Начало Без категория МАГАЗИНЧЕ ЗА НАДЕЖДА: Как да се справим с обидата

МАГАЗИНЧЕ ЗА НАДЕЖДА: Как да се справим с обидата

СПОДЕЛИ
restorant

Рубриката води Дарина ДЕЧЕВА
12896461_1166739856683580_1740971865_o

Техники за справяне с обида

Откъде се появяват обидите ни?

Най-повърхностно – от навика ни всичко да оцветяваме емоционално, а понякога и да преувеличаваме, да драматизираме.

Най-често се обиждаме, когато действията на обкръжаващите ни хора не съвпадат с нашите очаквания. Мислили сме, че ще ни подкрепят, а вместо това са ни смъмрили. Искали сме да ни помогнат, а вместо това са ни отхвърлили. Очаквали сме да ни оценят, а вместо това сме получили равнодушие.

Ето  няколко ефективни техники за справяне с обидата:

  1. Ако искате завинаги да се избавите от чувството на обида, досада, разочарование – запомнете: НИКОЙ С НИЩО НЕ ВИ Е ДЛЪЖЕН.

Опитайте се да си спомните последната обида, която сте изпитали. Спомнете си ситуацията, но вече със знанието, че никой с нищо не ви е длъжен.

Е как е, още ли сте обидени?

Колкото по-често практикувате това, толкова по-лесно ще ви бъде. А след време и през ум няма да ви минава, че можете да се обидите за подобно нещо.

  1. ОТХВЪРЛЯМЕ ЕМОЦИИТЕ НАСТРАНИ, РАЗБИВАМЕ СЪБИТИЕТО НА НЯКОЛКО МАЛКИ ЧАСТИ И НАБЛЮДАВАМЕ КАКВО СЕ ПОЛУЧАВА.

Обикновено това са напълно неутрални действия, да се обиждаме на които е несериозно.

Практика, практика и пак практика.

  1. Отново отхвърлете емоциите – своите и на събеседника си.

ВКЛЮЧЕТЕ ВИРТУАЛНИЯ ПРЕВОДАЧ!

Например, ако някой в претъпкания автобус ви подхвърли гневна реплика: „Къде се тъпчеш, малоумник?”, включете превода от нахален, просташки език, на интелигентен. Тогава ще се получи нещо такова „Извинете ме, но това беше моят крак и много ме заболя”. Има ли на какво да се обиждате в този случай? Напротив, можете само да съчувствате на човека.

  1. Спомнете си фразата „АКО ИСКАТЕ ДА ИЗБЕГНЕТЕ КРИТИКАТА – НИЩО НЕ ПРАВЕТЕ, НИЩО НЕ ГОВОРЕТЕ И БЪДЕТЕ НИКОЙ”.

Ако ви критикуват,  това е признак, че се развивате и сте постигнали нещо. А колкото по-високо се издигате, колкото повече успехи имате, толкова повече ще ви критикуват. Струва ли си да се обиждате? Напротив – гордейте се със себе си!

  1. ПРЕДСТАВЕТЕ СИ ХОРАТА, КОИТО СА ВИ ОБИДИЛИ, КАТО МАЛКИ ДЕЦА!

Може би са искали да ви ядосат, за да привлекат вашето внимание. Обиждате ли се на децата? От позицията на възрастен човек, нима не ви се струват техните опити забавни и смешни?

  1. ПОГЛЕДНЕТЕ НА ОБИДАТА ОТ ПОЗИЦИЯТА НА БЪДЕЩЕТО!

Ще ви измъчва ли днешната обида след месец, два, след 5, 10 години?

Спомняте ли си обидите си от миналата година?

Много скоро и сегашната обида ще ви се стори дреболия на фона на важните събития в живота ви.

Тогава струва ли си да я преживявате?

  1. Следващия път преди да се обидите, помислете ЗАЩО ПРАВИТЕ ТОВА И КАКВО ПОЛУЧАВАТЕ КАТО РЕЗУЛТАТ.

Ще се реши ли проблемът ви, ако го преживявате?

А терзанията и лошото настроение ще направят ли мислите ви по-ясни?

А може би вие използвате обидата като средство за манипулация, за да постигнете своето…?

  1. НАПИШЕТЕ „ПИСМО НА ЧУВСТВАТА“.

Вземете лист хартия и химикал. За предпочитане – повече от един лист. Уединете се някъде на спокойствие. Винаги започвайте писмото с обръщението „Скъпи/а…“. След това продължете като последователно описвате как точно се чувствате  (всяко чувство поотделно и след като сте приключили с първото) – „Гневен/а съм ти, защото…“, „Обиден/а съм ти, защото …“, „Тъжен/а съм, защото…“ и т.н. Пишете поотделно за всяко чувство, докато то не приключи. Сигнал, по който ще разпознаете, че това се е случило, е че ще усетите главата си изпразнена за него. Позволете на всяко чувство да премине през вас – дишайте и изразявайте емоциите си, плачете, ако ви се плаче, ругайте, проявявайте слабост, тропайте с крака, ставайте, разхождайте се, сядайте отново, усещайте се безпомощни, усмихвайте се.

