грешки от страна на родителите. Авторката се обръща директно към родителите, самата книга е послание за тях „Няма кой да Ви замести, щом става въпрос за Вашите деца. Колкото повече училището и семейството мълчат пред децата за наркотиците, толкова по-силно се чува изкусителният глас на улицата.”
 
Евгения Загорска завърша ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград, както и Световна асоциация по позитивна психотерапия. В момента работи като психолог в Психолого-педагогически център Панагюрище.

Цени ли българинът психическото си здраве? Знае ли къде да търси помощ, когато има проблем с чувства, емоции, зависимости?

Започва да го цени, едва когато то е сериозно накърнено. В обществен план обаче факт е, че различни духовни школи, учения, религии бележат разцвет, което е сигурен знак, че хората все повече разбират, осъзнават свои дефицити в психичния си и духовен живот. Хората са объркани, хаоса е повсеместен и най-често страдащия попада при псевдоспециалисти, които затвърждават това объркване или се възползват от него.

–  В най-новата ти книга "Наркозависимостта – личен и обществен проблем" акцентираш върху два основни проблема алкохолизъм и наркозависимост. Има ли много хора в града, които прибягват към психоактивни вещества и такива, които търсят спасение в чашката?

Наистина аз съм авторът на тази книга, но идеята и нейната реализация е на МКБППМН, благодарение на която тя стига до родителите съвсен безплатно.
В книгата съм акцентирала на факта, че дори Закона да прави разграничение между легалните и нелегални вещества, въздействието и на двата типа е сходно по ниво на опасност и психофизеологично въздействие – водят до създаване на зависимост. Това, че българина традиционно е свързан с употребата ( а и с производството) на алкохол е тревожен факт, не успокоение.
Фактите се виждат с просто око, аз мога само да добавя, че според направеното от нас анонимно изследване само 10 % от децата никога не са пили алкохол, а 30 % от употребилите пият в по няколко дни седмично. Половината са изпили първото си питие във възрастта 13-15 години. Не се е случвало да се напият само на 21 % от панагюрчетата.
Като прибавим и това, че от анкетата излиза, че всеки четвърти ученик в Панагюрище поне веднъж е опитвал наркотици, картината се очертава доста мрачна…

 – Защо тийнейджърите започват да употребяват психоактивни вещества и на какво с дължи фактът, че алкохолизмът се превръща в проблем на все по-младите хора?
Причините, които най-често самите младежи дават като отговор на този въпрос са желание за принадлежност към групата, за удоволствие и от любопитство. Като отчетем и факта, че пубертета обичайно е тежка личностова криза – съществен рисков фактор. Аз бих добавила, че има все повече пустеещи души, които са благодатна почва за всякакъв род експерименти, повечето от които деструктивни.

 –  Какви още са често срещаните проблеми в поведението на подрастващите, а и на възрастните?

При децата все по-чести са проявите на асоциално и девиантно поведение, агресивност, отчуждение, добилото широка популярност Хиперкинетично разстройство на поведението, ранни прояви на промискуитет и зависимо поведение.
При възрастните характерни са поведения, повлияни от зависимости, основно към алкохол, тютюн и медикаменти, съзависимост (съжителстване със зависим човек), отчаяние, депресии, ригидност, липса на адаптивност.

 – Ако родителят вижда нещо тревожно в поведението на детето си, какво трябва да направи?

Да спре и да помисли върху проблема. Ако не вижда произхода му и варианти за решаването му, да потърси помощ от вън. Да не отрича проблема излишно и да не губи време в съпротиви.

– Влияе ли и как влияе смяната на времето върху психиката на човека?

Преходът от лятно към зимно часово време е свързан с адаптирането към една промяна. Биологичният часовник трябва да се адаптира към новото време, а това става за около 7 до 10 дни. Цялото тяло, не само психиката се пренастройва към промяната. След този адаптивен период всичко се нормализира.
По-добре е през тази една седмица да се "успокои топката", всичко да бъде по-спокойно. Хората саа различно чувствителни към тези промени. Болните хора са по-чувствителни на тази промяна в сравнение със здравите хора.
Влошаването на времето (студено, дъждовно, мрачно) от своя страна обостря депресивни състояния.
Добре е да се използват максимално оскъдните слънчеви лъчи. Продължителните разходки, ранното лягане, достатъчното сън могат да помогнат за възстановяване на ритъма на живот. През нощта се произвежда по-голямо количество мелатонин, а през деня намалява.
Знае се, че в този период нараства процента на катастрофи, разконцентрирано е вниманието ни. Някои хронични заболявания могат да се обострят.
Децата също усещат промяната на часовото време, но те са по-адаптивни в сравнение с възрастните хора.

 – През есента хората са по податливи на депресии. Факторите, които най-често влияят на това са намаляването на деня, застудяването, върлуващите вируси, работата… Как да намалим стреса в този период, така че да се чувстваме по-спокойни?

Нужни са повече разходки, общуване и развлечения, спортуване, релаксация, балансирано хранене, повишаване нивото на мелатонин и витамин Д.

– Кога хората трябва да се обръщат към услугите на психолог?

Когато усетят първите симптоми на душевен дисбаланс. И винаги когато имат вътрешна потребност.
Този месец нашият център отбелязва 10 години от създаването си. Това е немалък период, в който осезаема е еволюцията на отношението на местната общност към психологическите и психотерапевтични услуги, макар и все още да битуват предразсъдъци, заблуди и съпротиви.