Начало Коментари Лоши работи

Лоши работи

СПОДЕЛИ
restorant

meg1Клише е, но е вярно – хората не гласуват, защото са обезверени и отвратени. Защото виждат българския Парламент като арена на която се изявяват престъпници, лъжци и манипулатори, готови на всичко, за да се докопат до кокала. Клише е, но е вярно и това – като един умален модел на Парламента, панагюрският общински съвет в последните няколко седмици изглежда по същия начин – лошо място, с лоши хора. И всички знаем, че това е прекалено обобщително, но хайде да видим как изглеждат нещата отстрани за зрителя, който не е навътре в „кухнята“ на проблемите и скандалите, а просто си е пуснал местния канал или е дошъл в заседателната зала, за да погледа сесията. Ето така:

Ако допуснем, че зрителят не следи редовно заседанията на местния парламент, а случайно е станал свидетел, да речем, на последните две, то този клет човек със сигурност вече е твърдо убеден, че живее в една реалност, която е нещо средно между Туин Пийкс и „1984“ на Оруел, в която Големия брат гледа, снима, записва, а „Совите“ минават в обяснителен режим , за да докажат, че „ не са това, което са“. И какво друго да си помисли нещастният гражданин, виждайки в Епизод 1 как в пряк ефир кмет чете тайнствен мейл, изпратен от главния редактор на местен вестник до неизвестен адресат в общината, а в мейла се обсъжда кой съветник как ще гласува по определена точка от дневния ред. Въпреки, че никъде и никой не споменава името на адресата на този мейл, председателят на общинския съвет се самоидентифицира и заявява, че ще подаде оставка. В Епизод 2 местният парламент трябва да си избере нов шеф. Точно в този исторически момент общински съветник обвинява кмет, че е снимал председателя на общинския съвет и го е записвал тайно с цел компрометиране и даже му показвал снимките, за да го шантажира. В бекграунда една журналистка бурно ръкопляска, пее и танцува в изблик на небивала радост от горното изявление. Действието продължава с призив от страна на кмета към председателя да каже дали действително е имало изнудване със снимки, но председателят не желае „да влиза в този тон“. Спускаме завесата преждевременно, защото показаният откъс от „спектакъла“ е предостатъчно описателен.

Ето така изглеждат нещата отстрани, за непредубедения нещастен гласоподавател от Панагюрско. Една кална битка, от която всички излизат черни и мръсни, а горкият зрител остава с усещането за кал в душата. Един театър на абсурда, от който я му станало на някой от зрителите ясно за какво иде реч, я не. Ясни стават обаче няколко работи, при това – лоши:

1. Община Панагюрище се е разцепила на „администрация“ и „общински съвет“. 2. Кмет и председател, по само на тях известни причини, не могат да се „дишат“ и както става ясно, това не е от вчера, а от три години. Тоест – три години, в които заради куцащата комуникация между законодателна и изпълнителна власт, най-вероятно е куцала и работата като цяло.

3.Сесийната зала е място, в което (в един по-добър свят) общинските съветници би следвало да влизат, оставили политическите си пристрастия на входа и да сядат , за да решават общинските дела. Затова, когато в същата тази сесийна зала се вадят политически кирливи ризи, зрителят затвърждава мнението си, че „всички са маскари“. Без изключение.

4. Когато ваденето на кирливите ризи е предшествано от мейли, разкриващи смущаващо топли връзки между журналистка и представител на властта, а в сесийна зала същото това вадене на кирливи ризи е съпроводено с бурни ръкопляскания, песни и „танц на радостта“ от друга представителка на журналистическата гилдия, тогава работата хептен заприличва на лудница с елементи на преждевременно започнал предизборен цирков спектакъл. Лошо режисиран филм, в който зрителят е в ролята на убитата още в първа серия Лора Палмър.

3 КОМЕНТАРА

  1. Да, наистина работите са лоши. Никой, обаче не взема в предвид факта, че най-важният човешки проблем се явява потискащата олигархия. Довчерашни партийни другарчета, днес управляват най-важния сектор – материално техническото производство под формата на „работодатели“. Обикновеният човек вглъбен в личните си проблеми (на първо място да си намери работа за елементарно съществуване) нему е нито до гласуване, нито до слушане на празни приказки особено от облечените във власт олигарси, които биейки се в гърдите (колко са „велики“)се представят като „проектанти“ (в борбата за „докопване“ на „европейски средства“). Тези другарчета, където и да се намират (в Парламента, или в Общинският Съвет) не се интересуват от фактите, че техните съграждани ползват промишлена вода за питейна, че няма нормални улици и отводнителна канализация в селата, че земеделската земя уж е възстановен на собствениците и(всъщност на дедите, които отдавна не са между живите), че тези олигарси които се облагодетелстваха от процеса на приватизация (чрез РМД) не се интересуват от това че липсва капиталов пазар (обикновеният българин не знае какво да прави с акциите от боновите си книжки), че мижавите концесионни вноски позволяват огромни средства от националните богатства да се обсебват от местни олигарси и чужди „бизнесмени“, а в районите от където се извършва ограбването остават лунните пейзажи и промишлените отрови. Българинът, все повече се превръща в неграмотно и необразовано същество, възприело позицията да кротува и хитрува за да съществува. В тази среда, медиите единствено обрисуват картинката и не засягат реалните проблеми, защото и те ще бъдат изключени от системата на олигарсите (най-малкото спиране на средствата за реклама, което е единственият начин да се издържат).




    0



    0