Начало Интервюта Красимир Георгиев: Ние, маратонците, се научаваме да приемаме болката като добър...

Красимир Георгиев: Ние, маратонците, се научаваме да приемаме болката като добър приятел

СПОДЕЛИ
restorant

Преди броени месеци българинът с панагюрски корени – Красимир Георгиев, за първи път представи страната ни в 28-то издание на най-тежкия маратон в света – Sultan Marathon des sables – Мароко. От общо 1200 участници в 6 дневен преход през пустинята Сахара, при невероятно тежки условия, на финала пристигат 970 души, сред които е и Краси, класирал се на 586 място. Той изминава растоянието от231,5км. за 43ч54'31'' с раница на гърба, преодолявайки  трудностите, които им поднася пустинята (горещина над +50*С и пясъчни бури). Накрая участва и в благотворителен пробег от 7,7км. за UNICEF.

Красимир е роден през 1974 година, средното си образование е завършил в Русия, след което, вече в България, записва психология в НБУ. През 1997 година заминава за Лондон, където подължава образованието си. По-късно работи с деца с психически и умствени отклонения в Нюкасъл и като съветник в Victim Support Sheme в Лондон. През 2005 година започва да се занимава със спортна психология и завършва курс за треньори по тичане на дълги и свръхдълги разстояния. От 2009 година работи в Националния спортен център в Лондон, където се грижи за менюто и диетите на националните отбори на Англия.

– Здравей, Краси!  Първо да те поздравя за участието в 28-я маратон Sultan Marathon des sables – Мароко, където ти представи България. Преди да разкажеш за самия маратон, бих искала да разбера какво ти дава бягането на дълги разстояния?

Ще започна от там, че това състезание ми беше мечта от може би 14-15 годишна възраст, помня веднъж се загледах в телевизията, когато го предаваха и тази екзотичност ме грабна завинаги. Всички тези хора, които преодоляват болката, за да са там и да се състезават – това е изключително,защото те превъзмогват собствените си граници. Ние ултра маратонците сме много странен тип хора. Ние се научаваме да прегръщаме и приемаме болката като добър приятел, който знаем , че ще дойде да ни навести.

Разкажи за самия маратон, който е най-тежкият в света, доколкото съм чувала и чела….

Marathon des Sable e състезание, което е легендарно сред ултра маратонците.   Патрик Бауер ( създател  и директор ) и брат му решават да тичат  през Сахара и тръгват с  няколко бидона вода и храна  на гърба и оттам се заражда идеята…  В това състезание разчиташ само на себе си -носиш си всичко с теб  от спалния чувал до канчето за ядене и храната. Организаторите те задължават да имаш над 2000 калории на ден за 6 дни, за да можеш да участваш и има доста правила, които се съблюдават много строго. Като например ти неможеш да получаваш чужда помощ от никъде и това го прави едно от най тежките изпитания на земята освен, разбира се, фактът че се бориш с природата за тези 6 дни и тичаш през температури, които тази година достигнаха до 54 грасуса по Целзий. Ти тичаш с  раницата си, която е около 12кг.,с  цялата екипировка и още на първия ден рамената ми трябваше да бъдат превързвани, защото получих рани, но всеки беше така и не се чу  оплакване. Всеки ,който е отишъл там, знае, че просто стиска зъби и продължава….Дюните са също голямо изпитание. 60% от състезанието е дюни и това го прави изключително тежко, като че ли дюните ти казват: „Ако ще тичаш по мен, ще трябва да ми дадеш част от себе си като подарък.“ Двамата от миналогодишните победители се отказаха  – Лаурен Клайн, която спечели при жените ,се отказа на дългия  етап – 76 км.,  поради топлинен удар, а победителят при мъжете още на първия етап поради болка в крака. Сахара не прощава на никoй. Също така поради горещината краката се надуват до път и половина и след втория  ден е наистина приключение да си обуеш маратонките  сутринта. Просто постоянната болка ти е другарчето за тези 6 дни – дали ще са мазоли или набити крака или рани от претъркване по рамената или кръста тя винаги е с тебе. Когато започнахме влажността на въздуха беше само 13% и със честите пясъчни бури прави живота доста труден.

– Кога реши и какво изобщо те провокира да започнеш да работиш над себе си?

Когато навърших 30г една ранна сутрин се погледнах в огледалото и не харесах въобще какво виждам, тогава тежах около 97кг пиех , пушех и се хранех с  неща, които не бяха доста полезни . Тогава реших,  че трябва да променя нещо в себе си. Тръгнах на фитнес и си наех личен треньор като му казах, че искам да ме направи нормален за гледане… И така се започна нашето приятелство със Мат, който и досега ми помага при тежки състезания. За три месеца свалих повече от 28кг ,  оставих цигари и пиене и започнах да се грижа за това какво ям и пия. За около 5 години не бях хапвал никакъв хляб, никакви брашнени продукти от 9г не съм слагал алкохол в устата си. Просто се грижа за това какво приемам.Започнах да тичам поне 5-6 пъти в седмицата и постепенно тръгнах по състезания. В началото бяха 10км,  после половин маратон и най – накрая стигнах до маратонската дължина от 42.2км.  Първият ми маратон беше в Единбург през  2005г , последваха маратони в Прага, Словакия, Женева, Бейрут, Лондон, Франкфурт, Камбоджа и много други изключителни места, които ми позволяват да се срещна и запозная с много и различни хора, които обичат да правят това, което аз правя и просто ние сме като едно голямо семейство. Аз съм по рождение любопитен и обичам да се запознавам със различни култури , различни кухни и нрави въобще. И тичането по света ми дава точно това и удоволствието е неописуемо.

