Лоши работи

Клише е, но е вярно – хората не гласуват, защото са обезверени и отвратени. Защото виждат българския Парламент като арена на която се изявяват престъпници, лъжци и манипулатори, готови на всичко, за да се докопат до кокала. Клише е, но е вярно и това – като един умален модел на Парламента, панагюрският общински съвет в последните няколко седмици изглежда по същия начин – лошо място, с лоши хора. И всички знаем, че това е прекалено обобщително, но хайде да видим как изглеждат нещата отстрани за зрителя, който не е навътре в „кухнята“ на проблемите и скандалите, а просто си е пуснал местния канал или е дошъл в заседателната зала, за да погледа сесията. Ето така:

Ако допуснем, че зрителят не следи редовно заседанията на местния парламент, а случайно е станал свидетел, да речем, на последните две, то този клет човек със сигурност вече е твърдо убеден, че живее в една реалност, която е нещо средно между Туин Пийкс и „1984“ на Оруел, в която Големия брат гледа, снима, записва, а „Совите“ минават в обяснителен режим , за да докажат, че „ не са това, което са“. И какво друго да си помисли нещастният гражданин, виждайки в Епизод 1 как в пряк ефир кмет чете тайнствен мейл, изпратен от главния редактор на местен вестник до неизвестен адресат в общината, а в мейла се обсъжда кой съветник как ще гласува по определена точка от дневния ред. Въпреки, че никъде и никой не споменава името на адресата на този мейл, председателят на общинския съвет се самоидентифицира и заявява, че ще подаде оставка. В Епизод 2 местният парламент трябва да си избере нов шеф. Точно в този исторически момент общински съветник обвинява кмет, че е снимал председателя на общинския съвет и го е записвал тайно с цел компрометиране и даже му показвал снимките, за да го шантажира. В бекграунда една журналистка бурно ръкопляска, пее и танцува в изблик на небивала радост от горното изявление. Действието продължава с призив от страна на кмета към председателя да каже дали действително е имало изнудване със снимки, но председателят не желае „да влиза в този тон“. Спускаме завесата преждевременно, защото показаният откъс от „спектакъла“ е предостатъчно описателен.

Ето така изглеждат нещата отстрани, за непредубедения нещастен гласоподавател от Панагюрско. Една кална битка, от която всички излизат черни и мръсни, а горкият зрител остава с усещането за кал в душата. Един театър на абсурда, от който я му станало на някой от зрителите ясно за какво иде реч, я не. Ясни стават обаче няколко работи, при това – лоши:

1. Община Панагюрище се е разцепила на „администрация“ и „общински съвет“. 2. Кмет и председател, по само на тях известни причини, не могат да се „дишат“ и както става ясно, това не е от вчера, а от три години. Тоест – три години, в които заради куцащата комуникация между законодателна и изпълнителна власт, най-вероятно е куцала и работата като цяло.

3.Сесийната зала е място, в което (в един по-добър свят) общинските съветници би следвало да влизат, оставили политическите си пристрастия на входа и да сядат , за да решават общинските дела. Затова, когато в същата тази сесийна зала се вадят политически кирливи ризи, зрителят затвърждава мнението си, че „всички са маскари“. Без изключение.

4. Когато ваденето на кирливите ризи е предшествано от мейли, разкриващи смущаващо топли връзки между журналистка и представител на властта, а в сесийна зала същото това вадене на кирливи ризи е съпроводено с бурни ръкопляскания, песни и „танц на радостта“ от друга представителка на журналистическата гилдия, тогава работата хептен заприличва на лудница с елементи на преждевременно започнал предизборен цирков спектакъл. Лошо режисиран филм, в който зрителят е в ролята на убитата още в първа серия Лора Палмър.