Дългоочакваният язовир „Луда Яна“, който би трябвало да намали зависимостта на Панагюрище от скъпото изпомпване на вода от Марица и пренасянето ѝ по близо 40-километрово трасе, поставя общината пред нов финансов и правен казус. Съоръжението, което в момента е собственост на МРРБ, предстои да бъде прехвърлено към областта, след което да попадне под управлението на ВиК оператора в Пазарджик. В същото време на територията на общината ни работи общинското „ВиК-П“ ЕООД.
Така се стига до правен парадокс. На територията на Панагюрище се очертава ситуация с два ВиК оператора, която според кмета Желязко Гагов законът не допуска. Паралелно възниква и сериозен финансов въпрос. По думите на Гагов в бизнес плана на ВиК-Пазарджик е заложена сума около 1,5 млн. от продажбата на вода от язовир „Луда Яна“, предназначена основно за издръжката на съоръжението. При уточняващ въпрос дали става дума за лева или евро, кметът посочи, че според него сумата е в лева, но направи уговорката, че трябва да се провери.
Темата беше поставена на заседанието на Постоянната комисия по бюджет и икономика към Общинския съвет при обсъждането на бъдещето на местното ВиК дружество.
Гагов посочи, че направените инфраструктурни ремонти по мрежата ще доведат до значително намаляване на загубите, но включването на язовира няма да премахне останалите разходи на общинската система. По думите му водата от „Луда Яна“ ще захранва горната и долната зона на Панагюрище по съществуващи стари трасета през Бъта и Баня. За останалите села ще трябва да продължат да работят помпите и да се поддържа досегашната инфраструктура. Така Общината ще продължи да подпомага дружеството за разходите за електроенергия, а паралелно ще трябва да бъде предвиждан и разходът, свързан с водата от язовира.
Именно затова според кмета бъдещето на ВиК сектора не трябва да се решава „на парче“, а след цялостен анализ на разходите и различните възможности. Гагов предупреди и че разходът, свързан с водата от язовира, ще бъде ежегоден и ще нараства като цена. Така един от основните въпроси пред бъдещия икономически анализ е какво реално ще спечели Панагюрище от новия водоизточник, когато бъдат събрани на едно място всички разходи по няколкото възможни модела.
Старият спор с АВиК отново излиза на преден план
Новият казус се наслагва върху нерешения от години спор за статута на Панагюрище спрямо АВиК-Пазарджик.
През 2016 г. Общинският съвет дава принципно съгласие за присъединяване към асоциацията. Процедурата обаче не е довършена. След представянето на конкретните условия местният парламент ги определя като неприемливи. Един от основните аргументи тогава е размерът на предвидените инвестиции, около 19 000 лева годишно за цялата община.
През 2018 г. Общинският съвет взема решение за отказ от членство.
Въпреки това Панагюрище не е извадено от границите на обособената територия. През 2025 г. тогавашният областният управител и председател на АВиК-Пазарджик Валентина Кайтазова поиска от Община Панагюрище 10 917,86 лева за текуща и натрупани вноски към асоциацията.
В същото писмо обаче беше признато, че фактическият състав по присъединяването на Панагюрище към АВиК не е завършен и необходимото допълнително споразумение не е сключено.
Язовир „Луда Яна“ превръща този дългогодишен спор в непосредствен практически проблем. Общината има собствен ВиК оператор, докато ключовият нов водоизточник предстои да попадне при друг оператор.
Тук има и още един важен детайл от историята на „Луда Яна“,
който обяснява сегашната ситуация със собствеността върху съоръжението.
