Проф. Цоцорков: Водещите компании в отрасъла разбиват остарелите митове за минната индустрия

Трябва да спрем сами да се злепоставяме помежду си и да злепоставяме страната си пред света и после да чакаме другите да ни харесват.
Това казва Проф. д-р Лъчезар Цоцорков, председател на Българската минно-геоложка камара и на Надзорния съвет на „Асарел Медет“ АД.

С него разговаря Ралица Даскалова:

– Честито за наградата „Инвеститор на годината“, г-н Цоцорков. На церемонията изразихте благодарност на кабинета, че през 2015 г. правителството прие така дълго чаканата от бизнеса Национална стратегия за развитие на минната индустрия. Защо беше необходима тази стратегия?

– Бизнесът дълги години настояваше за национална стратегия, която да зададе визията за устойчиво развитие на отрасъла и да отрази най-добрите европейски практики. Приемането й e голяма европейска крачка напред и така се показа разбиране за стратегически важното значение на минерално-суровинната индустрия за икономиката.

Стратегията дойде в отговор на Европейската инициатива за суровините, където тревожно се постави проблемът за осигуряването на суровини, така че не само сега, но и в бъдеще да се осигурят растеж и работни места в Европа. Един от изводите беше, че ако се разчита само на внос и не се проучват и развиват собствените находища, то устойчивото развитие на националните икономики и на Европа като цяло е застрашено. Затова и през последните години редица европейски държави приеха подобни документи.

От друга страна, със стратегията
се дава кураж на инвеститорите,

че в България те ще имат подкрепата
да осъществят проекти, които отговарят на най-високите стандарти. Поставям акцент върху високите стандарти, защото днес водещите компании у нас разбиха остарелите митове за минерално суровинната индустрия като непривлекателна, неекологична или неефективна.

От цялото ни общество трябва да се знае, че тези компании инвестираха огромни средства и вече са модерни производствени комплекси с автоматизирани системи за управление, съвременна техника и нови технологии.

Те отговарят на международните стандарти и прилагат най-добрите практики за ефективност, безопасност при работа, екология, грижа за хората и социална отговорност, насочена към социално-икономическото развитие на съответните региони. Такава е визията за развитие на нашия бранш, а тя вече е привлекателна и за младите хора, които проявяват все по-голям интерес към минните професии.

Стратегията очертава рамката и задава добрите практики. Министерството на енергетиката проучи и потвърди, че концесионните такси и нормативи за добив на подземни богатства в България са съпоставими с тези в другите държави от Европейския съюз. Това обаче трябва да добие по-голяма публичност, за да се спрат популизмът и спекулациите с неверни внушения, които влошават инвестиционния климат.

От друга страна, стратегията очертава и насоките за усъвършенстване на нормативната база, за да се постигнат заложените цели в нея. В подотрасъл „Твърди горива“ обаче стратегическите цели трудно биха се реализирали, ако не се направят необходимите пазарни реформи в енергетиката, където въглищата са основен енергиен източник. За успеха на тези реформи според мен особено важно е те да бъдат извършени на база краен пазарен продукт – т.е. електроенергия, а не на база добивани у нас въглища, които нямат борсова стойност.

– Вие сте начело на „Асарел-Медет“ АД от 1986 г., вече 30 г. Това е повече от половината от работата на самата компания. През какви етапи и през какви трудности трябваше да преминете?

– Да, през миналата година чествахме 50-годишен юбилей, а през последните 30 години нашият екип премина през много и различни предизвикателства.

През периода 1986-1989 г. изграждахме новите мощности на площадка „Асарел“, преодолявахме изоставането в строителството и на 6 декември 1989 г. успяхме в срок да пуснем първия етап на мощностите. Ако тогава бяхме закъснели, щяхме да имаме нерадостната съдба на други подобни обекти, които изобщо не бяха завършени и после бяха разпродадени на скрап.

В следващите няколко години довършвахме строителството на тези нови мощности без помощ от държавата и достигнахме пълната си проектна мощност. Най-важното бе, че опазихме предприятието от разграбване и източване. За съжаление, на много места това не се случи по ред причини, но и заради тогавашното лошо управление на държавните фирми от страна на държавата.