– Как се подготвяш преди маратон? Имаш ли специален режим за тренировки и хранене….

Подготовката ми преди определен маратон или състезание е като увеличавам разстоянията на тренировките взависимост  за какво се подготвям и работя върху скорост тичайки по хълмове също така колоездя много, за да разнообразя. Във фитнеса работя върху краката и също така торс  и дупе ( което е доста важно също ). Диетата ми е ориз, полента , леща , паста, пилешко, пуешко и риба. Тъй като аз ям много здравословно постоянно, не се подлагам на нещо необичайно, тъй като тялото ти е свикнало с това което ядеш и резки промени преди състезание не биха били добре.

На снимката: Така изглежда менюто на Краси за 6-те дни на маратона Marathon des Sable

 Ужасната трагедия в Бостън за пореден показа грозното лице на тероризма и че атентаторите не се спират пред нищо…Какъв е твоят коментар за случилото се?

Трагедията в Бостън разстърси всички, но аз помня, че си говорих с  един приятел от Амеркика, който също тича маратони  и ултрас , и той каза нещо много вярно – терористите са избрали най- издръжливите и най психически силните хора да се опитат да изплашат и това показва колко са глупави, защото ние маратонците знаем какво е да си помагаме взаимно и да се борим заедно  по време на състезание, когато всеки минава през болка и тялото му е докарано до предела си, ние намираме сили да станем и продължим. Те този дух няма да го потъпчат…

– Консултант си на националния отбор по плуване на Бразилия, освен това имаш диплома по спортна диетология…Какво е различното при храненето на спортистите?

Да, работех с  националния  отбор по плуване за около 6 месеца  когато те тренираха в Лондон за олимпийските игри.  Също така съм работил с  отборите на англия по хандбал, американски футбол, синхронно плуване… Различните атлети се нуждаят от различни храни. Закуската на бразилците например  се състоеше от черен фасул с  бекон и ориз, защото черният фасул, който те имат в Бразилия ,е доста богат на въглехидрати и мазнини, които спомагат за това тялото ти да издържа на натоварването, на което са подложени. Също така за тях рибата беше почти във всяко ястие – говорим за бяла риба, която не е толкова мазна – тя е идеална храна, от която си набавяш протеини.Пилето е важно в диетата също , протеините, които съдържа способстват за възстановяването на скъсани . Също така сок от череши или червена ряпа, която има в пъти по-силно действие от кафето. В  природата всичко е там ние само трябва да познаваме свойствата на различните растения , плодове или зеленчуци.Също така ядките са изключително полезни за след тренировка. При спортистите всяка калория се брои и изчислява, за да може да се постигне максимално полезно действие от храната, която се приема.

– Как релаксираш?
Аз релаксирам като си чета книги или ходя на кино, пуканките са ми слабост, излизам с приятели, също обичам да ходя на  театър, опера, балет. Посещавам различни изложби като една от любимите ми художници е Тамара де Лемпичка.  Аз съм завиршил психология, но бих препоръчал на всеки, който има проблеми от каквото и да било естество, да си вземе маратонките и да излезе да тича. И ще види колко терапевтично се отразява , ние сме толкова забързани в нашето ежедневие че когато останеш сам със себе си сред планината тичайки – това е най-естественото нещо и имаш време да мислиш за проблемите си и да ги решаваш.

– От години живееш и работиш и успяваш да се реализираш в чужбина. Кажи ми какво мислиш за ситуацията в България и защо толкова години тъпчем на едно място?

 За положението на България аз не мисля, че съм клалифициран да говоря, тъй като аз съм от 16 години в Лондон и не бих казал, че ще мога да бъда обективен. Аз никога не съм се интересувал от политика. Според мен  страната се отваря към нови неща, но този гняв и злоба, която хората таят в себе си, ни връща назад, звучи като клише, но светът е един голям баланс и има лошо и  добро, давайки това добро на съседа или приятелите или на някой случаен, то това ще се върне при нас.  Хората ще кажат – да, но това го казва някой, който живее от 16г. в чужбина и е постигнал нещо. Да, така е, но когато за първи път дойдох тук, аз бях  почти без пари  и трябваше да спя почти месец на брега на морето в Брайтън,  защото нямах къде да живея, нямах пари да ям и наистина беше тежко да си в чужда страна без нищо. Но вярваш ли в себе си всичко се постига и всяко състезание, в което участвам сега калява духа ми и аз зная че каквото и да ми поднесе животът, аз ще се справя.

– За какво не ти остава време?

 Не ми остава време да идвам да видя родителите си, искам да мога да съм около тях повече, но с това мое обикаляне по света е доста трудно.

 Разкажи някой спомен от детството си….

Това което ще помня винаги, е как баба ми ни правеше закуска и помня, че тя увиваше сирене във вестник и го печеше на печката – това според мен  е най-големият деликатес – просто го обожавах и досега се опитвам да го пресъздам, но не мога.

– Какво ще пожелаеш на читателите?

 Искам да пожелая на всеки читател да се върне към природата и да не се застоява на едно място, както казва Оскар Уайлд: "Животът е твърде сериозен, за да го вземаме на сериозно"

На снимката: "Болката е временна отказването е завинаги" този надпис е татуирал върху ръката си Красимир Георгиев