Начало Интервюта Маргарита Петкова: Времето е най-ценното нещо и благодаря на панагюрци, че ми...

Маргарита Петкова: Времето е най-ценното нещо и благодаря на панагюрци, че ми отделиха от своето (ВИДЕО)

СПОДЕЛИ
restorant

Тя е непресторена, неподправена и открита. Стилът й е прям, излъчването й – ярко.  Може би тази различност я държи далеч от баналното, скучното и предвидимото, което ни залива отвсякъде. Може би тази различност я превърна и в явление. Превърна я в гранддамата на българската поезия. Всяка дума в стиховете й е изживяна, откровена и истинска, което не може да остане скрито и неоценено от читателите. Защото това не са само историите на Маргарита, това са и нашите истории, много от които са превърнати в песни. Някои от тях като „Иване, Иване“, „Само за жени“, „Болката отляво“, се пеят и до днес.

Голямата поетеса Маргарита Петкова, единствената, която провъзгласи Панагюрище за „център на Вселената“, отново избра любимия си град, за да представи новата си поетична книга „Тъй рече Виктор”. Премиерата се състоя на 23 януари в Исторически музей-Панагюрище, а инициатори на събитието бяха нейните (по)читатели от Арт-клуб „Асарел-Медет“.

Ето как презентира книгата самата Маргарита Петкова:

„Виктор пристигна внезапно и веднага почна да се пише сам. Това, разбира се, е метафора – аз траках по клавишите. Разбира се, няма и никаква мистика – който списва стихове, знае как става. Тоест, изобщо не знае. Виктор си дойде със заглавията и архитектониката. В социалната мрежа стихотворения от десетина куплета никой не чете. Дори аз. Та Виктор избра вътрешните рими. Аз се съгласих. И тръгна като на шега. Тъй рече за това, тъй рече за онова – четири години в незнаен ден, в незнаен час на екрана на компютъра се появяваше поредното стихотворение. Виктор беше ту отвеян, ту саркастичен, ту зъл, ту неприлично романтичен, обаче винаги честен. Много ми е скъп, пустият му Виктор, затова го споделям в книга, може пък и вие да го харесате. Ох, да, неизбежният въпрос – кой е Виктор, по дяволите?! Както е възкликнал Гюстав Флобер „Мадам Бовари – това съм аз!”, точно тъй рече и Виктор…“

Здравейте, г-жо Петкова! Можете ли да представите себе си с дума или стих, който Ви описва най-точно?

-Най-точно мога да се опиша, като се представя – аз съм Маргарита Петкова – защото смятам, че човек винаги трябва да застава със собственото си име пред света. Без маска. По този начин оставя следа в съзнанието на хората.

Казвате, че от самата Ви поява на литературната сцена са Ви нарочили за скандална поетеса. От Ваша гледна точка кое е скандалното?

-Пиша за нещата, каквито са, откровена съм, а хората го приемат за скандално. Христо Фотев го е казал преди мен: „Меркуцио не свири на китара, но ни отстъпва своята квартира!”. Когато обаче жена говори така, обществото я заклеймява като скандална. Тогава нека съм такава, защото друга не мога да бъда! Аз казвам всичко, което мисля, което чувствам и което правя!

Какво е мнението Ви за днешната поезия? Как оцелява?

-В последно време се появи една мода – бял стих – сред хора, които не знаят, че този свободен стил съществува откакто свят светува и първо е силабическото стихосложение, а след това силаботоническото. Има хора, които си мислят, че са открили „топлата вода”, но не е така. Отново ще дам пример с Христо Фотев – целият е верлибър, също и Иван Пейчев. Говорим за имена, които са утвърдени в нашата литература. Свободният стих не означава да вземеш едно изречение и да го накъсаш като стълбичка, за да стане стихотворение. За тези, които разбират от поезия, белият стих е много по-труден от класическия. Много жестоко нещо е времето, но Слава Богу, защото цедката му е голяма и в крайна сметка отмива всичко ненужно. Смея да твърдя, че има и много качествена съвременна поезия. Аз самата чета много.

Какво е мнението Ви за плагиатството и били ли сте жертва на него?

-Непрекъснато ставам жертва на него. И преди ме крадяха, а сега със социалните мрежи още повече. Поредният такъв случай беше с текстописката на Ивана, която беше взела мой текст, публикуван още 79-та година, префасонирала го и представила за свой. Не знам какво си е мислила, но няма право да краде. Мои приятели започнаха да ми звънят, да ме съветват да я съдя, но реших, че това е пълна глупост. Това значи да я легитимирам! Под нивото ми е да се занимавам! Дори тук, в Панагюрище, имах подобен случай. Бях написала стихотворение за родното Панагюрище, защото обичам града, обичам хората, а един юнак го публикувал на стената си и се хвали с него. Когато човек краде, рано или късно това започва да го яде вътрешно и радостта му е краткотрайна. Харесвайте ме, споделете ми стихотворението, но и ми напишете отдолу името!

Наистина ли един поет може да преживее всичко, освен печатната грешка?

-Това е много добър афоризъм, но отговорът е не. Няма книга без печатна грешка. Сиреч, аз преживявам моите грешки, дори печатните. Когато съм написала „ … бавното въртене на планетата”, а то излезе, че е на пранетата, няма да ходя да се самоубивам, разбира се. А такива случаи има много.

Преди време провъзгласихте Панагюрище за „Център на Вселената”. Защо?

-Любов, любов, ….

Няма да питам кой е Иван, но мислите ли, че Виктор ще настигне славата му?

-Виктор е брат на Иван.  Първо ме питаха кой е мистериозният Иван, сега ме питат кой е този Виктор и пак търсят под вола теле. Аз обичам да има закачка с публиката, а и тя обича. Написала на корицата кой е Виктор и как дойде, но малцина ще ме разберат. Виктор е скъп за мен, надявам се и хората да го оценят!

Вашето послание към читателите и приятелите Ви от Панагюрище?

-Много ви обичам, панагюрци! Бъдете все такива – до един юнаци! Времето е най-ценното нещо на този свят и благодаря на всички, които ми подариха своето време при поредното ми гостуване в Панагюрище!