Признавам си без бой. Като повечето жени, обожавам цветята – градински, саксийни и диви. Харесвам ги в картини, върху рокли, на снимки. Вярвам, че те са един своеобразен комплимент, който Творецът ни е изпратил на този свят.
От снимките на Спас Узунов надничат безмъртничета, усмихват се парички, срамежливо се подават росянки, а сибирските перуники спират дъха с красотата си…..Прелитат пъстри буболечки и ухае на гора след дъжд, на озон и зелена трева. Светлосиньо, виолетово, червено, тъмносиньо, керемидено. На фона на изумрудено зелено. Тънка цветна мрежа се вплита в плътните ярки, но и много ефирни цветове. Знам, че утре, когато изляза на разходка в гората, ще се оглеждам за тези вълшебни багри. И може би ще преоткривам красотата на природата отново и отново. Благодарение на Спас.
Ето какво сподели той за фотографията, вдъхновенията и един интересен проект…
Представи се с няколко изречения
Казвам се Спас и съм от Панагюрище. Еколог съм по образование и професия. Също така преподавам екология в магистратурите на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Кога и как започна да се интересуваш от фотография?
Май се получи някак си естествено. През 2001 г. отидох да работя в Природен парк „Странджа“ като млад еколог :-). И покрай основната ми работа – проучване и мониторинг на природните местообитания започнахме със съпругата ми – Светла да снимаме растения и животни, първо съвсем работно и като част от документирането и събирането на информация, а после и откровено целенасочено. В началото не се получаваха добре нещата, но с течение на времето изчистихме интереса си, обектите и начина за фотографиране. Издадохме няколко книги за растения и природа там, но през 2006 г. се върнахме в Панагюрище и снимането ни остана като приятно занимание в свободното време.
Кои са фотографите, чието изкуство най-много ти е повлияло?
Всички! От всяка снимка може да научиш много, и от добрата, и от лошата. Може би, както повечето любители съм се учил основно от Скот Келби. Но във флоралната фотография най-много харесвам работите на фотографът на Flora Helvetica – Конрад Лаубер. Това издание на флората на Алпите и Швейцария е за мен библията на фотографските определители на растения и може би ми е повлияло най-много като стил и композиции. Но и много други – Брайън Петерсън, Дейвид дюКемин, Вик Берарди… От българските автори много харесвам работите на Стела Ташева, един впечатляващ фотограф от Пловдив, както и на Пьотр Жежиха, колега, който работи основно с растения в Беласица. Младен Василев и Емил Енчев са също страхотни wildlife-фотографи, които силно ми въздействат и вдъхновяват.Харесвам и различния поглед на Джон Тайлър Фокс, наполовина, че и повече българин – един приятел, с който ни свързва много повече от екологията и фотографията…
Но като цяло фотография не може да научиш. Тя е един постоянен процес от четене, гледане, експерименти, проби и грешки и може би само 5% снимане. Затова никога не съм се определял като фотограф, по-скоро ми харесва пътя, търсенето, виждането на малките неща в тревите. Резултатът за мен не е от особено значение.
Кои други изкуства ти влияят пряко върху визуалните идеи – музика, театър, кино?
По-скоро са книгите, които чета. Може би се опитвам да търся, включително и в ежедневието си, смирението и спокойствието на Стайнбек, цветовете и топлината на Бредбъри, нереалността и динамиката на Радослав Парушев. Но и много други автори, общо взето имам подходящи книги за всяка ситуация и настроение, затова чета по 3-4 едновременно… В момента например е една невъобразима комбинация от Хакан Гюндай, Джорджо Манганели, Ърскин Колдулел и 100-те разказа на Бредбъри ;-)
Разкажи за проекта „Диви цветя“…
Засега е само една идея и няма определена цел. С течение на времето се събра доста материал, най-вече от Средна гора. От 8 години се опитваме да проучваме със Светла флората на планината (основно на нея дължа правилното определяне на видовете), чисто от научен интерес, защото се оказва, че това е може би най-слабо изучената планина в България и затова е много непозната, включително на хората, които живеят наоколо. Дори не можем да подозираме, за богатствата, които се крият в нея. А тя е много интересна във флористичен план планина. Понеже е разположена на кръстопът между Рила, Витоша, Родопите, Тракия и Стара планина тук се откриват много от техните най-характерни видове и то в един неповторим колорит, който не може да видим по другите планини. Досега сме локализирали около 900 вида растения и в един момент узря идеята да ги покажем по-целенасочено. Ето защо всеки ден, ако имам време ще публикувам снимки и информация за един вид, а понякога ще представям и местата, които посещавам в Средна гора. А те са много – от Белица на запад до Хисар на изток. Но най-любимите места, където снимам са около Панагюрище – ждрелото на р. Луда Яна на юг от града, Мулей, хълмовете около с. Попинци, с. Баня, Стрелча, и най-вече високите части на планината – Лисец, Братия, Бунай, Богдан и естествено високопланинските поляни, мочурища и торфища на Средния гьол, Манзул, Белотруп, Бунтовна…
Какъв беше първият ти фотоапарат?
Започнах в Странджа с един страхотен Canon, на който снимах със светочувствителен диапозитивен филм. Мога да кажа, че тогава съм получавал най-живите цветове, недостижими за мен с нито един съвременен фотоапарат. После започнаха да се появяват дигиталните камери и през 2003 г. имах първият си такъв – зашеметителна технология на своето време – 3-мегапикселовият българският звяр Daisy multimedia. Сравнението със сегашната техника е нещо като между Правец 8М и iMac, но имам прекрасни кадри и с него. После смених още няколко… Общо взето съм снимал с почти всички марки и видове камери, без смартфони и таблети…
А в момента с какъв работиш?
По принцип не съм почитател на преклонението пред определена марка. Така се стекоха обстоятелствата, че по едно време стигнах до Sony и започнах да развивам системата. Сега снимам със Sony A57, който не е точно DSLR-камера, защото няма подвижно огледало. Но това ми дава огромни възможности за елиминиране на най-големия проблем при макро и close up-фотографията – вибрациите, а също и необходимата бързина и цветовете, до които най-много искам да се доближа. Но за мен фотоапаратът е консуматив, той се сменя сравнително често, понеже остарява и постоянно се появяват по-нови и по-съвършени камери. По-важни са обективите, защото точно те са тези, които имат най-голям принос за крайния резултат. И понеже мисля, че вече съм събрал една добра комбинация от обективи ще продължа да снимам с тази марка. Но определено важното е фотоапаратът да ти дава възможностите за това, което искаш да постигнеш, да ти е удобен и общо взето да ти доставя удоволствие.
Като кое парче искаш да „звучи“ най-добрия ти кадър?
Много ми хареса този въпрос! Никога досега не свързвал музиката с някой кадър. Макар, че постоянно слушам, най-вече Queen и Pink Floyd, които за мен имат невероятно вдъхновяваща музика и още повече поезия. Но се замислих и мога да кажа едно парче – „Comfortably numb“ – да определено искам кадрите ми да са удобно вцепеняващи. И то не точно самата песен, а едно нейно конкретно изпълнение – това от 2011 г. в O2 Arena, в което Дейвид Гилмор се появява по време на неговата си партия върху Стената. Което винаги ми е казвало, че каквото и да правиш и където и да ходиш накрая всичко си идва на мястото…