През 1998-1999 г. подготвихме проект за първата работническо-мениджърска приватизация за нашия отрасъл в страната с подкрепата на „Фьост Алпине Интертрейдинг“-Австрия. Спечелихме търга в конкуренция с водеща световна фирма, при спазване на всяка дума и запетайка от закона. Днес акционери са над 2200 бивши и настоящи работници и специалисти от дружеството.

После, през периода до 2005 г., предсрочно изпълнихме инвестиционната си програма по договора за приватизация, включително за работни места, екология и изплащане на стари задължения, без да използваме никакви от предвидените по закон преференции за работническо-мениджърските търговски дружества.

Затова и оценката от Агенцията за приватизация е, че това е един от най-успешните примери в тежката индустрия у нас. От 2005 г. досега извършваме мащабна модернизация на компанията по целия технологичен цикъл в съответствие с най-добрите световни стандарти и практики.

– Бил сте ръководител и на държавна фирма, и след това на частна, каква е разликата?

– По принцип частната инициатива и по-голямата свобода за вземане и реализиране на решения правят по-ефективни частните фирми в сравнение с държавните.
Когато нашата компания беше държавна, държавата прибираше 80% от печалбата, каквато и да е тя, без да се интересува от необходимостта за инвестиции в повишаване на ефективността в производството. След приватизацията ние правим обратното – най-напред обезпечаваме инвестиционната програма с банкови заеми и собствени средства, след това се осигуряват резервите за дългосрочното развитие и чак тогава, каквото остане, е за дивиденти.

Очевидно е, че
ако компанията ни
беше останала държавна,
нямаше как да инвестираме 869 млн.лв.

за периода след приватизацията – от 1999 до 2015 г. включително, така че тя да се превърне в гордост за българската минна индустрия, да има такъв принос за развитието на своя регион и икономиката на страната и да е една от водещите в бранша в Европа.

Нещо повече, ако предприятието беше останало държавно, със сигурност отдавна щеше да бъде затворено поради непостигане на високите съвременни стандарти за ефективност, безопасност и екология.

По съпоставими цени и с отчитане на инфлацията ние сме инвестирали много повече, отколкото държавата е дала навремето за първия етап на тогавашното строителство. Само който не го е правил, той не се е убедил, че е много по-трудно и скъпо да се модернизират стари технологии и производствени мощности, отколкото да се започне на гола поляна.

Най-важното е, че благодарение на направените инвестиции вече сме в състояние да преработваме много по-бедни руди, увеличаваме запасите и живота на мината повече от два пъти, което е същността на устойчивото развитие, и това има изключителен икономически и социален ефект. В сравнение с периода преди приватизацията нашата производителност и конкурентоспособност са се повишили 3,5 пъти. Специфичният разход за електроенергия например е с 30% по-малък, с 40% са редуцирани количествата изгорели газове от рудничните автомобили заради въвеждането на циклично-поточни технологии за транспорт.

Днес компанията ни е известна и с това, че вече години наред, въпреки че е едно сложно и нелеко производство с работещи над 1700 човека на територията на предприятието, няма нито една трудова злополука, има нула професионални заболявания и нулеви отклонения от екологичните параметри. Хората работят при много добри условия и с високи заплати, заради което сме един от най-предпочитаните работодатели. Вместо някогашното текучество сега

имаме близо 2000 молби за работа

от цялата страна. В нашата компания е налице също и ефективен модел за конструктивно партньорство със синдикалните организации.

„Асарел-Медет“ е един от българските примери, че минерално-суровинната индустрия може да бъде големият двигател за социално-икономическото развитие на своя регион. Показателен е също и фактът, че в община Панагюрище минната индустрия се развива в хармония и синергия с оптичното производство, машиностроенето, леката промишленост, туризма и другите икономически дейности, включително биоземеделието, което има сериозен ръст в нашия регион и тук е регистрирана тяхната браншова организация.

– „Асарел-Медет“ АД е известен със своята програма за корпоративна социална отговорност, която надхвърля обикновените представи за тази дейност. Какво Ви мотивира за това?

– И друг път съм казвал, че според мен смисълът на човешкия живот е да оставим света по-добър след нас. Като мениджър си давам сметка, че в тези нелеки години държавата и общините не могат да решат бързо всички натрупани с времето проблеми в инфраструктурата и стандарта на живот особено в по-малките населени места.

