Стоян Рабаджийски от Елшица или професия „несретник“

Стоян Рабаджийски от Елшица – мъжът, чиято сърцераздирателна история обиколи интернет сайтове и социални мрежи и предизвика широк обществен отзвук, очевидно е открил интересен начин да си изкарва прехраната.

Справка в интернет показва, че през 2012 година мъжът се е обадил в редакцията на „Новинар“ , трогнати от нещастието му, от медията публикуват адреса и телефона му, тъй като по това време Рабаджийски все още няма банкова сметка. На 8 август, 2013 година сайтът Бургас днес и утре публикува материал, посветен на Стоян и неговата история е пресъздадена по начин, който няма как да не накара читателското сърце да се свие. Сайтът отново дава координатите на Рабаджийски. Преди дни 62-годишният мъж изпраща писмо, кой знае защо, до русенския вестник “Бряг”. Писмото, адресирано до главния редактор на вестника, е публикувано и от сайта DUNAV MOST, а от там и в десетки други сайтове. Случаят с елшичанина се обсъжда дори в Български BMW форум, където потребителите коментират кой как възнамерява да помогне на Стоян.

При разговор с репортер на ПИА мъжът обясни, че е зареден с хранителни продукти и дърва и има нужда от пари за сметки и лекарства.

Че личната драма на самотния и болен човек е трогнала хиляди хора, това е отвъд всякакво съмнение. Въпросът е – доколко може да се вярва на Стоян, който в последното си писмо твърди „Две жени ми помогнаха малко, но никой друг не се отзова.“, предвид факта, че през последните две години той със сигурност е получавал дарения от сериозен брой трогнати граждани.

Преди дни мъжът бе посетен на място от група панагюрци – Дима Попова, Петър Врагов и Нено Ефтимов, които му занесоха топли дрехи. Ето какво споделя във Фейсбук Петър Врагов:

„Миналата вечер, заедно с мои приятели, трогнати от сърцераздирателното писмо на г-н Рабаджийски, посъбрахме малко дебели дрешки, якета, обувки и отидохме на место, за да ги оставим и видим точно с каква храна и средства можем да помогнем. Посрещна ни дребен и пъргав възрастен мъж, чийто първи думи бяха: „Не ги слушайте какво ще ви разправят тея от селото“ . Качихме се в автомобила и отидохме до жилището му, там ни покани да влезем вътре, да -бедно обзаведено, но не по-зле от жилищата на хиляди възрастни хора живеещи из забутаните селца на родината ни. След като премери якетата и остана доволен от размера им, помолихме Стоян да ни даде рецептите за лекарствата, и да ни каже точно от каква храна има нужда, но той вече нямаше нужда от храна, лекарства, дърва за огрев. Добри хора му бяха доставили всичко нужно (за около един час, докато говорехме с него получи телефонни обаждания от няколко човека, които го питаха как е и му казваха , че на другия ден ще получи запис, а и доста хора вече му бяха изпратили такъв, някои му бяха донесли и лично). Разказа ни и за бизнес дама от София, която допреди време му изпращала 200-300 лева от време на време, но нещо се било случило и…и както и да. Човечецът простичко ни помоли за нов телевизор и лаптоп. Опитах се да говоря с негов съселянин, когото познавам като скромен и честен човек, но той ме тупна по рамото – остави го тоя ми каза и повече не обели дума за него. Това са ми впечатленията от тази история. А как ще завърши тя, Бог си знае…..“

Днес се опитахме да потърсим за коментар и кмета на Елшица Петър Чуненски. По телефона Чуненски обясни, че не желае да коментира, защото Рабаджийски „ходил да се кара“ със служителите в кметството и забранил те да дават информация за него. „Търсете си го и го питайте, той си е дал телефона…“ – заяви Чуненски, като не пожела да каже нито дума повече по случая „Стоян Рабаджийски“.