Празникът Въвеждане на Света Богородица в храма е избран от Православната църква, като ден на Християнското семейство. Защото семейството създава и възпитава поколението в определен морал въведен от Християнската религия. Според библейските сказания Господ чул молбата на Йоаким и Ана, макар и възрастни да се сдобият с дете, което на 3 годишна възраст да бъде посветено на църквата. Родителите на пречистата Дева – праведните Йоаким и Ана изпълнили обещанието си. Когато тяхната дъщеря навършила 3 години, те с много роднини тържествено я отвели в храма. Свещеникът я въвел в най-свещеното място – Светая светих. Там Светата Дева била възпитавана под надзора на благочестиви девойки за благочестив живот, учела от тях ръкоделие, четяла Светото писание. Традиция било, когато тези девойки навършат определена възраст, да се връщат към светския живот и да се омъжват. Когато Св. Дева Мария достигнала възрастта на пълнолетието, пожелала да остане в храма, за да се отдаде на духовното усъвършенствуване. Покровител на пречистата Дева Мария станал престарелият родственик Йосиф. Потомък на Давидовия род, благ и кротък човек. Тъй като 21 ноември се явява денят, в който 3-годишната Мария влиза в храма, за да се подготви за великата си мисия, православната религия празнува в нейна чест. Най-ранното известие за честването на този празник датира от края на І век.
В народната традиция този ден се почитал, като празник на семейството. Той не е на рода или фамилията, а се чества само от родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Традиция било в домовете да се прави тържествен обяд за децата, а след обед се посрещали гости. Домът е място, където детето получава познания за света. Атмосферата в добрите християнски семейства е определяща за възпитанието на детето, за формирането на неговия характер, за насърчаване и развитие на дарбите му. На този ден било задължително родители или учители да водят тържествено облечени децата в църквата, за да присъстват на църковната литургия. Така те ще растат в благочестие и в послушание към родителите си. Християнските нравствени ценности честност и справедливост намираме в “Св. Писание”. Християнските норми са възприети от обществото , като норма на поведение. Не случайно християнското семейство, като основна клетка на обществото създава честни, благородни и любящи майки и бащи.
