Трябва да спрем сами да се злепоставяме помежду си и да злепоставяме страната си пред света и после да чакаме другите да ни харесват.
Това казва Проф. д-р Лъчезар Цоцорков, председател на Българската минно-геоложка камара и на Надзорния съвет на „Асарел Медет“ АД.
С него разговаря Ралица Даскалова:
– Честито за наградата „Инвеститор на годината“, г-н Цоцорков. На церемонията изразихте благодарност на кабинета, че през 2015 г. правителството прие така дълго чаканата от бизнеса Национална стратегия за развитие на минната индустрия. Защо беше необходима тази стратегия?
– Бизнесът дълги години настояваше за национална стратегия, която да зададе визията за устойчиво развитие на отрасъла и да отрази най-добрите европейски практики. Приемането й e голяма европейска крачка напред и така се показа разбиране за стратегически важното значение на минерално-суровинната индустрия за икономиката.
Стратегията дойде в отговор на Европейската инициатива за суровините, където тревожно се постави проблемът за осигуряването на суровини, така че не само сега, но и в бъдеще да се осигурят растеж и работни места в Европа. Един от изводите беше, че ако се разчита само на внос и не се проучват и развиват собствените находища, то устойчивото развитие на националните икономики и на Европа като цяло е застрашено. Затова и през последните години редица европейски държави приеха подобни документи.
От друга страна, със стратегията
се дава кураж на инвеститорите,
че в България те ще имат подкрепата
да осъществят проекти, които отговарят на най-високите стандарти. Поставям акцент върху високите стандарти, защото днес водещите компании у нас разбиха остарелите митове за минерално суровинната индустрия като непривлекателна, неекологична или неефективна.
От цялото ни общество трябва да се знае, че тези компании инвестираха огромни средства и вече са модерни производствени комплекси с автоматизирани системи за управление, съвременна техника и нови технологии.
Те отговарят на международните стандарти и прилагат най-добрите практики за ефективност, безопасност при работа, екология, грижа за хората и социална отговорност, насочена към социално-икономическото развитие на съответните региони. Такава е визията за развитие на нашия бранш, а тя вече е привлекателна и за младите хора, които проявяват все по-голям интерес към минните професии.
Стратегията очертава рамката и задава добрите практики. Министерството на енергетиката проучи и потвърди, че концесионните такси и нормативи за добив на подземни богатства в България са съпоставими с тези в другите държави от Европейския съюз. Това обаче трябва да добие по-голяма публичност, за да се спрат популизмът и спекулациите с неверни внушения, които влошават инвестиционния климат.
От друга страна, стратегията очертава и насоките за усъвършенстване на нормативната база, за да се постигнат заложените цели в нея. В подотрасъл „Твърди горива“ обаче стратегическите цели трудно биха се реализирали, ако не се направят необходимите пазарни реформи в енергетиката, където въглищата са основен енергиен източник. За успеха на тези реформи според мен особено важно е те да бъдат извършени на база краен пазарен продукт – т.е. електроенергия, а не на база добивани у нас въглища, които нямат борсова стойност.
– Вие сте начело на „Асарел-Медет“ АД от 1986 г., вече 30 г. Това е повече от половината от работата на самата компания. През какви етапи и през какви трудности трябваше да преминете?
– Да, през миналата година чествахме 50-годишен юбилей, а през последните 30 години нашият екип премина през много и различни предизвикателства.
През периода 1986-1989 г. изграждахме новите мощности на площадка „Асарел“, преодолявахме изоставането в строителството и на 6 декември 1989 г. успяхме в срок да пуснем първия етап на мощностите. Ако тогава бяхме закъснели, щяхме да имаме нерадостната съдба на други подобни обекти, които изобщо не бяха завършени и после бяха разпродадени на скрап.
В следващите няколко години довършвахме строителството на тези нови мощности без помощ от държавата и достигнахме пълната си проектна мощност. Най-важното бе, че опазихме предприятието от разграбване и източване. За съжаление, на много места това не се случи по ред причини, но и заради тогавашното лошо управление на държавните фирми от страна на държавата.