Последователността на описване на чувствата е следната:

–           Гняв;

–           Обида;

–           Болка;

–           Разочарование;

–           Тъга;

–           Страх;

–           Неувереност;

–           Разкаяние;

–           Съжаление;

–           Чувство на невъзвращаемост;

–           Търпение;

–           Прошка;

–           Любов

Завършете писмото с „Обичам те!“, „Прегръщам те!“, „Радвам се, че ти казах всичко!“, „Стана ми по-леко!“ и т.н според облекчението, което сте изпитали, ако се отнася за близък и любим човек, и с „Пускам те от себе си с добро!“, ако се отнася за човек от миналото ви, с когото искате да се разделите, или сте се разделили не особено добре.

Струва си да потърсите отговорите на тези въпроси, ако искате вие да управлявате емоциите си, а не те вас!

И накрая – една техника от Ошо. Ако не вярвате на другите техники – поне на него се доверете. Действа – изпитано! Със сигурност поне ще ви разсмее. А смехът е част от надеждата. Същинската нейна част!

Мантра за обидените

Аз съм толкова важен пуяк, че не мога да позволя на някой да постъпва според същността си, ако на мен това не ми харесва.

Аз съм толкова важен пуяк, че ако някой каже или направи нещо не по начина, по който очаквам – ще го накажа като му се обидя.

О, нека да види колко е важна моята обида, нека си я получи като наказание за „постъпката си”. В края на краищата аз съм много, много важен пуяк!

Аз не ценя живота си. Аз до такава степен не ценя живота си, че не ми е жал да губя безценното ми време за обиди. Аз ще се откажа от минута радост, от минута щастие, от минута палавост и ще отстъпя тази минута на моята обида. И ми е все едно, че тези чести минути преминават в часове, часовете – в дни, дните – в седмици, седмиците – в месеци, а месеците – в години. Не ми е жал да прекарам години от живота си обиден, защото аз не ценя живота си.

Аз не мога да се видя отстрани. Аз до такава степен не мога да се видя отстрани, че никога не виждам намръщените си вежди, нацупените устни и тъжния си вид. Аз никога няма да видя, колко съм смешен в това състояние и никога няма да се посмея над неговата нелепост.

Никога. В края на краищата, аз не мога да се видя отстрани.

Аз съм много раним. Аз съм до такава степен раним, че съм принуден да пазя територията си и да отговарям с обида на всеки, който я закачи. Аз ще си закача на челото табелка с надпис: „Внимание, зло куче” и нека само да опита някой да не я забележи!

Аз ще зазидам ранимостта си с високи стени и не ми пука, че през тях не се вижда какво става навън – какво пък, нали ранимостта ми ще е в безопасност. В края на краищата, ранимостта ми е много скъпа.

Аз съм много зависим от другите. Толкова съм зависим, че няма да пропусна нито един техен поглед, нито една дума, нито един жест. Аз ще следя постоянно другите, ще оценявам всяка тяхна проява по отношение на мен и ако реша, че грешат, ще им покажа, колко са неправи! В края на краищата онези, които са около мен и до мен са длъжни да подчертават достойнствата ми, длъжни са да отразяват величието ми и не дай си боже да постъпят по друг начин. Аз ще се обидя, за да скрия колко силно съм зависим от тях – от другите.

Аз съм чужд роб. Аз съм роб на думите и постъпките на другите хора. От тях, моите стопани, зависи настроението ми, моите чувства, моето усещане за себе си. Не аз – те са отговорни за това.

Не аз – те са виновни за това, което става с мен.

Не аз –те трябва да предприемат нещо, за да ми стане по-добре.

Да, трудно ми е да бъда марионетка, но в крайна сметка, аз съм чужд роб.

Аз правя от мухата слон. Аз ще взема тази полумъртва муха от чуждия брътвеж и ще отреагирам с обида. Аз няма да напиша в дневника си колко е прекрасен този свят, аз ще опиша колко подло постъпиха с мен.

Аз няма да кажа на приятелите си колко ги обичам, а половин вечер ще посветя на това да мисля колко силно са ме обидили.

Ще ми се наложи да влея в мухата толкова мои сили, че тя да стане слон. Защото от мухата можеш лесно да се отървеш или дори да не я забележиш, а от слона – не. Затова аз надувам мухата до размерите на слон.

Аз съм беден духом. До такава степен съм беден, че не мога да намеря в себе си и капка великодушие – за да простя, капка самоирония – за да се посмея, капка щедрост – за да не акцентирам вниманието си, капка мъдрост – за да не се докача, капка любов – за да приема.

Аз просто нямам тези капки, защото съм много ограничен и беден.

Аз съм много нещастен. Аз съм толкова нещастен, че думите и постъпките на другите хора постоянно засягат моето нещастие. В края на краищата аз съм много важен пуяк, затова не ценя живота си, не се виждам отстрани и обичам да надувам от мухите слонове, аз съм много раним, зависим от мненията на другите и беден по същество.

Не ми се обиждайте, а по-добре ме съжалете.

Изборът е ваш!

Магазинчето и утре ще е тук.

И има надежда – за всички!