Част от средствата за първоначалното изграждане на язовира са вложени от Община Панагюрище и „Асарел-Медет“. След десетилетия на замразено строителство, около 2010 г. се открива възможност проектът да бъде възобновен с финансиране от Световната банка. Едно от условията за осигуряване на финансирането е местните страни, участвали до този момент в проекта, да се откажат от претенции към вече изграденото. Община Панагюрище, „Асарел-Медет“ и смесеното дружество „Водоснабдителен комплекс“ ООД подписват такъв отказ. В дружеството „Асарел-Медет“ притежава 71,82% от капитала, а Община Панагюрище 28,18%. Така, въпреки вложените в началния етап местни средства, собствеността върху съоръжението не остава на Общината или на смесеното дружество. Отказът от претенции е част от условията, позволили строителството да бъде възобновено и да бъде осигурено финансиране за довършването на язовира.
Именно този исторически момент придобива ново значение днес, когато „Луда Яна“ е държавна собственост и предстои да бъде предоставен за управление на оператор, различен от общинското „ВиК-П“.
Сходен казус
Извън обсъжданото на заседанието на комисията, проверка на ПИА показва сходен модел в община Берковица. Там действа самостоятелното общинско „ВиК-Берковица“ ЕООД, докато язовир „Среченска бара“ се стопанисва от регионалния оператор „ВиК“ ООД – Монтана. Така водоизточникът и местната водоснабдителна мрежа са при различни оператори. „ВиК-Монтана“ доставя вода от „Среченска бара“ на общинското дружество в Берковица, което обслужва крайните потребители.
Именно тук е приликата с модела, който се очертава около „Луда Яна“. Ако язовирът бъде предоставен за експлоатация на ВиК-Пазарджик, а „ВиК-П“ остане самостоятелен оператор, водата от държавното съоръжение ще достига до потребителите през общинското дружество.
Опитът на Берковица показва и проблемната страна на подобна схема. Общинското ВиК купува вода от регионалния оператор, докато едновременно с това носи разходите и отговорността за собствената си водопроводна мрежа. Финансовото състояние на дружеството периодично поставя община Берковица пред необходимостта да го подпомага.
Казусът в Панагюрище обаче има съществена отлика. „Луда Яна“ тепърва влиза в експлоатация, а въпросът кой оператор и при какви условия ще управлява водата от него възниква на фона на все още нерешения статут на Панагюрище спрямо АВиК-Пазарджик.
Примерът с Берковица показва и защо цената, на която единият оператор ще предоставя водата на другия, е ключова за бъдещия икономически анализ. Ако „ВиК-П“ запази местната мрежа и отговорността към потребителите, но купува водата от ВиК-Пазарджик, към собствените му експлоатационни разходи ще се добави и цената на доставения воден ресурс.
Три основни посоки и още една възможност
В дискусията бяха очертани трите основни посоки за бъдещето на ВиК сектора.
Първата е запазване на „ВиК-П“ като общинско дружество.
Втората е създаване на собствена ВиК асоциация с държавата, като в разговора отново беше спомената възможността за участие на Стрелча (бел.ред. – По време на целево заседание през миналата година стана ясно, че към Стрелча няма изградено трасе. По думите тогава на екскмета Никола Белишки, настоящ общински съветник: „Темата „Община Стрелча“ е затворена. Там няма водопровод. Отклонението, което имаше – един кмет на Стрелча го извади и го предаде за скрап. Така че те, освен по въздушно-капков път, по друг начин няма как да получават вода от язовира.“
Третата е присъединяване към АВиК-Пазарджик.
По време на дискусията беше спомената и четвърта възможност, предоставяне на ВиК дейността на друг концесионер, тъй като и сега общинското дружество работи при концесионен модел. Този вариант обаче беше определен като рисков и остана по-скоро като допълнителна възможност за анализ.
Според кметът всеки един от вариантите трябва да бъде разписан с конкретни числа, колко ще струва на данъкоплатците, каква ще бъде цената на водата за потребителите, какви инвестиции ще са необходими и откъде ще бъдат осигурени средствата.
