Начало Общество Проф. д-р Лъчезар Цоцорков пред списание „Икономика“: Поемаме риска да сме първи

Проф. д-р Лъчезар Цоцорков пред списание „Икономика“: Поемаме риска да сме първи

СПОДЕЛИ
restorant

В последния брой на списание „Икономика“ е публикувано интервю с председателя на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД и председател на Българската минно-геоложка камара проф. д-р Лъчезар Цоцорков, което публикуваме по-долу.

Проф. д-р Лъчезар Цоцорков е председател на Надзорния съвет на „Асарел -Медет “ от 2014 п, а преди това от 1986 г. е главен и изпълнителен директор на дружеството. Роден е на 16 октомври 1945 г. в Панагюрище. Завършил е Техническия университет в София, специалност „Подемно-транспортни, строителни и минни машини“. Постъпва на работа в Миннообогатителния комбинат „Медет “ през 1971 г. като млад специалист – стипендиант на предприятието.
От 1991 г. е председател на Българската минно-геоложка камара . Има специализации по мениджмънт и маркетинг в Австрия и Япония. През 2000 г. защитава докторска дисертация, а от 2013 г. е почетен професор в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.
Меценат на културата. Инициира, реализира и подпомага многобройни проекти в община Панагюрище и страната в областта на образованието, здравеопазването, спорта, научните изследвания и екологията.

Lachezar Tsotsorkov portr  (2)Проф. Цоцорков , „Асарел -Медет “ АД и „Асарел Панагюрище здраве“ АД са носителят на голямата награда „Инвеститор на годината“ за 2015 г. на Българската агенция за инвестиции (БАИ). Как приемате тази награда?
– Приех я не само като награда за „Асарел -Медет „, но и като награда за цялата минерално-суровинна индустрия, която извървя дълъг път на развитие и модернизация. Водещите компании от нашия бранш направиха големи инвестиции и вече са модерни производствени комплекси с автоматизирани системи за управление, съвременна техника и нови технологии. Отговарят на международните стандарти и прилагат най-добрите практики за ефективност, безопасност при работа, екология, грижа за хората. Но те са и пример за социална отговорност, насочена към социално-икономическото развитие на съответните региони.
За „Асарел -Медет “ това е третата награда „Инвеститор на годината“. През 2007 г. бяхме отличени за мащабния ни проект за модернизация на производството, а за 2011 г. получихме приза в категорията „Зелена инвестиция“ за проектите ни с екологичен ефект. Сега получихме отличието заедно със съвместното ни дружество „Асарел Панагюрище Здраве“, което бе създадено като публичночастно партньорство заедно с община Панагюрище и медиците от региона.

– Направихте инвестиция, свързана със здравето на хората. Защо?
– Защото вярвам, че смисълът на човешкия живот е да оставим света по-добър след нас. За всеки човек найважно е здравето. Хората от родния ми град – свещения и знаков за България град Панагюрище – несъмнено заслужават такъв проект да бъде осъществен. Заслужават, вместо старата и почти фалирала болница, да имат модерен медицински комплекс с техника от последно поколение и топ специалисти. Благодарение на инвестицията от над 60 млн. лв., работещите в компанията и жителите на града могат да получат най-висок стандарт на медицинска грижа, а Панагюрище има шанса да привлича пациенти не само от различни краища на страната, но и от чужбина. Това е една от най-големите инвестиции в българското здравеопазване за последните 25 години и поставя Панагюрище на здравната карта на Югоизточна Европа.

Защо инвестирате извън София и големите градове на страната?
– Минерално-суровинната индустрия може да бъде големият двигател за социално-икономическото развитие на своя регион и действително „Асарел -Медет “ е един от българските примери за това. Но всеки бизнес – малък, среден или голям, може и би трябвало да помага според възможностите си на регионите, в които оперира. В тези нелеки години държавата и общините не могат да решат бързо всички натрупани с времето проблеми в инфраструктурата и другите сектори, особено в по-малките населени места. Ние успяхме да осъществим немалко значими проекти самостоятелно или като публично-частно партньорство с общината и така създадохме нови перспективи за развитието на региона, в който живеят и 97% от работещите в дружеството ни.

– „Асарел -Медет “ е популярен бранд. Как постигнахте това?
– Девизът ни е „Да тръгнем първи, означава да тръгнем навреме“. Никога не сме се страхували да бъдем новатори и сме поемали риска да бъдем първи, да сме пионери във внедряването на новото и ефективността. Така сме реализирали много проекти за първи път в българския минен бранш и изобщо в нашата индустрия. Например първи в българската тежка индустрия се сертифицирахме по трите основни международни стандарта – за управление на качеството ISO 9001, за опазване на околната среда ISO 14 001 и за безопасност и здраве при работа OHSAS 18001. Първи у нас реализирахме иновации като инсталацията за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води, циклично-поточни технологии за транспорт на руднична откривка и редица други.

