Начало Интервюта Маестро Алексей Измирлиев: Конкурсът „Елена Николай“ ще е нещо фантастично, поздравявам Панагюрище

Маестро Алексей Измирлиев: Конкурсът „Елена Николай“ ще е нещо фантастично, поздравявам Панагюрище

СПОДЕЛИ
restorant

Интервю на Соня Гарчева

Маестро Алексей Измирлиев е главен диригент на Държавна опера Пловдив. Роден през 1951, учи дирижиране в Държавната  Музикална Академия в София при проф. Константин Илиев и на частно с Добрин Петков. В последствие е избран от Министерството на Културата като първият български стипендиант в Германия по линия на Немската Академична служба за размяна. Получава майсторска диплома във  Висшето Училище за музика в Мюнхен в класа на проф. Херман Михаел. Специализира при големите диригенти Серджиу Челибидаке в Германия и Франко Феррара и Карло Мария Джулини в Академия Киджана Сиена, Италия. От септември 2010  е  Главен Диригент на Държaвнa Оперa в Пловдив. Дирижирал е във всички български симфоничен и камерни оркестри и оперни театри, гостувал e с ръководените от него оркестри, а също и като гост-диригент в Германия, Испания, Франция, Италия, Чехия, Швейцария, Румъния, Латвия, Русия, Унгария, Индия, Филипините, Сингапур, Китай, Хонгконг, Япония, Аржентина, Бразилия, Боливия, Перу, Чили и в прочути зали като Изуми хол в Осака, Аудиторио Насионал и Театро “Монументал” в Мадрид, Палао де музика в Барселона и Валенсия, Аудиторио " Мануел де Фаля" в Гранада и много други.
Поводът ни за срещата с него беше концертът „Популярна музика от филми” на Държавна опера Пловдив, който се състоя снощи в голямата зала на театъра в Панагюрище. Музиката на някои класики в киното като „Междузвездни войни”, „По следите на изгубеният кивот”,  „Зорба Гъркът” и други,  ще оставят прекрасен спомен на панагюрци.

Ето, какво сподели главният диригент минути преди началото на концерта пред  диктофона на ПИА.

Здравейте маестро Измирлиев! Много се радваме,  че тази вечер гостувате в нашия град.

– И ние се радваме! Такъв хубав град, такава хубав атмосфера, супер е!

Какво е състоянието на симфоничната музика и като цяло състоянието на музикално-сценичните изкуства в България?

 Това са две различни неща.  Музикално-сценичните изкуства е едно, а  симфоничното изкуство е друго, едното е с певци,  другото е чисто оркестрово свирене.  Почти всички оркестри бяха закрити от  реформата на Рашидов. Останаха няколко малки оркестри в България  – във Видин, Враца и Шумен. В големите градове  оркестрите бяха присъединени към оперите. Така големите симфонични оркестри,  които през последните 60 години се вливаха в България отидоха към Оперите. Оркестъра в Пловдив, беше един от най-добрите оркестри в България преди 10 ноември, той до някъде остана да се поддържа от  деветдесет и няколко човека. Тъй като пловдивската опера няма зала, ние преди всичко разчитаме на симфонични концерти, с които да изпълним нашия делегиран бюджет, за който държавата ни отпуска субсидия. Оперно-филхармоничното дружество в Пловдив не съществува отдавна, още от времето на Иван Костов, който ги обедини и след това реформата на Рашидов ги направи опери. От три години Оперно филхрмонично дружество Пловдив не съществува, сега има Държавна опера Пловдив, която се води  опера, но няма сграда, което non-sens. Има оркестър, който си има зала, който си води неговата програма, от време на време се правят и оперни постановки, които се изпълняват в концертната сграда,което е много трудно,  защото няма осветление, няма условия да се прави опера. На практика гледаме музикалното ниво да бъде високо, певческото ниво да е високо, хора да работи добре и  правим малко компромиси със сценографията и декорите.

Какво вкарва в момента публиката в операта? 

По принцип операта винаги е пълна, но ние имаме малко спектакли. Най-вече публиката влиза на концертите, в които има по-известна, популярна, музика, с която публиката се отъждествява. Дали е слушала, когато човек е бил млад, когато се е влюбвал, когато се е женил, тези неща, които са свързани с неговия интимен живот, ги кара да влизат в залата. Ние имахме концерт с филмова музика, където беше претъпкано и ние направихме рекордна продажба на билети. За нас е страшно важно да имаме много публика, защото иначе не можем да вземем субсидия. На този концерт беше препълнено, защото болшинството от хората си спомниха младите години, когато са ходили на кино, каква музика са чули, какво са направили и т.н.

Какво ще чуят тази вечер панагюрци?

