Днес е Лазаровден – един от най-почитаните християнски празници. Православната църква прославя чудното събитие на възкресения от Исус Христос на Лазар.
Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. Според народните вярвания Лазаровден е празник на възраждането на природата. Гори и пасбища се събуждат за нов живот.
Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар, а имен де празнуват Лазар, Лазарина, Лазарка, Лъчезар, Лазарин, Лалка, Лалко, Лала и Лалю.
Лазаровден носи името на Свети Лазар – символ на здраве и дълголетие. Когато Лазар умира, три дни след неговата смърт Бог казва – „Лазаре стани!“, и го съживява.
Библията разказва как на този ден Исус Христос отишъл в дома на приятеля си Лазар, където разбрал, че той е починал преди три дни. Исус Христос поискал да посети мястото, където е погребан Лазар. На входа на голямата пещера Божият син се провикнал: „Лазаре, излез. Аз те повиквам“ и Лазар се появил на мига – възкръснал от мъртвите. Чудото накарало дори и невярващите в Йерусалим да притихнат пред Божествената воля и силата на Божия син. С Възкресението на Лазар започнала омразата на еврейските свещеници, който в този ден се зарекли да го преследват и екзекутират пред очите на вярващите.
Традицията на най-българския обичай повелява да се Лазарува. Според нея момите, облечени в дрехи на невести, трябва да се покажат на сгледа, за да се венчаят до края на годината. Според обичаят е трябва да ходят от къща на къща и да пеят за здраве и благополучие на дома. Откъсват се зелени върбови клонки, с които се украсят вратите.
