Начало СТАНИ АВТОР Живот между надеждата и отчаянието

Живот между надеждата и отчаянието

СПОДЕЛИ

Питали ли сте се някога, защо 23 години ние не можем да излезем от едно и също блато. Всичко уж ни е наред – казват, че българина е най-трудолюбивия, че е най-издържливия и какво ли още не. Всъщност не доказахме ли, че хубавите неща не се случват само с мускули. Докога ще я караме на сетни сили?

Всеки ден слушам млади хора, приятели, как чертаят бъдещето си, но все по-често плановете за бъдеще са навсякъде друга, но не и в България. Целият фейсбук е пълен със снимки на приказни места и най-честите коментари са „искам да съм там“. Но защо не прочитам такива коментари, когато се постват снимки на българското черноморие или сред зелената българска природа? Не мислите ли, че тези 23 години ние оцеляхме не само заради мускули, а и заради изкуствено напомпано самочувствие? Знам, че на много хора няма да им стане приятно от моята констатация, но за съжаление това е констатацията и на много чужденци, които имат повече поглед над страната ни. Гордеем се постоянно със славната си история, а забравяме бележити дати. Помним, че някой някога ни е казвал, че имало един българин, който се е казвал Васил Левски и разказал играта на турците. Но парадоксът е, че когато попиташ някой, кога е умрял Васил Левски, ние се замисляме няколко минути и играейки тото, го пращаме в 17-ти век.

Ще ви кажа, защо ви разказвам всичко това. Една от основните причини е насмешката, с която ни гледат чужденците, гледайки патоса, с който им разказваме нашата славна история. На свой ред той започва да ни разказва, как в неговата държава не плащаш и стотинка, когато отидеш в болница, а пенсионерите обикалят цял свят по екскурзии, защото в младините си са били заети с яко бачкане. Там животът е разделен на две – времето, в което се трудиш и градиш кариера, и времето, в което береш плодовете на труда си. За съжаление при нас животът се дели на времето, в което се опитваш да оцелееш и времето, в което се оставяш на милостта на съдбата и просиш от всяко следващо правителство, което идва на власт.

Общо взето не много красива картина. Нека бъдем реалисти и спрем да се самозаблуждаваме!