През 1998-1999 г. подготвихме проект за първата работническо-мениджърска приватизация за нашия отрасъл в страната с подкрепата на „Фьост Алпине Интертрейдинг“-Австрия. Спечелихме търга в конкуренция с водеща световна фирма, при спазване на всяка дума и запетайка от закона. Днес акционери са над 2200 бивши и настоящи работници и специалисти от дружеството.
После, през периода до 2005 г., предсрочно изпълнихме инвестиционната си програма по договора за приватизация, включително за работни места, екология и изплащане на стари задължения, без да използваме никакви от предвидените по закон преференции за работническо-мениджърските търговски дружества.
Затова и оценката от Агенцията за приватизация е, че това е един от най-успешните примери в тежката индустрия у нас. От 2005 г. досега извършваме мащабна модернизация на компанията по целия технологичен цикъл в съответствие с най-добрите световни стандарти и практики.
– Бил сте ръководител и на държавна фирма, и след това на частна, каква е разликата?
– По принцип частната инициатива и по-голямата свобода за вземане и реализиране на решения правят по-ефективни частните фирми в сравнение с държавните.
Когато нашата компания беше държавна, държавата прибираше 80% от печалбата, каквато и да е тя, без да се интересува от необходимостта за инвестиции в повишаване на ефективността в производството. След приватизацията ние правим обратното – най-напред обезпечаваме инвестиционната програма с банкови заеми и собствени средства, след това се осигуряват резервите за дългосрочното развитие и чак тогава, каквото остане, е за дивиденти.
Очевидно е, че
ако компанията ни
беше останала държавна,
нямаше как да инвестираме 869 млн.лв.
за периода след приватизацията – от 1999 до 2015 г. включително, така че тя да се превърне в гордост за българската минна индустрия, да има такъв принос за развитието на своя регион и икономиката на страната и да е една от водещите в бранша в Европа.
Нещо повече, ако предприятието беше останало държавно, със сигурност отдавна щеше да бъде затворено поради непостигане на високите съвременни стандарти за ефективност, безопасност и екология.
По съпоставими цени и с отчитане на инфлацията ние сме инвестирали много повече, отколкото държавата е дала навремето за първия етап на тогавашното строителство. Само който не го е правил, той не се е убедил, че е много по-трудно и скъпо да се модернизират стари технологии и производствени мощности, отколкото да се започне на гола поляна.
Най-важното е, че благодарение на направените инвестиции вече сме в състояние да преработваме много по-бедни руди, увеличаваме запасите и живота на мината повече от два пъти, което е същността на устойчивото развитие, и това има изключителен икономически и социален ефект. В сравнение с периода преди приватизацията нашата производителност и конкурентоспособност са се повишили 3,5 пъти. Специфичният разход за електроенергия например е с 30% по-малък, с 40% са редуцирани количествата изгорели газове от рудничните автомобили заради въвеждането на циклично-поточни технологии за транспорт.
Днес компанията ни е известна и с това, че вече години наред, въпреки че е едно сложно и нелеко производство с работещи над 1700 човека на територията на предприятието, няма нито една трудова злополука, има нула професионални заболявания и нулеви отклонения от екологичните параметри. Хората работят при много добри условия и с високи заплати, заради което сме един от най-предпочитаните работодатели. Вместо някогашното текучество сега
имаме близо 2000 молби за работа
от цялата страна. В нашата компания е налице също и ефективен модел за конструктивно партньорство със синдикалните организации.
„Асарел-Медет“ е един от българските примери, че минерално-суровинната индустрия може да бъде големият двигател за социално-икономическото развитие на своя регион. Показателен е също и фактът, че в община Панагюрище минната индустрия се развива в хармония и синергия с оптичното производство, машиностроенето, леката промишленост, туризма и другите икономически дейности, включително биоземеделието, което има сериозен ръст в нашия регион и тук е регистрирана тяхната браншова организация.
– „Асарел-Медет“ АД е известен със своята програма за корпоративна социална отговорност, която надхвърля обикновените представи за тази дейност. Какво Ви мотивира за това?