Павел Хрисков постави и въпроса какъв контрол ще запази Панагюрище, ако бъде избран вариантът за присъединяване към АВиК-Пазарджик. Според него след влизането на Велинград тежестта на Панагюрище при вземането на решения става минимална. Хрисков обърна внимание и на възможността за сегментирана цена на водата. Според изложеното от него присъединяването към общата обособена територия не означава непременно, че високите разходи за водоснабдяването на Панагюрище ще бъдат разпределени между всички потребители в нея. Възможно е за общината да бъде определена отделна цена.
„В тоя момент оставаме в ситуацията, в която сме сега. С тая разлика, че нищо не зависи от нас“, обобщи Хрисков.
Точно тук според него е един от най-сериозните рискове. В момента Общината сама решава дали да отпуска средства за ВиК и къде да инвестира. При преминаване към областната структура тя би загубила значителна част от този контрол.
Идеята за наем за използването на трасетата
В хода на дебатите беше поставен и въпросът дали Община Панагюрище би могла да получава наем за използването от друг оператор на трасета и ВиК инфраструктура на нейна територия.
Тази възможност обаче не следва автоматично от факта, че съоръженията преминават през територията на общината. При довеждащите водопроводи от значение е чия собственост са конкретните активи. Ако съоръжението е публична държавна собственост, Общината няма основание да получава наем за самото му използване само защото преминава през нейна територия.
Отделно Законът за водите предвижда сервитути за водоснабдителни и канализационни проводи и съоръжения, които осигуряват достъп за експлоатация, поддръжка и ремонт. Следователно самото преминаване на довеждащ водопровод през общинска територия не означава ежегоден приход за Общината.
Различен би бил въпросът, ако ВиК-Пазарджик трябва да използва конкретни активи, които са собственост на Община Панагюрище. Тогава трябва да се установи собствеността върху всяко съоръжение и правното основание, на което другият оператор ще го използва.
„ВиК-П“ продължава да поглъща средства от общинския бюджет
Дебатът се води на фона на тежкото финансово състояние на общинското дружество. „ВиК-П“ приключи 2025 г. със загуба от 1 282 000 лева. През август дружеството отново поиска възмездна финансова помощ от 40 000 евро за електроенергия, заплати и осигуровки.
По време на заседанието беше посочено, че през последните години за дружеството са предоставени близо 10 млн. лева. Част от участниците в дебата подчертаха, че тези средства не представляват инвестиция в инфраструктура, а в значителна степен са отишли за заплати, електроенергия и покриване на текущи дефицити.
„Време е да спрем просто да слагаме някакви покривания на дефицитите, а да направим вече едно комплексно интегрирано решение“, заяви председателят на ПК БИО Павел Хрисков.
Според него Общинският съвет не трябва да прави нови сериозни инвестиции в дружеството, преди да реши накъде ще върви ВиК секторът. Ако бъде избрано присъединяване към АВиК-Пазарджик, подобни инвестиции губят икономическата си логика. Ако бъде избран самостоятелен модел, тогава вече трябва да се инвестира целенасочено в оздравяването и инфраструктурата на общинското дружество.
Следващата стъпка: независим анализ
От дебата се очерта и конкретна следваща стъпка. Да бъде потърсен специализиран консултант, който да изготви анализ и финансови симулации за различните сценарии. Беше коментирана и необходимостта работата по подобен анализ да започне спешно, тъй като липсата на ясна посока блокира решенията за инвестиции, капитализацията на задълженията и цялостното оздравяване на дружеството.
Така „Луда Яна“, строен десетилетия като решение на водния проблем на Панагюрище, днес поставя пред общината нова сметка. Кой ще управлява водоизточника, колко ще струва водата от него, какви разходи ще останат за местното дружество и колко контрол ще запази Панагюрище върху собственото си водоснабдяване.
Отговорът вече трябва да бъде даден не с предположения, а с конкретни числа.
Запис от заседанието: https://youtu.be/7DDcwYdaOdE?t=2453
_________________________________________________________
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
