Царски: Три кебапчета ли струва нашият живот? Искаме перфектна организация на състезанията

Многократният шампион на България Илия Царски е твърд в намерението си да стигне дори до Международната автомобилна федерация (ФИА), ако се наложи, след като беше сериозно ощетен. На аса бе отнета не само победата в Рали „Шипка – Дамасцена“, а и състезателният му лиценз. Царски критикува остро организацията на надпреварата, по-специално директора Николай Мончев, обвинявайки го в некомпетентност.

Носителят на 18 титли по автомобилизъм и единственият роден пилот, печелил Балкано-Адриатическата купа, даде интервю за „ШОУ“, в което разказа за случилото и скандалите под връх Шипка. Царски, който на 29 юли навърши 49 години, говори откровено и по други теми.

– Какво се случи на „Шипка – Дамасцена“ и защо ви декласираха?
– Декласираха ме, защото спечелих. Заради глупостите на спортния директор на ралито Николай Мончев. Той е известен в автомобилните среди с некомпетентността си и некадърността си. Същият този човек по някакъв начин е успял да привлече спонсор и да прави ралито. Амирации за това, но наистина в България има много по-добри организатори от него. Организаторът на Рали „Бузлуджа“, например, прави без пари пет пъти по-добро състезание. Конкретно за случилото се на „Шипка – Дамасцена“ – отнеха ми първото място, защото допуснаха грешки. Бях победител, но ме лишиха от радостта. Във втория манш малко преди финала беше аварирал автомобил и тогава маршалите показваха жълт флаг, което означава, че трябва да премина с повишено внимание. Така и направих. Преминах с повишено внимание край авариралия автомобил, което показват и онборд камерите. Вижда се жълтия флаг. Наказват ме, че съм минал на червен флаг, а такъв никъде не видяхме. Решават да тръгнат срещу мен и търсят причини да ме накажат, това е истината.

– Защо, някаква вражда ли има между вас?
– Преди състезанието напълно човешки обясних на Мончев, че е допуснал много грешки и организацията не е както трябва да бъде. А в същото време състезанието кандидатства за кръг от Европейската купа на ФИА. Дори имаше чужденци – наблюдатели, пред които организаторите се опитваха да прикриват истините. Предупредих Мончев, че няма да си мълча и ще разкрия за проблемите. Знаете ли кое е интересното в случая? Организаторът дава коктейл преди ралито, почерпвайки журналисти и участници. Но нали знаете как е? Кебапчета, някакви мезенца… Мончев какво си мисли? Че пилотският живот струва три кебапчета ли? Това не е шега работа. Аз и колегите ми – всички състезатели, искаме перфектна организация на ралитата. Апелирам за безопасни трасета. Нека да има много публика, спортът е да радва хората. На „Шипка – Дамасцена“ е невъзможно да присъстват много хора, самото трасе не го позолява, най-вече нагоре към връх Шипка. Казах тези неща на Мончев и на другия директор на състезанието – Милен Узунов, което очевидно ги ядоса и на базата на истината, която споделих, решават да ми отнемат лиценза.

– Какво следва от тук нататък?
– Очаквам решението на Националния спортен трибунал, в който са компетентни хора за разлика от Мончев. Надявам се на положителна развръзка, за да мога още на ралито в Кюстендил да бъда отново на старт и да ми позволят да продължа битката за поредната шампионска титла.

– Каква стъпка ще предприемете, ако все пак не възстановяват състезателните ви права?
– Ако се наложи и до Международната автомобилна федерация (ФИА) ще стигна. Аз и екипът ми имаме много козове, които можем да извадим и да докажем, че сме прави и се борим по правилата. Мончев твърди, че съм го обиждал, а такова нещо не е имало.