– И друг път съм казвал, че според мен смисълът на човешкия живот е да оставим света по-добър след нас. Като мениджър си давам сметка, че в тези нелеки години държавата и общините не могат да решат бързо всички натрупани с времето проблеми в инфраструктурата и стандарта на живот особено в по-малките населени места.
Затова след приватизацията решихме, че извън дарителската си програма ще се стремим да отделяме и от своите инвестиции за проекти с дългосрочна добавена стойност в община Панагюрище. И сме го правили дори в годините, когато сме били на ръба на оцеляването.
Подобни примери могат да се посочат и в други общини, където работят компании от нашия бранш.
Досега успяхме да осъществим немалко значими проекти самостоятелно или като публично-частно партньорство с общината и така създадохме нови възможности за дългосрочното устойчиво развитие на региона, в който живеят и 97% от работещите в дружеството ни.
– Какви са резултатите?
– Ще спомена само най-важните, заради които
разликата в стандарта на живот
между Панагюрище и големите градове
се намали значително,
а в редица отношения дори изчезна.
Благодарение на уникалната зала трезор за Панагюрското златно съкровище и ежегодното връщане на оригинала в града, общината се утвърди като атрактивна дестинация за културно-исторически туризъм с десетки хиляди посетители годишно, които непрекъснато се увеличават.
С изграждането на закрития плувен басейн и модерен СПА център с минерална вода в Дома на миньора – хотел „Каменград“, се сбъдна друга мечта на поколения панагюрци. Същевременно общината вече се развива и като дестинация за СПА и конгресен туризъм.
В новата многофункционална спортна зала „Арена Асарел“ в Панагюрище могат да се провеждат национални и международни състезания по 30 вида спорт и градът ни даде заявка да стане един от водещите спортни центрове в страната.
Благодарение на модернизирането на старата и едва съществуваща общинска болница и изграждането на уникалния медицински комплекс всички панагюрци получиха достъп до най-високо ниво на медицинско обслужване, а общината – възможност да се привличат пациенти от страната и чужбина.
Всичко това, заедно с реализираните от общината проекти по европейските програми, помогна за задържането и реализацията на младите хора в общината, а съответно и в страната. В класацията за най-добър град за живеене на Вашия вестник „24 часа“ и Дарик радио през 2015 г. Панагюрище бе обявен за „Град на младежта“ – това трябва да остане и занапред голямата ни цел.
– От позицията на дългогодишен успешен мениджър и активен участник в различни български и международни бизнес и обществени организации кои според Вас са най-важните и нужни реформи, за да се повиши конкурентоспособността на българската икономика и на България?
– Нужни са ни бързо редица реформи в области като съдебната, енергийната, здравната, административната, както и в обществената сигурност и други сфери.
Но най-важната реформа
според мен е образователната.
За съжаление, днес образователната система, семейството и обществото не работят целенасочено за формиране у младото поколение на такава личностна ценностна система, която ни се иска да имат бъдещите успешни предприемачи, политици, магистрати и граждани. А тяхната ценностна система се изгражда днес. Нашето образование трябва да подготвя мислещи хора, годни да се адаптират към непрекъснато променящата се външна среда и да умеят да постигат високи цели.
Силно впечатление ми прави, че още от 1945 г. всеки учебен ден в американските училища започва с Обета за вярност – патриотична клетва, която американските ученици рецитират, а текстът е написан още през 1892 г. Какъв е проблемът образователната реформа в България да започне с въвеждането на подобен патриотичен ритуал в училищата?
Тук и ние от бизнеса сме в дълг към младото поколение. При моите срещи със студенти от Минно-геоложкия университет, Нов български университет или младите хора от Панагюрище, които се интересуват от формулата на успеха, аз виждам в очите им огромен интерес. Виждам жажда да успеят по почтен начин, като слушат реалните уроци от живота, а не съвети по книга. В такива случаи съм оптимист за бъдещето на България.