Затова след приватизацията решихме, че извън дарителската си програма ще се стремим да отделяме и от своите инвестиции за проекти с дългосрочна добавена стойност в община Панагюрище. И сме го правили дори в годините, когато сме били на ръба на оцеляването.

Подобни примери могат да се посочат и в други общини, където работят компании от нашия бранш.
Досега успяхме да осъществим немалко значими проекти самостоятелно или като публично-частно партньорство с общината и така създадохме нови възможности за дългосрочното устойчиво развитие на региона, в който живеят и 97% от работещите в дружеството ни.

– Какви са резултатите?

– Ще спомена само най-важните, заради които

разликата в стандарта на живот
между Панагюрище и големите градове
се намали значително,

а в редица отношения дори изчезна.
Благодарение на уникалната зала трезор за Панагюрското златно съкровище и ежегодното връщане на оригинала в града, общината се утвърди като атрактивна дестинация за културно-исторически туризъм с десетки хиляди посетители годишно, които непрекъснато се увеличават.

С изграждането на закрития плувен басейн и модерен СПА център с минерална вода в Дома на миньора – хотел „Каменград“, се сбъдна друга мечта на поколения панагюрци. Същевременно общината вече се развива и като дестинация за СПА и конгресен туризъм.
В новата многофункционална спортна зала „Арена Асарел“ в Панагюрище могат да се провеждат национални и международни състезания по 30 вида спорт и градът ни даде заявка да стане един от водещите спортни центрове в страната.

Благодарение на модернизирането на старата и едва съществуваща общинска болница и изграждането на уникалния медицински комплекс всички панагюрци получиха достъп до най-високо ниво на медицинско обслужване, а общината – възможност да се привличат пациенти от страната и чужбина.

Всичко това, заедно с реализираните от общината проекти по европейските програми, помогна за задържането и реализацията на младите хора в общината, а съответно и в страната. В класацията за най-добър град за живеене на Вашия вестник „24 часа“ и Дарик радио през 2015 г. Панагюрище бе обявен за „Град на младежта“ – това трябва да остане и занапред голямата ни цел.

– От позицията на дългогодишен успешен мениджър и активен участник в различни български и международни бизнес и обществени организации кои според Вас са най-важните и нужни реформи, за да се повиши конкурентоспособността на българската икономика и на България?

– Нужни са ни бързо редица реформи в области като съдебната, енергийната, здравната, административната, както и в обществената сигурност и други сфери.

Но най-важната реформа
според мен е образователната.

За съжаление, днес образователната система, семейството и обществото не работят целенасочено за формиране у младото поколение на такава личностна ценностна система, която ни се иска да имат бъдещите успешни предприемачи, политици, магистрати и граждани. А тяхната ценностна система се изгражда днес. Нашето образование трябва да подготвя мислещи хора, годни да се адаптират към непрекъснато променящата се външна среда и да умеят да постигат високи цели.

Силно впечатление ми прави, че още от 1945 г. всеки учебен ден в американските училища започва с Обета за вярност – патриотична клетва, която американските ученици рецитират, а текстът е написан още през 1892 г. Какъв е проблемът образователната реформа в България да започне с въвеждането на подобен патриотичен ритуал в училищата?

Тук и ние от бизнеса сме в дълг към младото поколение. При моите срещи със студенти от Минно-геоложкия университет, Нов български университет или младите хора от Панагюрище, които се интересуват от формулата на успеха, аз виждам в очите им огромен интерес. Виждам жажда да успеят по почтен начин, като слушат реалните уроци от живота, а не съвети по книга. В такива случаи съм оптимист за бъдещето на България.

Ние, мениджърите, по-често трябва да влизаме в класните стаи и аудиториите в университетите. Заедно с мои приятели от Реформ юнион клуб работя по проект „Ценностната система на успешната личност“, който възнамеряваме да представим пред обществото. А с колегите ми от Минно-геоложката камара изготвихме и реализираме модел за подготовка на кадри със средно и висше образование за нашия отрасъл. В него членовете ни имат проактивна роля и работят заедно с професионалните гимназии, общините и министерството, като инвестират в образованието на бъдещите си работници и специалисти.

