„Мадам Бътерфлай” е опера за любовта, за дълго чаканото щастие, за съвестта, която стяга душата и те хвърля в бягство, за честта, която не търпи компромиси. В постановката на Старозагорската опера диригентът Лучано Ди Мартино следва психологическата драма на героите, като с оркестъра постига още по-силни внушения в тяхното поведението. Режисьорът Нина Найденова залага на човешкото начало в героите, с бляна по щастието, с техните грешки, с прибързаните решения, за да се стигне до онзи деликатен момент, в който гейшата трябва сама да реши съдбата си.
Постановъчния състав със сценографията на Борис Стойков, художника на костюмите Цветанка Петкова – Стойкова и с хореографа Боряна Сечанова, винаги е бил гаранция за висок професионален резултат.
Не пропускайте на 22 октомври 19:00 ч., Театър Дом-паметник, да видите този красив спектакъл на Държавна опера Стара Загора с диригент Лучано ди Мартино, режисьор Нина Найденова и да се насладите на прекрасните оперни гласове на: Татяна Иванова (гост) в ролята на Чо Чо Сан, Петя Цонева (гост) в ролята на Сузуки, Иван Кабамитов, Милко Михайлов, Георги Динев, Александър Марулев и хор, балет и оркестър на Държавната опера в Стара Загора.
За операта
Мястото и времето на действието е Нагазаки, Япония, в края на 19 век. Това е историята на 15 годишната гейша Чо Чо Сан, която се отрича от религията и напуска рода си, за да се ожени за Пинкертон – офицер от американския флот. Разбирайки, че Чо Чо Сан се е отрекла от семейството си, на сватбата й пристига местният свещенник Бонзо, придружен от други бонзи (японски будистки свещенници) и я проклина. Нейните близки също я проклинат. Разгневен, Пинкертон изгонва всички и с Чо Чо Сан остават сами…
Пинкертон е заминал за Америка и е обещал на Чо Чо Сан, че ще се върне на пролет, но вече три години не се връща. Сузуки (доверена прислужница на Бътерфлай), я успокоява и се моли за нея. Също й напомня, че „никой чужденец, оженил се в Япония, не се е връщал”. Идва Американския консул Шарплес, на който Пинкертон е писал, че ще се върне в Япония, но с новата си съпруга от Америка. Шарплес трябва да подготви Чо Чо Сан за тази новина. Идва богатия принц Ямадори, който иска Бътерфлай да стане негова жена, но тя му отказва. Тогава Шарплес я пита какво би направила, ако нейният любим наистина не се завърне? Дълбоко засегната Чо Чо Сан му казва, че е по-добре да умре. Бътерфлай още вярва, че ако не заради нея, то Пинкертон ще се върне заради детето…
Чува се топовен гръм, който известява за за пристигането на кораба на Ф.Б. Пинкертон. Щастливата Бътерфлай и Сузуки, заедно с детето украсяват къщата с цветя на неговото завръщане. На зазоряване Пинкертон все още го няма. Сузуки казва на Бътерфлай, да отидат с детето да си почине като й обещава, като и обещава, че ще я повика, когато той дойде.
Идват Пинкртон и Шарплес. Те молят Сузуки да не събужда Бътерфлай. Тя трябва да убеди Чо Чо Сан да им даде детето. Влиза Бътерфлай и вижда смущението по лицата на Сузуки и Шарплес., когато вижда и непознатата жена Кейт – разбира каква е истината. Кейт моли Бътерфлай да й даде детето, но майката гордо казва, че щ го даде на баща му и моли да я оставят сама. Спомняйки си за девиза на баща й („ако човек не може с чест да живее, то с чест трябва да умре”), решава да се самоубие. Сузуки бърза да я възпре като пуска детето при нея. Чо Чо Сан с болка се сбогува с него и го целува за последен път и изпраща го в градината, след което се самоубива.
Темата изведена в операта „Мадам Бътерфлай” от режисьора Нина Найденова в спектакъла на Старозагорската опера е мечтата за свобода на гейшата Чо Чо Сан.