Ние, мениджърите, по-често трябва да влизаме в класните стаи и аудиториите в университетите. Заедно с мои приятели от Реформ юнион клуб работя по проект „Ценностната система на успешната личност“, който възнамеряваме да представим пред обществото. А с колегите ми от Минно-геоложката камара изготвихме и реализираме модел за подготовка на кадри със средно и висше образование за нашия отрасъл. В него членовете ни имат проактивна роля и работят заедно с професионалните гимназии, общините и министерството, като инвестират в образованието на бъдещите си работници и специалисти.
– Какви според Вас са причините България да е на последните места по конкурентоспособност на икономиката в ЕС?
– Това е резултат от всички натрупани проблеми в обществото ни през годините. Нужен е адекватен прагматичен и проактивен подход от всички с конкретни стъпки за постигане на тази най-важна обществена и държавна цел – да се повиши конкурентоспособността на икономиката и на България като цяло.
Ежегодно нивото на конкурентоспособност на държавите се измерва по две международно приети методики – тази на Института за развитие на управлението в Лозана и на Световния икономически форум в Давос. Инвеститорите четат тези годишни класации, и естествено, избират да инвестират в държави с по-висока конкурентоспособност в резултат на по-добрите условия за бизнес.
По предложение на Българска минно-геоложка камара заедно с национално представените работодателски организации, браншовите камари и националните синдикати, започнахме работа по програма за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, която да бъде внесена за обсъждане в Министерски съвет. Основната ни идея е мерките за повишаване на конкурентоспособността да се фокусират върху подобряването точно на тези показатели, по които България най-много изостава. Така ограничените ресурси на държавата ще се използват по-рационално, а резултатите ще се отчитат по обективни критерии.
– Говори се за условия за бизнес и конкурентоспособност на икономиката, но напоследък журналистически разследвания доказаха уродливите размери, до които е достигнал екологичният рекет в България. Какво мислите за това?
Вие, журналистите, действително
смъкнахте маската
на екологичния рекет
и меркантилното спекулиране с идеята за опазване на природата.
Има някои така наречени „екологични“ организации, състоящи се от по няколко човека, които измислят причини без никакви доказателства и с години само срещу 50 лв. такса блокират в съда инвестиции за стотици милиони. После обаче не носят никаква отговорност за отложените инвестиции или забавеното разкриване на работни места. И това е само допълнение към ударите, които понесе българската индустрия през годините на прехода.
Първият удар бе, когато България безотговорно прие с пъти по-кратки гратисни периоди за покриване на екологичните норми от индустрията в сравнение с Румъния, Полша и другите бивши социалистически държави. Това попречи на много предприятия от страната да имат време и постепенно да инвестират, за да се адаптират към новите изисквания.
Вторият голям удар срещу икономиката на България бе
включването на 1/3
от територията на страната
в мрежата „Натура“ – 2000,
без актуална научна оценка и с необмислен ентусиазъм под диктовката пак на т.н. „еколози“. Оказа се, че в „Натура“ -2000 с размах са включени цели населени места и дори индустриални, урбанизирани и неурбанизирани територии, за които отдавна вече няма основания да са част от мрежата. По тези причини е необходимо спешно да се възложат актуални проучвания на действителното състояние.
Ако погледнем в Евростат, България е сред първите по размер на площите, включени в „Натура-2000“, и същевременно е първа по бедност и на последно място по брутен вътрешен продукт на глава от населението. А пък такива индустриални и туристически държави с прекрасна природа и биоразнообразие като Франция и Австрия са включили само 12-13% от своите територии и така затрудняват минимално икономическата активност. Световният опит показва, че със селско и горско стопанство и туризъм хората могат да се изхранват, но държавите могат да станат богати само ако развиват индустриално производство.
– Какво може да се направи, за да се подобри инвестиционният климат в страната?
– Да продължат системно да се осветяват и разобличават лицата и организациите, превърнали екорекета в своя професия и източник на доходи.
Време е, когато стотина души протестират срещу правителството, което иска да проучи възможностите да диверсифицира и поевтини енергоносителите в страната, или десетина души протестират пред Министерство на околната среда и водите без никакви обективни аргументи, на тези места да дойдат синдикатите и хилядите, на които подобни действия застрашават сигурността на работните места, тези, които са без работа или с ниски доходи, и да извикат на висок глас: „Не на екологичния рекет! Да на екологията!“ Освен това, според мен, спешно са необходими и законови промени на база добрите европейски практики за справяне с подобни явления.