– Какви според Вас са причините България да е на последните места по конкурентоспособност на икономиката в ЕС?

– Това е резултат от всички натрупани проблеми в обществото ни през годините. Нужен е адекватен прагматичен и проактивен подход от всички с конкретни стъпки за постигане на тази най-важна обществена и държавна цел – да се повиши конкурентоспособността на икономиката и на България като цяло.

Ежегодно нивото на конкурентоспособност на държавите се измерва по две международно приети методики – тази на Института за развитие на управлението в Лозана и на Световния икономически форум в Давос. Инвеститорите четат тези годишни класации, и естествено, избират да инвестират в държави с по-висока конкурентоспособност в резултат на по-добрите условия за бизнес.

По предложение на Българска минно-геоложка камара заедно с национално представените работодателски организации, браншовите камари и националните синдикати, започнахме работа по програма за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, която да бъде внесена за обсъждане в Министерски съвет. Основната ни идея е мерките за повишаване на конкурентоспособността да се фокусират върху подобряването точно на тези показатели, по които България най-много изостава. Така ограничените ресурси на държавата ще се използват по-рационално, а резултатите ще се отчитат по обективни критерии.

– Говори се за условия за бизнес и конкурентоспособност на икономиката, но напоследък журналистически разследвания доказаха уродливите размери, до които е достигнал екологичният рекет в България. Какво мислите за това?

Вие, журналистите, действително
смъкнахте маската
на екологичния рекет

и меркантилното спекулиране с идеята за опазване на природата.
Има някои така наречени „екологични“ организации, състоящи се от по няколко човека, които измислят причини без никакви доказателства и с години само срещу 50 лв. такса блокират в съда инвестиции за стотици милиони. После обаче не носят никаква отговорност за отложените инвестиции или забавеното разкриване на работни места. И това е само допълнение към ударите, които понесе българската индустрия през годините на прехода.

Първият удар бе, когато България безотговорно прие с пъти по-кратки гратисни периоди за покриване на екологичните норми от индустрията в сравнение с Румъния, Полша и другите бивши социалистически държави. Това попречи на много предприятия от страната да имат време и постепенно да инвестират, за да се адаптират към новите изисквания.
Вторият голям удар срещу икономиката на България бе

включването на 1/3
от територията на страната
в мрежата „Натура“ – 2000,

без актуална научна оценка и с необмислен ентусиазъм под диктовката пак на т.н. „еколози“. Оказа се, че в „Натура“ -2000 с размах са включени цели населени места и дори индустриални, урбанизирани и неурбанизирани територии, за които отдавна вече няма основания да са част от мрежата. По тези причини е необходимо спешно да се възложат актуални проучвания на действителното състояние.

Ако погледнем в Евростат, България е сред първите по размер на площите, включени в „Натура-2000“, и същевременно е първа по бедност и на последно място по брутен вътрешен продукт на глава от населението. А пък такива индустриални и туристически държави с прекрасна природа и биоразнообразие като Франция и Австрия са включили само 12-13% от своите територии и така затрудняват минимално икономическата активност. Световният опит показва, че със селско и горско стопанство и туризъм хората могат да се изхранват, но държавите могат да станат богати само ако развиват индустриално производство.

– Какво може да се направи, за да се подобри инвестиционният климат в страната?

– Да продължат системно да се осветяват и разобличават лицата и организациите, превърнали екорекета в своя професия и източник на доходи.

Време е, когато стотина души протестират срещу правителството, което иска да проучи възможностите да диверсифицира и поевтини енергоносителите в страната, или десетина души протестират пред Министерство на околната среда и водите без никакви обективни аргументи, на тези места да дойдат синдикатите и хилядите, на които подобни действия застрашават сигурността на работните места, тези, които са без работа или с ниски доходи, и да извикат на висок глас: „Не на екологичния рекет! Да на екологията!“ Освен това, според мен, спешно са необходими и законови промени на база добрите европейски практики за справяне с подобни явления.
Когато говорим за инвестиционен климат,

подкрепа заслужават
усилията на правителството
да извърши необходимите реформи,

както и стремежа към диалогичност и чуваемост на предложенията от бизнеса. На инвеститорите и бизнеса в България са нужни политическа стабилност, нормативна устойчивост и предвидимост, воля и решимост за нужните реформи.

