Начало Развлечение То на Марко Тотев все тъй ще се случи!

То на Марко Тотев все тъй ще се случи!

СПОДЕЛИ
restorant

totev1

Зад името Марко Тотев, станало нарицателно за неудачност, несполука и лош късмет, се крие високоинтелигентна, интересна и емблематична личност.

Да се самоиронизираш, да променяш знака на съдбата, и то само с помощта на шегата, е качество, достойно за възхищение.

По-популярната страна от живота на Марко Тотев е свързана с какви ли не анекдоти, с които той битува в съзнанието на своите сънародници и съграждани. Но не по-малко съдържателна и интересна е неговата дейност на общественик, адвокат, народен представител.

Легендата „Марко Тотев“ се ражда още докато търновският адвокат практикува професията си и особени заслуги за изграждането на митологичния ореол на човек без късмет има… самият Марко Тотев.

Веднъж играе покер с приятели в кафене „Дарданели“. Едва установил, че му се е паднал кент флош роял, Тотев трябва да хвърли картите и да отдаде почит на преминаващо по улицата траурно шествие. Тогава известният адвокат произнася крилатата фраза, която го е надживяла: „Ех, на Марко Тотев все тъй ще му се случи!“

С чувство за хумор сам той разказва анекдоти за лошия си късмет, шегува се и с парите, които изкарва. Веднъж влиза в една кръчма в града и заявява, че черпи всички, защото е спечелил голяма сума – 100 лева. Питат го откъде ги има, а той отговаря: „Срещнах един познат, който никога не връща взетите назаем пари, и той ми поиска сто лева, а аз отказах да му ги заема.“

Тоя обезсмъртил се мъж е роден през 1857 година в Търново в къщата на улица „Предел”, където габровският търговец Петър Хаджихристов Рачков отворил девет години преди това първото взаимоучително училище на български в града. Бащата Тотю Петков имал хан, който обаче изгорял по време на Първото велико народно събрание, избрало за български княз Александър Батенберг.

Това принудило Марко  – завършил междувременно четирикласното училище  –  да стане чиновник в губернаторството. Там научил руски. Френския пък усвоил с помощта на читанка от учителя Тодор Шишков, дипломирал се в Сорбоната  в Париж. По-късно се самоусъвършенствал и свободно ползвал френска литература. Говоримо знаел добре и турски.

След като напуща губернаторството, този среден на ръст търновчанин става съдия в село Паскалювец край Павликени. Оттам –  вече женен за благоверната си Поликсена, бива назначен за член на Севлиевския окръжен съд.

Подир съдийството в Севлиево Марко Тотев се захваща с адвокатство – професията, на която остава верен до края си. Принадлежи към Стамболовата партия и е щатният оратор на всички организирани от нея събрания в Търново. Избиран е за общински и окръжен съветник, депутат е в Четвъртото велико народно събрание. Обществената работа явно му прилягала, защото става и председател на читалище „Надежда”.

Добряк, галант, умел имитатор на другите търновски чешити, той бил обичан от всички заради веселия си нрав. В Търново писалището  /кантората/ му  било срещу Конака и когато слизал на гарата, десетки файтонджии го наобикаляли и се надпреварвали да го канят: „Паша, паша, заповядай при мене!” За да не скърши хатъра никому, отвръщал: „Няма да се возя, пеша ще ходя.” Но след двайсетина метра все пак се качвал на някой файтон за радост и гордост на собственика му.

Когато се хранел в най-изискания нявгашен търновски хотел „Борис”, сервирал му все един и същ келнер – Янето. Редовно надписвал сметките Яни, бай Марко добре знаел това, но винаги щедро оставял бакшиши…

Лошият късмет не изоставя търновския адвокат и след смъртта му на 26 юли 1936 г. След години в гроба му погребват съпругата на известен професор, близките му завеждат дела, които се проточват дълго, но накрая Марко Тотев все пак остава сам във вечния си дом. Като изчита присъдата, съдията добавя: „Ех, бай Марко, бай Марко, то на тебе все така ще ти се случи!“

Не приляга на героя ни да свършим  разказа си за него на гробище. По би се зарадвал на някоя весела история. Хайде да не е една маркототевщина, две да са. Тях приемете и за край.

 

…Един ден Марко Тотев влязъл в кафенето на търновчанина Сава Савов и казал, че черпи всичките си колеги адвокати, които в момента били насядали около масите.

– Че защо, бай  Марко? – запитали те.

– Днес спечелих, хем сто лева спечелих.

– Че как тъй, още е рано за покера…

– Не, не на карти. Един ми поиска двеста лева, пък аз му дадох сто. Знам го, че е батакчия и нищо не връща… Затуй черпя.

 

…Веднъж Марко Тотев спешно трябвало да пътува през нощта с влак, защото рано на другия ден имал дело в Апелативния съд в Русе. Отишъл да си вземе билет, но жп чиновникът вдигнал рамене безпомощно.

– Нали знаете – рекъл. – Такива места се ангажират по-отрано. Какво да ви правя, на Марко Тотев все тъй ще се случи.

– Наистина –  отвърнал злощастният пътник. И си тръгнал, добавяйки вече на вратата: – Марко Тотев съм аз.

– Тъй ли? – подал глава от гишето чиновникът. – Аз пък мислех, че тоя човек не съществува.

– Съществува, съществува, ама защо? Гледайте! – и възрастният мъж показал личната си карта.

– Чакайте – скокнал железничарят, разтропал се  и  на бърза ръка уредил място в спалния вагон.

Сетне Марко Тотев  неведнъж разправял, че само тогава за пръв и единствен път имал слука в живота с името си…