Гейшата
Гейшата в Япония, е жена, която професионално забавлява гостите по време на банкети в чайни, където мъжете традиционно отпочиват и правят своите бизнес срещи. Значението на думата гейша е „талантлив изпълнител” или „личност, която живее с изкуството”. Основното умение на гейшата е, че тя знае колко мъжа обича жена да властва над сетивата му, с нежна сила, която е по-мощна от секса. Животът на гейшата е труден. Изпращат ги да живеят в специални общежития, наречени окии, с мама сан – притежателка на такава окия. Там те се обучават да пеят, да танцуват, да свирят на традиционния музикален инструмент шамисен (подобен на китарата). Трябва да изучат традиционните японски изкуства като чайната церемония и икебана, както и тънкото умение да се води разговор. Само след такова дълго обучение и ако Мама сан реши, кандидатката може да стане гейша и да носи скъпи кимона, да си прави красиви прически и да чертае кървави, извити като лък устни. Гейшата няма право да изразява чувства и да изказва мнение. Трябва да се подчинява и забавлява всеки, който заплати за нейната компания.
Това я очаква и Чо Чо Сан. Тя не иска да бъде гейша. Темата изведена в операта „Мадам Бътерфлай” от режисьора Нина Найденова в спектакъла на Старозагорската опера е мечтата за свобода на гейшата Чо Чо Сан. Тя мечтае за свят, който е пълен с любов и свобода. Свят, в който жената има право да избира. Това е възможно, защото пристигналия американски офицер я е харесал и иска да се ожени за нея. Прави и сватбен подарък – кинематографичен апарат, на който тя вижда кадри от Америка в началото на 20 век, артисти, красиви жени ухажвани от красиви мъже, както и филм с Чарли Чаплин. Действието на спектакъла е пренесено в 20-те години на 20 век, защото емиграционната вълна към Америка и идеята „Американска мечта” са напълно изявени. Така проблемът на героинята Бътерфлай е по-силно подчертан.
В края на 19-началото на 20 век в Америка се появява киното. Освен това, по това време се наблюдава сериозна емиграционна вълна, която се е запътила натам. Всички, които тръгват към Америка, смятат, че това е страната, в която мечтите се сбъдват.
Ясно съзнавайки какво прави, Чо Чо Сан се отрича от вярата си и напуска рода си. Тя е готова да напусне Япония и да замине за Америка.
Основният конфликт в спектакъла е „прави ли грешка Чо Чо Сан да преследва мечтите си?” През цялото време се редуват картини, които ни показват гейшата Чо Чо Сан и нейната представа за Америка. Изразните средства, които са използвани в спектакъла са: куфара, с който я виждаме още в началото, кинематографичен апарат, на който тя вижда кадри от Америка, филм на Чарли Чаплин, кадри на актриси, на красиви жени, влюбени двойки и деца… Така си представя и нейният живот – как Пинкертон ще дойде с кораба и ще отведе нея и детето в тяхната страна. През цялото време виждаме съпоставянето между модерния свят – Америка и затвореното японско общество, чрез красивите и скъпи кимона на гейшата и кинематографичния апарат.
Интермецото (междинна музикална пиеса, в оперната история на 17 и 18 век – малка забавна опера, която може да бъде изпълнена самостоятелно), също разкрива светогледа на Бътерфлай. Докато тя гледа кадрите на киноленти, всичко пред нея „оживява”. Тя вижда белите хора, които се разхождат, забавляват се и се любят. Това е животът, който бътерфлай иска. Но никога няма да постигне тази своя мечта, защото Пинкертон се завръща след три години в Япония, но води със себе си американската си съпруга. Те взимат детето. Останала съвсем сама, единственото, което й остава е да сложи край на живота си. Тя се самоубива като прави харакири (японско ритуално самоубийство). Но тя не се самоубива, защото Пинкертон е разбил сърцето като се оженва за друга, а защото не сбъдва мечтите си, заради които жертва всичко. Проблемът на петнадесет годишната гейша Чо Чо Сан, която се отрича от всичко, следвайки мечтите си, прави спектакъла актуален и днес.