 Най-прочутите теми от "Междузвездни войни", от филма с Харисън Форд "По следите на изгубеният кивот", прочути теми от "Love story" на Нино Рота,"Обливион" от Астор Пиацола, сиртакито от филма "Зорба Гъркът" с Антъни Куин и др. Много известни теми, които много лесно се запомнят, лесно се асимилират и публиката много лесно се отъждествява с музиката, която се изпълнява, което е най-важното.

Това ли е начинът, чрез популярната класическа музика да се вкарат младите хора, а и не само те в залата?

 Ние така сме подходили от три години.Преди две години бяхме стигнали до 35 човека в залата, което на практика обезсмисляше съществуването на  този оркестър – защо трябва да съществува оркестър, който никой не го слуша?! В последствие сменихме кардинално репертоара, сменихме основната линия и я насочихме към по-младите. За нас е много важно да вкарваме младите хора, на които им предлагаме музика, която те много по-лесно да асимилират и на която лесно да се концентрират. Една дълга симфония е много трудно за един млад човек,който няма опит, няма музикално възпитание, вие знаете, колко малко се учи вече музика в училище, да асимилира. Затова тези, по-кратки пиеси, които ние обясняваме също с думи, какво означават, как да ги слушат, как протича вътре музикалния разговор, ги кара да се връщат отново при нас. Е, много е трудно, защото те са подложени непрекъснато натиск от другите култури, но вероятно това е пътя.

Има ли интерес децата към изкуството въобще и посягат ли към музикалните инструменти?

Не. Не, защото музикантите останаха на последната стълбица, за разлика от големите държави, където са водещи, но тук са на последната стълбица на плащането. Една хубава цигулка струва от 50 000 евро нагоре. Кой баща ще си даде 50 000  евро на детето си? – трябва да си продаде къщата, за да му купи инструмент, 25 години да се учи да свири, непрекъснато да се поддържа и накрая да отиде някъде в чужбина да свири, защото ние произвеждаме музиканти за чуждите оркестри. Ние имаме 25 концерт-майстори в най-големите световни симфонични оркестри.

Какво ви е мнението затова, което се случи в Разград с оркестрантите?

Аз това, което се случва в Разград ще го обясня по друг начин. Там на практика няма оркестър. Там има десетина човека, които са местни и останалата част са пришълци от някъде, от Русе. Аз, когато  работех във филхармонията, имаше около 40 човека, които редовно отиваха и свиреха в петък. Затова ние трябваше да си изместим нашите концерти в четвъртък, за да може  някои от оркестрантите да свирят в петък в Разград. За мен най-важно е в Разград да оцелее Капанския ансамбъл, защото там е фолклора, който е много важен, а истинския фолклор в Разград е Капанския. Аз не съм съгласен да се поддържа един оркестър, на практика не съществуващ, няколко души музиканти, на които се плаща, а останалите идват от някъде, защото това на практика не е оркестър.

Пътувате ли по други малки градове, както сега сте в Панагюрище?

Да, непрекъснато пътуваме. Примерно всяка година изнасяме по три-четири спектакъла в Кюстендил. Там има театър със 780 места и винаги  е препълнено, хората се обличат идеално с най-хубавите си дрехи пристигат, много им харесва. Там опера не беше ходила от 30 години и им е много интересно. Ходихме в Сливенград миналата седмица, в Хасково… Всички градове ще гледаме да ги обходим в окръга.

Тук в Панагюрище имаме една амбиция да направим конкурс за млади оперни певци Елена Николай…

…Знам. Аз съм чувал за това. Ние бихме могли да ви съдействаме, защото Елена Николай е може би най-голямата българска оперна певица, която незаслужено започва да бъде забравяна. Тя е първата българска оперна певица, която е пробила в Италия, наред с най-големите световни изпълнители по онова време. Тъй, че този конкурс ще бъде фантастично нещо, за което поздравявам Панагюрище, ние можем само да помагаме.

Какво ще пожелаете на панагюрци?

Пожелавам ви да имате все такъв прекрасен град, да имате малко повече работа, защото на малките градчета това е големия проблем. В чужбина, в големите държави , всеки се гордее с малкия си град, никой не иска да ходи да живее в големите градове. Всички си държат на диалекта, на местното произношение, а ние тук се подиграваме на тези неща. Всъщност истината е децентрализацията, защото това стълпотворение от 2  милиона, които се настъпват един друг в автобусите в София, това няма да продължава дълго. Според мен малките градчета са тези, които ще извадят България от кризата, но това никой не го разбира. Това трябва да ходиш на вън, да видиш хората как си поддържат местното самоуправление, за да разбереш проблема на децентрализацията. В Германия всяко малко градче има оркестър и никой не се притеснява от нищо и не отива да живее в Берлин. Живее си там, където е роден и си и работи.