Начало Култура Откриха фото-документална изложба посветена на Петър Карапетров

Откриха фото-документална изложба посветена на Петър Карапетров

108
0
СПОДЕЛИ

Мария МАСЛЕВАizlojba

Фото-документална изложба, посветена на панагюреца Петър Панталеев Карапетров (Черновежд), бе официално открита днес малко след 17:30 часа в Исторически музей гр. Панагюрище. Автори на изложбата са Ст. н. с. II ст. д-р Атанас Шопов и Мария Чолакова. Поводът за изложбата е 170 годишнината от рождението на Черновежд.

В изложбата са включени автентични писма на Петър Карапетров до НЧ „Виделина-1865”, част от десетките трудове излезли из под перото му и издания, отпечатани в печатарницата ”Карапетров и дружина”.

Изложбата бе открита от директора на Градски Исторически музей – г-н Атанас Шопов. Той разказа на присъстващите в залата на музея за живота и делото на Черновежд.

Петър Карапетров е роден в Панагюрище на 17 юни 1845 година. Учи в родния си град. Когато е едва 20-годишен (27 юли 1865) основава НЧ „Виделина-1865”, което до момента е било училищна библиотека в Мъжкото училище в Панагюрище. Карапетров става председател на новооснованата културна институция и предоставя на читалищната библиотека цялата книжна сбирка на баща си.

През 1866 година Карапетров заминава за Цариград, където се занимава с просветна и книжовна дейност. 4 години по-късно по негова инициатива е създадено първото у нас Българско печатно дружество „Промисление“, на което той става председател.

През 1879 г. Петър Карапетров поема поста на член на Окръжния съд в Кюстендил. На следващата година е избран за народен представител на Кюстендилската околия. Последователно е заемал поста на софийски мирови съдия, началник на прокурорско отделение, член на Софийския окръжен съд, секретар на Върховния касационен съд, главен секретар на Министерство на правосъдието. Бил и началник на отделение в Министерство на просветата.

Петър Карапетров се самоубива на 2 март 1903 година. След смъртта му трудовете му са подети от неговите наследници. Автобиографията му излиза в сп. „Българска сбирка”.