– Защо не ви беше позволено да рестартирате във втория манш?
– Твърдят, че съм искал рестарт. Аз обаче никъде не съм подписвал документ, с който да желая, че искам такъв. При нас е така – един може да каже едно, втори други, трети трето… Документ няма. Аз няма как да поискам рестарт преди да съм видял времената на конкуренцията. Дойде съдия в това време, каза ми да се подготвя. Изобщо не оспорвах. Следвах пилотната кола и бях готов да рестартирам. Мога да разкрия още нещо интересно. Съдията, който ме прати да рестартирам е братът на единия от конкурентите ми за титлата – Христо Манолов. Казва се Добромир Борисов. Той беше връзката с пилотите на „Шипка – Дамасцена“. Обясняваше ми, че имам време да рестартирам, прати ме да чакам сигнал, а в крайна сметка се оказа, че ни лъже. Казваше ни „подготвяйте се, ще ви повикаме“, а после се отметна. Зададох въпрос пред спортните комисари и наблюдателите, къде е този закрит парк, който съм напуснал. Казват, че заради това ме наказват. На онборд камерата на автомобила ми се вижда, че не няма нищо подобно. Единият закрит парк е на финала след втория манш, в който влязох и излязох с пилотната кола, която ме водеше. Другият пък е 20 метра преди стартовата линия и 30 метра след стартовата линия. В такъв не съм влизал, за да го напускам. И заради това нещо ми отнемат победата и ме декласират от състезанието. Как да не съм ядосан? Обвиняват ме също, че самоволно съм презареждал с гориво и съм сменял гумите, което не го забраняват правилата. Щом ме водят към старта и ще рестартирам, аз съм длъжен да прегледам автомобила си. Да заредя с гориво, да почистя гумите от налепите. И бях да стартирам с другите топ пилоти, което е нормално, предвид това, че се борим за титлата, но в крайна сметка не ми позволиха.

– Кой друг ви е конкурент за шампионската титла, освен Христо Манолов?
– Юлиян Телийски. За мен е гордост да се състезавам с тях, също много добри пилоти. И тримата заслужаваме победата. Любен Каменов не ми е конкурент. Това е и другата грешка на организатора. Защо не обясни, че Каменов не участва в шампионата. Да, дава добри времена, но кара с нерегламентирани горива. Автомобилът му не отговаря на изискванията на провеждането на състезанията.

– Възможно ли е някой от конкурентите ви да има намеса при решението на организаторите за декласирането ви?
– Най-вероятно. На финала Христо (б.р. – Манолов) ми се развика защо съм минал на червен флаг, така му били казали. А такова нещо нямаше. Когато видео документите говорят, и боговете мълчат. Имам и други козове, които пазя за Националния спортен трибунал. Хората там са компетентни. Очаквам да се произнесат в най-кратки срокове.

– На кого пречите?
– Явно преча. Чувам как този господин – Мончев, разправял, че съм стара жена… едва ли не вече без качества, бил съм остарял и не съм можел да правя нищо вече. А аз показах точно обратното – старите жени могат да побеждават.

– Разговаряхте ли с него след случилото се и дисквалификацията ви?
– С него никой не успява да говори. Той не е човек, с който може да се проведе нормален разговор. Само искам да припомня, че през 2000 година при същия този директор, на същото състезание, загина жена и едно момче остана инвалид завинаги. Защото не беше обезопасено, не беше добре организирано състезанието. Тогава изгоря и моят автомобил – „Форд Ескорт WRC“, най-добрият по това време. Пак заради неговото директорство – на Мончев. Нямаше линейка, нямаше пожарна… Наказван е многократно. Имаше случаи на планинско „Панагюрище“, на писта „Русе“, когато объркваше пилотите, защото не различава флаговете. Същият този човек развали „Шипка – Дамасцена“, а то бе кандидат за Европейската купа. За мен е изключително опасно до връх Шипка.

– Кое ви кара да смятате така?
– Трасето е много опасно. Развива се доста висока скорост. Специално на две места можем да караме с 230-240 км/час, което да се движиш по завоите на връх Шипка, всеки нормален ще го помисли за абсурдно.

– Каква максимална скорост развихте в това състезание?
– Моята кола показа 240 км/час. Принципно горе има много малко публика. Самото трасе до върха не позволява да присъстват повече хора. Голям проблем на това рали е легловата база, болничните заведения. Недай си Боже се случи някакъв тежък инцидент, най-близката болница е чак в Казанлък. И за това направих забележка на Мончев, а той ме посъветва да се успокоя, тъй като специално за мен щели да извикат хеликоптер, които щял да излети от Горна Оряховица. Аз чисточовешки му обяснявах какви са недостатъците и го предупредих, че ще разкажа на всички, за да излезе истината наяве. Заради това той ме нарочи и си измислиха причини да ме лишат от победата. Смятам, че крайното решение ще бъде в моя полза. Спазвам правилата.

