Нека на този ден си спомним героизма и саможертвата на всички участници в Априлското въстание! Преди 140 години те дадоха живота си за нас! Вечна им памет!
Дълъг беше твоят път към Свободата, Българийо, страшен и кървав – през хиляди премеждия, през хиляди страдания, през хиляди смърти – героичен и славен, осеян с безброй подвизи. Знаят ли другите народи, не изпитали робството, какво означава макар и само един робски ден? А питал ли се е някой някога колко са робските дни на България? 175 900! Трудно е да си представим как можа да издържиш, да оживееш, да се възродиш, мъченица Българийо! Твоят път към Свободата бе път към безсмъртието!
Априлското въстание е връхна точка в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането. Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. по стар стил (2 май по нов стил). Негова задача е извоюването на независимост на България от Османската империя.
На този ден преди 140 години Тодор Каблешков написва легендарното “Кърваво писмо”, с което поставя началото на Априлското въстание. Това става в Копривщица, където Каблешков заедно с група свои другари напада конака, за да обезвреди пристигналата ден по-рано от Пловдив турска конна полицейска част, предупредена от предател сред депутатите на събранието в Оборище, че българите готвят бунт. При престрелката някои от турците падат убити, а други, начело с предводителя им Неджеб ага, успяват да избягат. С кръвта на едно от заптиетата Тодор Каблешков подписва писмото, приканващо всички българи да се вдигнат на въстание, и го изпраща в Панагюрище, където са ръководителите на ІV революционен окръг, както и до други места. След като прочита “кървавото писмо”, Георги Бенковски обявява въстание и повежда чета, наречена Хвърковатата, за да вдигне на бунт българите от Средногорието. Тодор Икономов и Панайот Волов се отправят към североизточните части на окръга със същата цел. Четата на Орчо войвода пък има за цел да осигурява връзката между Панагюрище, където е създадено Привременно правителство, и Копривщица, както и да помогне на въстаниците в Стрелча.
По – късно в „Спомените ми за Априлското въстание” Иван Вазов пише:
Без Априлското въстание историята нова наша щеше да се лиши от най-ярките страници; нашият национален живот щеше да има съвсем друго развитие, сигурно не щастливо, печално; нямаше да се гордеем с големи имена на герои и борци за освобождението; нямаше да оставим на сегашното и бъдещето поколение възвишен пример от самопожертвуване, на велик ентусиазъм при дребна сила. И щеше ли да се яви вече един Гладстон и един Александър II? Раждат ли се всеки ден такива велики сърца?
Но ние не можем да отгатнем тайните на провидението; за нашия ум е тъмно онова, което би станало без Априлското въстание, което донесе свободата на България.
Да си припомним това днес с чувство на дълбока признателност и на благоговейно почитание към благородните му борци, на които България дължи новия си политически живот, и да извикаме: слава тям, вечна слава!
