Начало Общество Капитан Димитър Списаревски – 100 години безсмъртие

Капитан Димитър Списаревски – 100 години безсмъртие

СПОДЕЛИ
restorant

На днешния ден през 1916 година е родена първата българска торпила

hqdefault

На 20 декември 1943 година един български летец извършва невиждан и нечуван подвиг и остава завинаги в историята като първата жива торпила. Капитан Димитър Списаревски спасява София от американските самолети, които се готвят да бомбардират мирното население. С невероятна смелост Списаревски врязва своя самолет в този на противника и по този начин успява да отблъсне врага и да предотврати избиването на хиляди невинни хора.

Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 година в Добрич. През 1932 година семейството на Димитър се мести да живее в София. Още от малък Списаревски е възпитаван в свободолюбив дух, мъжественост и горещо родолюбие. През 1934 година той завършва елитната Втора мъжка гимназия (сега 22-ро СОУ). Още тогава се заражда страстта му към летенето и той е наясно с какво иска да се занимава.

Той постъпва Военното на Н. В. училище. Едно от нещата, което Списаревски най-много ненавиждал е несправедливостта. Поради тази причина още след първата година откомандирован и е изпратен да служи като редник в Ямбол в 6-и пехотен полк. За отлично поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на командира на полка правата му на юнкер са възстановени, върнат е в училището и го завършва в 1938 г. в 57 – ми „Средногорски“ випуск. Тогава е обявен конкурс за летци и той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. Списаревски е назначен за пръв път за летец през октомври 1936 г.

jpg_95_821

Той обаче е бил готов на всичко за родината, дори да жертва живота си.

На 20 декември 1943 година на височина от около 8000 метра групировка от 15-та въздушна армия на САЩ от 150 американски бомбардировачи „Либърейтър“ B-24 Liberator от 376-та тежка бомбардировъчна групировка, охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning от 82-ра изтребителна група, се насочва за поредната бомбардировка на София. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески, като на пръв поглед боят не изглежда никак равностоен.

Поручик Димитър Списаревски е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Bf-109G-2, които трябва на този ден да пресрещнат вражеските самолети преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски обаче не успява да стартира веднага, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.

С безумно смела маневра, той сваля един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, но в борбата си с охраняващите го британски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без колебание, той се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха. Врагът отслабен и принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.

Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито от спусналите се да спасяват летеца местни хора сред отломките. От другата страна на селото падат късовете на поразеният четиримоторен бомбардировач наблизо до единствения оцелял от него – картечаря подофицер Робърт Хенри Ренър, който местните също намират и отвеждат в кметството, където вместо очакваната от него враждебност той среща най-човешко добродушие и дори е нахранен от тях.

Списаревски

С действията си Димитър Списаревски спасява хиляди невинни българи от сигурна смърт, жертвайки собствени си живот. Той се превръща в първата българска торпила и е обявен за герой. За това какво е направил на 20 декември 1943 година най-добре съдят думите на участващите в боя американски летци.

Лейтенант Едуард Тинкър: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.

Лейтенант Джон Маклендън: „Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша „летяюща крепост“ и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния…Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!“

Подофицер Робърт Хенри Ренър: „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“

И до ден днешен се помнят думите на Димитър Списаревски към друг летец, докато обсъждат тактиката при евентуален бой във въздуха: „Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!”

BIG5.BG