Начало Общество Тема с продължение: Хроника на едно предизвестено убийство

Тема с продължение: Хроника на едно предизвестено убийство

СПОДЕЛИ
restorant

Както преди месеци ПИА прогнозира, влизането в сила на Наредба 32 на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за "окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо, месни разфасовки, заготовки, продукти от пилешко месо и черен дроб от домашни птици" ,чиито текстове бяха кроени и прекроявани десетки пъти само в рамките на няколко седмици, в крайна сметка доведе до навлизането на евтини и вносни продукти от чужди фирми. Още по темата четете тук. Широко рекламираната от екс-министъра на земеделието Мирослав Найденов Наредба, се оказа поредният нормативен акт, направен "по поръчка" от конкретен икономически субект (подробно тук)

Междувременно българските производители от бранша в момента са принудени да се борят за оцеляването си, тъй като Наредба 32, с която се въвеждат нови изисквания и стандарти при производството на заготовки и продукти от птиче месо,е в противоречие  с разпоредбите на директно приложимото европейско законодателство. Наредбата се отнася само и единствено за българските производители, като по този начин ги поставя в положение "партер" пред чуждите фирми. Резултатът е на лице само няколко месеца след влизането на нормативния акт в сила. А констатации, като тази по-долу  са  хроника на  предизвестеното убийство на българския бизнес.

Публикуваме материал от вчерашния брой на "Труд".

Вносни храни изместват българските в търговската мрежа! Това се оказа резултатът от регулациите на Агенцията по храните, с които продължава да се хвали бившият земеделски министър Мирослав Найденов.

Става дума за забраната да се влага вода в пилетата и ограниченията за производство на млечни продукти с растителни мазнини.

 Масиран внос на евтини германски и полски сирена и кашкавали от “палма”, както и на полско пиле без забрана за добавка на вода веднага са запълнили празната ниша в търговската мрежа и удрят родното производство, алармираха “Труд” засегнати предприемачи.

Цената на пилето от Полша, за което няма как да се наложи чисто нашенската регулация, се оказва с 1-1,50 лв. на килограм по-ниска от родното. Немското сирене с растителна мазнина пък се продава два пъти по-евтино от българското от истинско краве мляко.

Проблемът е, че забраните не са накарали клиентите да променят навиците си и да започнат да пазаруват по-качествени, но и по-скъпи храни. Просто вместо да купуват български стоки, подпомагат чуждите икономики, оплакват се потърпевшите родни фирми.

Регулациите

От Нова година българските мандри могат да правят сирене и кашкавали или само от мляко, или само от растителна мазнина, като суровината може да се сменя най-рано на 6 месеца. В резултат още на 1 януари 47 от общо 76 предприятия се отказаха от растителната мазнина и преработват само мляко.

Така две трети от родните фирми спряха да произвеждат евтини стоки, заместители на сиреното и кашкавала и направени от растителни мазнини. Оттам и цената на сирената и кашкавалите им се увеличи до два пъти – от 4 лв. на 7 – 8 лв. за килограм.

От 20 февруари т.г. в родните пилета на пазара не може да се добавя изкуствено вода. Изискването обаче не се отнася за продукти, идващи у нас от други страни на ЕС.

Масиран внос

“Наблюдаваме масиран внос на пилета от Полша, както и на пилешки продукти от Холандия. За тях не важи българската забрана за добавяне на вода. Резултатът е, че с това изискване, вместо да развиваме българския бизнес, храним чужди предприемачи, а нашите продукти залежават”, коментира пред “Труд” преработвателят на пилешки продукти Мариан Момчев от “Момчев и сие”.

“Полските пилета са по-евтини от българските с 1-1,50 лв. за килограм, защото за тях няма ограничения за водно съдържание. В момента замразените пилета от Полша вървят около 4 лв. Заради забраната за вода в пилетата някои фирми вече се отказват от бизнеса си”, потвърди ситуацията пред “Труд” и Илонка Аврамова, шеф на Асоциацията на месопреработвателите.

От асоциацията обясняват, че вода в месото се добавя само с цел да стане по-крехко и лесно за готвене. И определят като “митове и легенди” твърденията, че се продават пилета, напомпани с 50% вода.

Млечният бранш също е свидетел на масиран внос, но на немски продукти с растителни мазнини, а вече и на полски. “Агенцията по храните въведе непазарен метод за държавна регулация, която убива бизнеса и гази конституцията.

В чл. 19 на основния закон е регламентиран принципът на свободна стопанска инициатива”, коментира Михаил Тачев от Националната асоциация на млекопреработвателите.

Оттам припомниха как още м.г. са предупреждавали, че е наивно да се мисли как ограничавайки производството на продукти с растителна мазнина, потребителите ще бъдат принудени да се ориентират към по-скъпите стоки от мляко. “Пренасочването им към по-евтините немски стоки бе очаквано”, коментира с днешна дата Владислав Михайлов от асоциацията.
 