Затова и политическите партии трябва да надраснат тясно партийните си интереси и да подкрепят извършването на всички тежки, но така нужни реформи. Не трябва „да се открива топлата вода“, достатъчно е да се огледаме и ще видим много добри практики в Европа, които можем бързо да адаптираме при нашите условия.

И накрая – трябва да спрем сами да се злепоставяме помежду си, да спрем да злепоставяме страната си по света, по повод и без повод, и същевременно да очакваме другите да ни харесат и да дойдат тук. Да престанем да мрънкаме и да се оправдаваме, че все някой и нещо ни пречи, за да сме добре. Нека се съсредоточим върху това, което зависи от нас и е в нашите ръце, да работим упорито и да не се влияем от чужди интереси.

Ако всичко това не се случи, няма как в България да дойдат така нужните ни много милиарди инвестиции за нашия бърз просперитет.

– Какво е Вашето отношение към появили се неотдавна искания на някои бизнес организации за оставки на министри от правителството?

– Бизнесът принципно трябва да бъде политически безцветен и да е партньор на всяко правителство в усилията за по-добър инвестиционен климат.

Силата на бизнеса е не в това да иска
една или друга министерска оставка,
което повече приляга на политически партии.

Силата на бизнеса е в открит и системен диалог с правителството да допринесе за вземане и реализиране на важните за социално-икономическото развитие на страната решения. А исканията за оставка затварят вратите за необходимия на бизнеса и правителството диалог.

– Какви са причините според Вас за това от години яростно, личностно, институционално и партийно противопоставяне в нашето общество?

– Според мен това е някаква лоша карма на България, но тя би могла да се промени. Преди няколко години сбъднах една от моите мечти да посетя Тибет, където се срещнах и с тибетски лама. По време на разговора ни му зададох и въпрос, свързан с България. Попитах го защо ние, българите, след като сме доказано способни като индивидуалности в науката, изкуството, спорта и т.н., не можем да играем като един отбор за решаване на важните проблеми на страната ни. Той помисли повече, отколкото очаквах, и каза, че явно всеки един от нас се моли и желае да постигне нещо само за себе си, а би трябвало да се моли също така искрено и да помага и другите хора да постигат своите добри желания.

Да се моли и за другите, без да се притеснява, че за него нещо няма да стигне, защото благата на света и Вселената са неизчерпаеми! Каза също, че така може да се генерира мощна положителна енергия, да се премахнат завистта и злобата и хората да се обединят за доброто на страната. Съгласих се напълно с това, защото и моето житейско верую е такова. Моят съвет към хората е да не си губят времето и енергията със завист и злоба към другите, а да направят нещо конкретно за своето успешно развитие и за доброто на държавата.

– Наскоро осъдихте на първа инстанция екоактивист за обида, но това се възприе от някои за прецедент, насочен срещу свободата на словото?

– Свободата на словото е и отговорност. Правата на всеки човек, неговите свободи свършват там, където започват правата на другите хора, както е казал Волтер.
Светът, в това число и България, не могат да станат по-добри с обиди или лъжи, с които някои хора може би се опитват за осмислят своето съществуване.

И тук пак стигаме до въпроса за ценностите. Чудя се как може да съществува такава ценностна система у някои хора, че да говорят публично лъжи, зад които не стоят обективни факти, а когато бъдат разобличени, се правят на жертви?

По принцип съм миролюбив човек, но искам да дам кураж на колегите си и на всички хора да не подминават с лека ръка натрапвани с години обиди, лъжи или клевети срещу отделни личности, компании, общности или срещу нашата държава. Нека имат куража да защитят името си и обществения интерес. В противен случай лъжците или клеветниците подхранват своето нахалство и самонадеяност, а останалите хора започват да мислят, че след като засегнатата страна мълчи, значи има нещо вярно.

Аз съм готов да помогна с юридическа помощ на всеки, който има нужда, иска и има достатъчно основания да защити в съда своето име, името на своята компания, своето населено място и името на България срещу публично злепоставяне, лъжи и клевети.

Източник „24 часа“