Когато говорим за инвестиционен климат,
подкрепа заслужават
усилията на правителството
да извърши необходимите реформи,
както и стремежа към диалогичност и чуваемост на предложенията от бизнеса. На инвеститорите и бизнеса в България са нужни политическа стабилност, нормативна устойчивост и предвидимост, воля и решимост за нужните реформи.
Затова и политическите партии трябва да надраснат тясно партийните си интереси и да подкрепят извършването на всички тежки, но така нужни реформи. Не трябва „да се открива топлата вода“, достатъчно е да се огледаме и ще видим много добри практики в Европа, които можем бързо да адаптираме при нашите условия.
И накрая – трябва да спрем сами да се злепоставяме помежду си, да спрем да злепоставяме страната си по света, по повод и без повод, и същевременно да очакваме другите да ни харесат и да дойдат тук. Да престанем да мрънкаме и да се оправдаваме, че все някой и нещо ни пречи, за да сме добре. Нека се съсредоточим върху това, което зависи от нас и е в нашите ръце, да работим упорито и да не се влияем от чужди интереси.
Ако всичко това не се случи, няма как в България да дойдат така нужните ни много милиарди инвестиции за нашия бърз просперитет.
– Какво е Вашето отношение към появили се неотдавна искания на някои бизнес организации за оставки на министри от правителството?
– Бизнесът принципно трябва да бъде политически безцветен и да е партньор на всяко правителство в усилията за по-добър инвестиционен климат.
Силата на бизнеса е не в това да иска
една или друга министерска оставка,
което повече приляга на политически партии.
Силата на бизнеса е в открит и системен диалог с правителството да допринесе за вземане и реализиране на важните за социално-икономическото развитие на страната решения. А исканията за оставка затварят вратите за необходимия на бизнеса и правителството диалог.
– Какви са причините според Вас за това от години яростно, личностно, институционално и партийно противопоставяне в нашето общество?
– Според мен това е някаква лоша карма на България, но тя би могла да се промени. Преди няколко години сбъднах една от моите мечти да посетя Тибет, където се срещнах и с тибетски лама. По време на разговора ни му зададох и въпрос, свързан с България. Попитах го защо ние, българите, след като сме доказано способни като индивидуалности в науката, изкуството, спорта и т.н., не можем да играем като един отбор за решаване на важните проблеми на страната ни. Той помисли повече, отколкото очаквах, и каза, че явно всеки един от нас се моли и желае да постигне нещо само за себе си, а би трябвало да се моли също така искрено и да помага и другите хора да постигат своите добри желания.
Да се моли и за другите, без да се притеснява, че за него нещо няма да стигне, защото благата на света и Вселената са неизчерпаеми! Каза също, че така може да се генерира мощна положителна енергия, да се премахнат завистта и злобата и хората да се обединят за доброто на страната. Съгласих се напълно с това, защото и моето житейско верую е такова. Моят съвет към хората е да не си губят времето и енергията със завист и злоба към другите, а да направят нещо конкретно за своето успешно развитие и за доброто на държавата.
– Наскоро осъдихте на първа инстанция екоактивист за обида, но това се възприе от някои за прецедент, насочен срещу свободата на словото?
– Свободата на словото е и отговорност. Правата на всеки човек, неговите свободи свършват там, където започват правата на другите хора, както е казал Волтер.
Светът, в това число и България, не могат да станат по-добри с обиди или лъжи, с които някои хора може би се опитват за осмислят своето съществуване.
И тук пак стигаме до въпроса за ценностите. Чудя се как може да съществува такава ценностна система у някои хора, че да говорят публично лъжи, зад които не стоят обективни факти, а когато бъдат разобличени, се правят на жертви?