– Какво препоръчвате да правят компаниите, които се стремят името им да се свързва с високо качество и успех?

– Да внедряват в работата си международните стандарти и най-добри практики, а и непрекъснато да се питат какво правят водещите компании в техния бранш. Нашата философия е, че можем да сме успешни само ако бъдем иноватори и имаме дългосрочна визия за развитие. Нужно е да се променяме, без да чакаме, без да реагираме „на пожар“ или да сме в позицията на догонващи.

Кое отличава фирмите и бизнес лидерите, които печелят отличия, от онези, които не са получили дори една грамота?
– Отличават се по мениджърската си визия за развитие и личната ценностна система. Например аз не се притеснявам от рискове, когато са обмислени, и винаги съм имал големи цели. Когато човек си представя своята мечтана цел вече реализирана, тогава тя го води напред, а възможните пречки или трудности не го обезкуражават. Истинският лидер се откроява и с редица други качества като амбиция, образованост, почтеност, оценка на риска, трудолюбие и постоянство.

– Пазарната ситуация в добивната индустрия в момента не е в своя възходящ тренд. Какво ще кажете, време ли е за нови инвестиции и какви?

– Зависими сме от цените на металите на международните борси, които са циклични и се движат по синусоида с пикове и спадове. Само през изминалата година цените се сринаха с 30 %, което изправи пред големи предизви кателства не само българските, но и най-големите световни компании. При нас имаме дългогодишна политика за управление на риска и вече изпълняваме антикризисна програма. Новите ни инвестиции, макар и редуцирани в момента, са насочени предимно към повишаване ефективността и намаляване себестойността на добива.

– Как управляваната от вас компания успя да оцелее, да порасне и да устои на всички кризи, на които през годините е била подложена?
– Обръщайки се назад към изминалите 30 години, през които съм имал честта и отговорността да бъда начело на компанията, виждам, че действително сме изминали дълъг и нелек, но резултатен път. През периода 1986-1989 г. изграждахме новите мощности на площадка „Асарел “ и преодолявахме изоставането в строителството. На 6 декември 1989 г. успяхме да пуснем в срок първия етап на мощностите. Ако тогава бяхме закъснели, щяхме да имаме нерадостната съдба на други подобни обекти, които изобщо не бяха завършени и после бяха разпродадени на скрап. В следващите години довършвахме строителството на тези нови мощности без помощ от държавата и достигнахме пълната си проектна мощност. Успяхме да опазим предприятието от разграбване и източване, което за съжаление на много места не се случи. После през 1998-1999 г. подготвихме проект за първата работническо-мениджърска приватизация за нашия отрасъл в страната с подкрепата на „Фьост Алпине Интертрейдинг“-Австрия. Спечелихме търга в конкуренция с водеща световна фирма, при спазване на всяка дума и запетайка от закона. Днес сред акционерите са над 2200 бивши и настоящи работници и специалисти от дружеството. След това до 2005 г. предсрочно изпълнихме инвестиционната си програма по договора за приватизация, без да използваме никакви от предвидените по закон преференции за работническо-мениджърските търговски дружества. Затова и оценката от Агенцията за приватизация е, че това е един от най-успешните примери в тежката индустрия у нас. А от 2005 г. досега извършваме мащабна модернизация на компанията по целия технологичен цикъл, в съответствие с най-добрите световни стандарти и практики.

– Кои са някои от най-трудните решения, които в последно време се наложи да вземете?
– Приоритизирането на проектите, които да осъществим, в условията на антикризисна програма, заради сриващите се цени на металите.

– Бизнесът в България все по-силно страда от недостиг на кадри. Вие как привличате специалисти и как задържате хората да остават да работят в Панагюрище?

