Потомствен зограф с панагюрски корен пази традицията жива
Иконата се счита за връзка на настоящия живот с бъдещите векове, защото любовта, която пробужда към възпроизведеното е толкова естествена, колкото да обедини земния живот с онзи, където телата на светиите ще са бляскави повече от слънцето. Истинският иконописец е длъжен да се намира във връзка с възпроизведеното лице – първообраза, не само при участието си по църковните дела но и с опитността си по освещаването. Длъжен е да е творящ иконописец, който приема и открива светостта на едно друго, вън от неговата опитност. Душевната опитност на иконописеца и степента на причастие с прототипа са нещата, от които зависи творческата енергия на творбата му. Външната красота на иконата е синоним на душевната красота.
Някои казват, че талантът на художника е божи дар. Други, че е изблик на генетичен потенциал. Със сигурност Емил Делийски дължи дарбата си на уникална симбиоза между двете гледни точки.
В момента, Емил е един от най – добрите съвременни иконописци у нас, като продължава традицията, наследена от неговия баща и най – добър учител – панагюрецът Лука Делийски.
Емил е роден в град Септември, в семейство, което дълбоко почита християнските ценности и култура. Завършва средното си образование през 2005 година със специалност „Хореография“ в СОУ „Георги Брегов“-Пазарджик. През 2005-2010-та година записва висшето си образование във ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий-Велико Търново, където изучава специалност „Иконография“ – църковни изкуства към Богословски Факултет. По-късно специализира Стенопис и мозайка.
След дипломирането си завършва и успешен курс за „Малък и среден бизнес“.
В момента работи върху един голям проект за изпълнение на мозаечна патронна икона на храм „СВ. ВМЧК. Георги Победоносец“ в Сандански.
Здравей, Емиле! Представи се с няколко думи …
Здравейте! Казвам се Емил Делийски и определям себе си като Човек на изкуството. За огромно съжаление в България мозаечното изкуство, с което аз основно се занимавам, почти не се цени и понякога човек се принуждава да работи и друга работа, а и да не говорим, че много малко хора са запознати с този вид изкуство като цяло.
Затова мечтая повече хора да узнаят за този занаят, за тази невероятна дейност, която остава в сянка.
Бъдещите ми планове са да покорявам все по-големи върхове у нас и в чужбина.
Осен към мозаечното изкуство, интересът ми е насочен и към електротехниката, която заобичах покрай моя дядо. Той ми даде много добри насоки в тази област, за което искрено му благодаря.
Реставрирал си църквата „Свето Въведение Богородично“ в Панагюрище. С какви впечатления остана от града? Вярващи хора ли са панагюрци?
Да, направихме цялостна реставрация на „Свето Въведение Богородично“ в Панагюрище през 2003-2004-та година, под ръководството на моя баща Лука Делийски и подбран от него екип.
Църквата беше в много окаяно състояние и подлежеше изцяло на реставрация.
Останах с много добри впечатления от града и хората, с които успях да се запозная. Мисля, че панагюрци са много вярващи, тъй като по време на реставрационната ни дейност забелязах, че много хора посещават храма. Без повод, не заради празник, а заради самата вяра в Бог и в доброто!
Разкажи ми за изкуството на мозайката. Каква е техниката, какво включва процесът и какви материали използваш?
Мозайката е вид декоративно изкуство и представлява създаване на картини с помощта на малки парченца стъкло-смалт, керамика или камъчета.Техниката на мозайката е известна още от древността. В древен Рим мозайки са украсявали богати къщи, обществени бани и дворци. Разцветът на мозайката настъпва по време на Византийската империя. През IV-ти век мозайките започват да се използват в християнските църкви и базилики и изобразяват предимно светци и библейски фигури. Мозайката, от самото си създаване, е изключително ценено изкуство и нейните автори винаги са били почитани заради изключителното си майсторство и редкия си талант.Съществуват различни техники за изработката на една мозайка, както и време, тъй като всяко едно тесерче, необходимо за изграждането на образа, се оформя ръчно.
Какво е иконата за теб?
Иконата е феномен на вярата и на творческия дух. Във всеки православен дом трябва да има икона – на Спасителя, на Св. Богородица или на някой светец. Иконите, в църква или в нашия дом, не са предназначени за украса, а да се молим пред тях. Те ни напомнят, че очите на Бога, на Ангелите и на светиите са насочени постоянно към нас. Стоейки пред иконите, в къщи или в храма, трябва да бъдем вглъбени, като отлагаме през това време и на това място всички земни грижи.
Кога един художник пристъпва към иконопис?
Иконописта за мен, в голяма степен, е призвание, дарба, мисия. В миналото иконописците, преди да пристъпят към изографисване на иконата, са постели, молели са се, изповядвали са се и са се пречиствали, като едва тогава започвали своята работа. Искам да кажа, че това е особен вид самоизразяване и саморазкриване не само пред публиката, но и пред Бога.
Спрямо християнската догматика иконите са свидетелство за това, че Бог е възприел природата на човек, за да му открие пътя към себе си и да го направи съучастник в свободата и съвършенството на абсолютното битие. В този смисъл, освен личните качества на иконописеца, е необходимо и боговдъхновение.
Трябва ли иконописецът да е религиозен?
Да, разбира се! Важно е иконописецът да бъде добър художник, но още по-важно е той да бъде искрен християнин, живеещ в рамките на духа на Църквата, да се подготвя за работата си с помощта на изповедта и Светото Причастие, молитвата и поста.
Какво те подтикна да учиш иконопис? Какво е нужно един млад човек да се реши на подобна стъпка?
Тук не мога да скрия, че голяма роля изигра моят баща Лука Делийски (чиито корени са от град Панагюрище), който е професионален художник-реставратор и до ден днешен се занимава с новоизписване на църковни храмове и реставрации. Зад гърба има над 25 реставрирани и новоизписани църкви, от които три катедрални, храм в Русе, храм в Сливен и храм в Стара Загора. Гордо мога да заявя, че в много от неговите проекти участвам и аз. Според мен един млад творец, за да поеме по този път, е необходимо не само желание, а и да носи вярата в себе си.
Тайнството да рисуваш икона какво задължава един творец?
Иконописта е тайнство на църквата, подобно на Светото тайнство кръщение, брак, монашество. To e тайнство, което свидетелства, че невидимият Бог ни се яви в плът и стана видим.
Иконописта или както още се нарича иконография, свещен живопис, е неразделно свързанa с богослужението, а иконописецът не е просто техник, който изгражда различни композиции, с които украсява светите църкви, а той извършва духовна служба, както и свещеникът, проповедникът или певецът на клира. Той трябва да работи със страх Божий, с пост, молитва и смирение да проси от Бога просветление свише, за да може чрез своята ръка да представи преобразеният чрез Божията благодат свят образ. Той, подобно на свещенослужител, е само посредник и принася на Бога от своето, така че Бог, който милостиво гледа на неговия принос, създава чрез него изображението. Това е тайнство, което се извършва между иконописеца и Бога.
Православният начин на живот пречи или помага на човека в днешно време?
Православието има свой собствен живот, но същевременно то не е толкова откъснато от живота на околния свят. Нашият съвременен свят е станал много изкуствен, много несигурен, много объркващ. Ето защо животът на православния християнин, дори когато той е наистина православен, не може по един или друг начин да не бъде повлиян от този живот.