По принцип съм миролюбив човек, но искам да дам кураж на колегите си и на всички хора да не подминават с лека ръка натрапвани с години обиди, лъжи или клевети срещу отделни личности, компании, общности или срещу нашата държава. Нека имат куража да защитят името си и обществения интерес. В противен случай лъжците или клеветниците подхранват своето нахалство и самонадеяност, а останалите хора започват да мислят, че след като засегнатата страна мълчи, значи има нещо вярно.
Аз съм готов да помогна с юридическа помощ на всеки, който има нужда, иска и има достатъчно основания да защити в съда своето име, името на своята компания, своето населено място и името на България срещу публично злепоставяне, лъжи и клевети.
Източник „24 часа“
ОТНОСНО: Минната Индустрия, екологиятя и здравеопазването.
Съгласно Българското Законодателство, подземните богатства (рудни и нерудни), са изключително Публична Държавна Собственост. Всяко юридическо лице при извършване на производствена дейност, е задължен да управлява производствените си отпадъци включително и отпадните води, с цел опазване на Околната Среда.
Основен показател за нивото на екологичната среда, е жизненият фактор, който се определя от качеството на: водите; лесистостта; въздуха; шума; лъчистостта и климата.
Позовавам се на мотото: „Няма лоши Управници, има некомпетентни Съветници и Ласкатели!“
Лично, поздравявам Д-р, инж. Лъчезар Цоцорков, който действително направи много за град Панагюрище, но съм убеден, че всичко направено можеше да бъде по-добро и по-ефективно отколкото е.
Когато отпави искането си за опрощаване на „старите“ задължения, в Програмата си за развитие на Дружеството, бе зачеркнато изграждането на яз. Луда Яна.(Язовирът бе включен към разходите по внедряване в експлоатация на „МОК Асарел-Медет“ като компенсация за това, че регионът ще остане без източници на питейна вода.). Предварително имаше информация за последиците от прилагането на откритата руднична технология при извличането на подземните богатства върху фактора на жизнената среда (водите, лесистостта, въздуха, климата, лъчистостта, шума). Любопитен съм, да се запазная поне с един Приемо Предавателен Протукол относно рекултивирането на лесистостта върху един от иззетите и „възстановени“ участъци. Сниженото хълмисто ниво имащо отношение към климата в региона, е невъзможно да бъде възстановено. Периодичното замърсяване на Банска Луда Яна от проблеми с хвостохранилищата прави невъзможно зеленчукопроизводството в региона. Не енужно да споменавам, че питейната вода в Панагюрище, се подава чрез водопровод (изграден за оптичното производство на МК „Оптикоелектрон“) от терасата на р. Марица (в отсъствието на Пречиствателна Станция за Питейна Вода. Разходите по доставка на „питейната вода“ дават отражение върху цената, която абонатите заплащат). Любопитен съм да науча, колко производствени дружества ползват крайният продукт (имам в предвид медният концентрат)произвеждан от „Асарел-Медет“ АД.
В условията на промишлено замърсена среда, няма как да се произвежда екологично чиста биологична продукция.
В света, няма Държава, която на основа национални богатства да няма осигорен праг на жизнен стандарт на своите граждани!
Държавата, следва да преразгледа методиката на определяне Концесионната вноска при предоставяне на държавни ресурси за експлоатация от Акционерните Дружества.
Многофункционалната Болница, е необходим, но не достатъчен фактор за ефективно качествено здравеопазване. Някак си ненормално е, от една страна да влошаваме показателите на жизнения фактор, а от друга в близост до гробищният парк да провеждаме качествено лечение. В тази посока, надявам се, че чрез инвестиционни Проекти, ще се осигури оползотворяването (след изчистването на водите от замърсителите – преди всичко от смесването с водите от р. Банска Луда Яна)на минералните води в с. Баня, където да бъде съвременно възстановен Балнеосанаториума.
Що се отнася до селското стопанство връзката му с Националната Икономика, бих насочил вниманието към факта, че цялостното производство в леката и хранително вкусовата промишленост е свързано с ползването на селскостопанска продукция.Да не говорим за Туризма, Екологията, Здравеопазването, Културата, Образованието и т.н.
0
0