Тръгва дело за пилето

Днес 3-членен състав на ВАС ще разгледа жалбата на Асоциацията на месопреработвателите срещу наредбата, забранила водата в пилето, съобщи за “Труд” д-р Лиляна Попова от асоциацията. “Ние твърдим, че тези правила трябва да се прилагат еднакво за всички играчи на пазара на ЕС, а не да се дискриминират българските производители за сметка на чуждите”, посочи Попова. Еврокомисията също е сезирана от бг преработвателите и ще разгледа жалбата им.

“Обмисляме да запознаем и премиера Марин Райков, чийто екип в момента работи по стимули за дребния и средния бизнес”, каза още Илонка Аврамова.
Тази седмица ВАС трябва да излезе с решение и по жалбата на Националната асоциация на млекопреработвателите срещу наложените регулации за 6-месечна преработка на мляко и “палма”.

“Не се притесняваме от никакви жалби, изпратени към ВАС. С регулациите, които въведохме, се гарантира качество на масовите продукти за потребителите. Така спомагаме и за налагането на българските продукти като марка за качество”, коментира пред “Труд” шефът на Агенцията по храните Йордан Войнов.

Лекарите спорят за палмата

Докато България побърза да заклейми стоките с палмово масло като опасни за здравето, учените по света все още спорят.

Изследванията датират от 1970 г. През 1997 г. британски учени оповестиха резултати от изследване на 134 души, според които палмовото масло повишава холестерола. Това е предпоставка за отлагане на плаки в артериите и развитие на сърдечно-съдови заболявания.

Други изследвания обаче твърдят, че ефектът на палмовото масло върху кръвния холестерол е неутрално.

Медици от САЩ се агрументират, че 40% от палмовото масло е олеинова киселина, която се свързва с благоприятни за здравето ефекти, като това е основната полезна ненаситена мастна киселина от растителните. Маслото съдържа и витамин Е, който заедно с олеиновата киселина има антиатерогенен ефект.

Световната здравна организация (СЗО) също отчита противоречивите изследвания за палмовото масло и палмитиновата киселина и в свой доклад през 2003 г. пише, че наситените мастни киселини повишават холестерола, но добавя, че индивидуалните мастни киселини в тази група имат различен ефект.
В крайна сметка потребителите са съветвани да приемат храни с по-ниско съдържание на наситени мастни киселини. СЗО обаче не забрани влагането им в храните.
Извън научния спор в момента масово вафли, шоколади и сладоледи на пазара са изцяло направени с растителни мазнини.

 Крави няма да се колят в задния двор

Клането на крави и телета ще бъде забранено въпреки липсата на парламент, който да гласува тези текстове в промените в Закона за храните. Днес или във вторник министерството на земеделието ще изпрати за съгласуване в Еврокомисията наредба, която разписва забраната.

“Брюксел изисква от България до края на март да предложим мерки, чрез които ще се спре клането на животните в задния селски двор и ще се гарантира достатъчен контрол, доказващ отсъствие на болестта “луда крава”. При липсата на парламент забраната може да влезе в сила само чрез наредба, затова същите текстове от проектозакона ще бъдат пренесени в нея”, обяви пред “Труд” шефът на агенцията по храните д-р Йордан Войнов.

Забраната се въвежда независимо от апелите на съюза на животновъдите, че в страната има само 90 кланици и цели села ще останат без място за добиване на месо.
От агроведомството потвърдиха броя на кланиците, но посочиха, че се дава възможност за изграждане на общински или частни кланични пунктове, в които да се добива месото.
Сдружението на общините в България обаче посреща идеята на нож.

“Това е несвойствена дейност за общините. Все пак кметствата не са кошче за боклук, в което всеки да изхвърля дейностите, с които не иска да се занимава”, коментира Гинка Чавдарова, шеф на Националното сдружение на общините в България.

 Тя недоумява защо в промените на Закона за храните, а и в бъдещата наредба ще е записано, че общинските съвети с наредба трябва да определят правилата за клане на животните.

“Министерството на земеделието има областни служби “Земеделие” в цялата страна, има и общински служби, има и териториални поделения на агенцията по храните. Защо тогава с тази дейност да се товарят общините?”, пита Чавдарова. Фирми от месния бранш пък са категорични пред “Труд”, че Брюксел не готви забрана за клане на крави и телета на село и призоваха агроведомството да я покаже в писмен вид.

“Страната ни изостава с пробите за болестта “луда крава” и за да навакса, се казва, че домашните крави и телета трябва да се колят в кланици, където задължително се правят подобни проби. Но как ще накарате човек от село да чака 10 дни, докато излезе пробата, и през това време да държи месото замразено?”, възмути се мениджър на водеща компания от бранша, пожелал анонимност.

От Министерството на земеделието коментираха, че не разполагат с писмен документ за забраната за клане и припомниха, че изискването е поставено устно пред бившия министър Мирослав Найденов от еврокомисаря по здравеопазването Тонио Борг.
“Пробите за “луда крава” наистина са малко.

Трябва да се изследва поне 10% от популацията, а ние не разполагаме с толкова проби”, призна шефът на Агенцията по храните Йордан Войнов обаче добави, че единственият начин да се покрият изискванията са задължителните изследвания, които се правят само в кланици и Брюксел иска именно това.

 Войнов предупреди, че ако проблемът с пробите не се изчисти, страната ни рискува някой ден ЕС да забрани търговията с български колбаси.