Начало Интервюта Моника Димитрова: “Няма време за сън. Живее ми се.“

Моника Димитрова: “Няма време за сън. Живее ми се.“

68
0
СПОДЕЛИ

В края на тази седмица, ПИА направи интервю с изключително интересна и креативна персона- Моника Димитрова. Ето и въпросите, които й зададохме:

 

1538624_579412872144178_2079114279_n

Малко информация за теб- От къде си, къде учиш и с какво се занимаваш?

Не зная как да започна.Вече не зная какво съм… /истеричен смях/.
Сега съм в автобуса…Има разни хора красиви около мен…Иска ми се да стана,да грабна фотоапарата и да ги наснимам всичките…Даже няма и да ги таксувам!
Уморена Моника съм сега. После ще бъда аниматор.След това отивам да поснимам една красавица. Щеше ми се да отскоча и до модната агенция „Визаж Моделс.”.
Звъни ми Дейвид.. Пита ме къде съм.Казвам… „Не знам.” В този живот си,когото пожелаеш.

10583952_700912293327568_2895150070765817271_n

От къде черпиш вдъхновение?

Както става май… вдъхновение има навсякъде.Даже и в обувката ми,която е скъсана.Значи,че съм бедна /може би/ или… че нямам време да си купя нови. Предпочитам тези. По-удобни са.
Ако на някой му пречи,че са скъсани… Да ми каже… Ще му дам пари,да си купи нови.Но на мене… Не желая да ми пречи…

1385656_559480170804115_147750752_n

Какво правиш през свободното си време?

С какво се занимавам през свободното си време. Дали имам свободно време изобщо …Дефинирай „свободно”.Свободно е всяко време,ако душата ти е свободна.Питат ме… „Ти спиш ли изобщо?”Казвам : „Няма време за сън.Живее ми се.”.

8021_325865470832254_964566509_n

Разкажи повече за фотосесиите които правиш?  Това някакъв проект ли е?

Ако желаеш и теб ще снимам… Защото си красив.Отвсякъде!Вътре,вън,настрани.
Хората не са мой проект.Те са хора.Това ги прави уникални и красиви. Понякога обаче…
ми се ще повече… да снимам животни.Ако… ме разбираш.Себе си…почти спрях да снимам..макар,че концептуалната фотография ми липсва.Просто нямам време.За себе си/това.
Но… Вече се намерих. Аз съм това,което съм аз. От 20  години се търся. Губих се,умирах, убиваха ме. Грабеха ме,казваха ,че съм луда,затваряха ме в бели стаи. Питаха ме вярвам ли в Живота…Често казвах „Не.” Черен ми е ,не ми се живее така. По картони се изписваха думите „депресивен период” ,  „биполярно разстройство”, „анорексия” , „невроза” , „дистимна.” Съветват ме… Не говори за проблемите си с хората. Не бива да знаят миналото ти. Няма да имаш приятели. Ще те отбягват. Нямам проблем с това. Най-добрите ми приятели са шизофреници. Може би и аз съм такава. Бягай… не се знае… къде ще те настигна. С фотоапарата. Надявам се да те снимам… не да те удрям с него. /смях/.
Сега ми е паднало да говоря,защото в болниците не биваше да се говори. Трябва да си мериш думите,да говориш бавно…и внимателно,за да не те помислят за психично-болен.
Жива съм. Ще говоря. Много. Любовта ми към фотографията се поради точно тогава. Когато умрях. На 17 септември 2012 година.Умрях… в душата си. Това беше момент на някакво пречупване. Съзнах една истина. Животът малко ми се видя безсмислен…Помня с какво бях облечена. Още я имам тази зелена блуза.Стара е.Но не смея да я хвърля. Носи мирис на истини.
396606_329325423819592_1891059143_n

Пожелението ти към нас и нашите читатели?

Пожелавам … сила. На всеки от вас…
Борба. Не се предавайте. Дори да ви удрят в съзнанието… Станете и се изправете. Ударете ги и вие. Не с ръка . С думи. С химикал и лист. С песен. С поглед. С истина. Ако станат и ви отвърнат. Пратете ми ги на мен. Аз ще им кажа някои неща.

394690_220604321358370_594029772_n

Хубаво е … че до лудница не съм стигала.Но има време,де.
Не,извинявай.Всъщност… Нямам време. Бързам. Да живея. Нарчи го хиперактивност. Наречи го лудост. Луда съм. Искам да обичам.