– С колегите ми от Минната камара изготвихме и реализираме модел за подготовка на кадри със средно и висше образование за нашия отрасъл. В него членовете ни имат активна роля и работят заедно с професионалните гимназии, общините и министерството, като инвестират в образованието на бъдещите си работници и специалисти. Например, от настоящата учебна година в Професионалната гимназия в Панагюрище има паралелки за дуално обучение. Специалностите за прием бяха определени по нашия браншови модел – в партньорство между училището, общината, нашата компания и местното сдружение на предприемачите. Колкото до задържането на хората в Панагюрище, определящи са възможностите за добра реализация, доброто заплащане и добрият стандарт на живот. „Асарел -Медет “ е един от примерите в бранша, които разбиват остарелите митове за непривлекателната работа в отрасъла. При нас хората работят при много добри условия и с високи заплати, заради което сме един от най-предпочитаните работодатели. Същевременно, в общината има и други работещи предприятия. Минната индустрия се развива в хармония и синергия с оптичното производство, машиностроенето, леката промишленост, туризма, биоземеделието и другите икономически дейности. И не на последно място, стандартът на живот значително се подобри и като възможности се изравнява с този в големите градове заради проектите, в които ние инвестирахме през последните години самостоятелно или чрез публично-частно партньорство с общината. Ще спомена уникалната зала трезор и връщането на оригинала на Панагюрското златно съкровище, което доведе до туристически бум. Реновирането на нашия Дом на миньора – четиризвездния хотел „Каменград“, с изграждането на закрит плувен басейн и модерен СПА център с минерална вода, което разкри нови възможности за развитието на СПА и конгресния туризъм. Изградихме многофункционална спортна зала „Арена Асарел „, в която може да се провеждат национални и международни турнири по 30 вида спорт. Проектът за модерния медицински комплекс разкрива съвсем нови перспективи не само за качеството на здравеопазването, но и за развитието на общината. Към това се прибавят и проектите, които общината осъществи с европейски средства. Не е случайно, че в последната класация за най-добрите градове за живеене у нас Панагюрище бе обявен за Град на младежта.

– Защо е важно компанията да е в светлия сектор? Каква е цената да си в „светлината на всички прожектори“?
– Изобщо не може да стои въпросът дали една компания да бъде или да не бъде в светлия сектор. Наше кредо е, че бизнесът трябва да е прозрачен, законен, почтен и отговорен. Иначе няма да е бизнес, а вид далавера. Нещо повече – отдавна не е достатъчно само да си плащаш данъците. За да се развиват устойчиво, компаниите днес трябва да спазват високи стандарти и да са социално отговорни, да са чувствителни към нуждите на обществото, да съзнават своята роля за това как могат да допринесат за разрешаването на проблемите. Има хора и компании, които са капсулирани и живеят затворени в своя собствен свят. Гледат да са по-ниски от тревата, да заобикалят правилата, да минават между капките. Не споделям такава ценностна система. За съжаление, когато си „в светлината на прожекторите“, се привличат също и недоброжелатели или завист. Но се надявам, че обществото ни ще се научи да цени повече своите почтено успели хора и успешните си български примери не само в бизнеса, но и във всички сфери на живота.

– Има ли днес предимства да си инвеститор в България?
– Различно е самочувствието, че инвестираш и имаш принос за развитието на своята родина, когато си българин. А и у нас има потенциал за развитие, има квалифицирани и можещи хора, които създават предимства за нашите и чуждите инвеститори. Подкрепа заслужават усилията на правителството да поддържа макроикономическа стабилност и ниски данъци, както и стремежа към диалогичност и чуваемост на предложенията от бизнеса. На инвеститорите са нужни политическа стабилност, нормативна устойчивост и предвидимост, воля и решимост за нужните реформи, които ще създадат още важни предимства за инвеститорите у нас.

– Каква е ролята на двете фондации „Асарел “ и „Цоцорков род“ за развитието на Панагюрище?
– Обединява ни каузата „Заедно за Панагюрище“. Проектите и на двете фондации помагат на хората от нашата община, насочени са към местните социални потребности и инициативите в образованието, младежките дейности и културата. И двете фондации помагат за съхраняване на културно-историческото наследство в региона и подкрепят децата с изявени дарби от Панагюрище.

– Вие сте първият българин, стъпил на двата полюса на Земята. Кой друг „връх“ искате да покорите?
– Всеки успешно изпълнен нов проект и всяка постигната нова цел възприемам като покорен следващ „връх“.

– Остана ли мечта, която все още не сте реализирали?
– Мечтая да допринеса за това обществото ни да е посплотено и заедно да работим за голямата ни обща цел да се повишава конкурентоспособността на икономиката и благосъстоянието на страната ни като цяло, а хората да са щастливи тук и да не напускат България.

– Бизнесът си е бизнес, но кое е това, което по чисто човешки може да ви зарадва?
– Ежедневно ме радват много малки неща – времето със семейството, с близките ми хора, хубавата музика. Обичам да пътувам, любител съм на подводното плуване и фотографията. Имам например стотици снимки на улични музиканти, които съм виждал на различни места в страната и по света. Харесвам достойнството на това изкуство на улицата, което е на една ръка разстояние от публиката. Никога не ги подминавам, без да спра. А наскоро в Панагюрище направих и фотоизложба със снимки на улични музиканти.

Източник: сп. „Икономика“