– При така създалата се ситуация смятате ли, че сте сам срещу всички?
– Точно това е наистина. Но ако не съм сам срещу всички, няма да ми е интересно. Такива като Мончев не ми пречат. Напротив, ставам още по-силен и още по-мотивиран да се боря. Титлата много я искам и ще продължа битката. Както може да бъде моя, така и на другите двама, които също я заслужават – Манолов и Телийски.

– Ще отвърнете ли на Мончев, искате ли да му кажете нещо?
– Дай Боже всекиму стари жени, в топ ниво. Щом така ще ме нарича…

– Колко голям е рискът при вас и колегите ви по време на състезанията?
– Изключително голям. Особено в този тип състезания. В България има много бързи автомобили и пилоти. Самите състезания са доста динамични, трасетата са много опасни. Във всички моторни спортове има голям риск.

– Близките ви не ви ли карат да се оттегляте вече?
– Израснал съм в тези срещи, покрай баща ми и всички, които са в обкръжението ми. Всички са се занимавали с моторни спортове. Да, казват ми да се замислям вече и че е време да спирам, но на този етап не смятам това да се случва. Няма друг, който да се похвали с толкова много постижения. Кариерата ми върви само нагоре, нямам спадове. Много добри имена в България, които участваха след като бях започнал, приключиха спортната си дейност, а аз още продължавам. Намирам сила в себе си. Чувствам все още огромното желание да се състезавам.

– Румен Дунев е един от тях. Наистина ли беше голяма враждата ви?
– Да, имаше вражда между нас, но това е нормално. Всеки иска да печели. Сега той си гледа бизнеса, помагаме си.

– Вече сте приятели ли?
– Приятели е силно казано, но сме колеги. Той не е лош, добър човек е, добър бизнесмен е. Проблемът му е, че като сложи каската и не мисли. Но всички състезатели сме ненормални, това не може да се отрече.

– Кой от двамата е по-ненормален?
– Определено Румен Дунев. Аз смятам, че съм поносимо ненормален. Но иначе кой нормален би се движил с 240 км/час край връх Шипка?

– Колко струва състезателният ви автомобил?
– Мицубиши Лансер Ево 9, с което се състезавам този шампионат, надхвърля 200 хиляди евро. Радвам се, че имам спонсори зад гърба си, които помагат. Не само български компании, а и чуждестранни. Единият партньор – американска компания, е с мен от 1997 година. Благодаря на всички. Тук е моментът да благодаря на „Асарел Медет“, които продължават да ми помагат. Жалко, че загубихме д-р проф. Лъчезар Цоцорков – човекът, който ме създаде, без когото надали щях да имам толкова големи успехи. Той остави много голяма и трайна следа в автомобилния спорт, помагайки на моя клуб – „Автоцар“. Светла му памет! Искам да обявя решението на нашия екип, че до края на спортната ми кариера колата ми ще бъде брандирана с „Асарел Медет“ в памет на Цоцорков. Той помагаше на всички. Знаете, че даваше пари и на футболния отбор. Няма човек, на когото да не помогнал. Той винаги ще бъде с нас.

– Агресивен шофьор ли сте и извън състезанията?
– Не съм от автомобилните джигити, които развиват 300 км/час по магистралите. Щом ограничението е 140 км/час, примерно мога да си позволя до 160 км/час. Има обаче много хора, които вдигат 200 км/час и повече, което е предпоставка за пътни инциденти.

– Каква е максималната скорост, с която сте карали?
– Развивал съм 290 км/час на писта „Серес“ в Гърция. Със състезателното Мицубиши, както и веднъж с Ферари.

– Имате Ферари ли?
– Тестово, карам го с рекламна цел. С него съм по-внимателен. Не го карам бързо. Тези автомобили са създадени да се карат бързо по пистите.

– Имаше момент, когато докторите ви бяха спрели от участие заради здравословни проблеми.
– Да, така беше. Имам дискова херния, което е нормално при автомобилните състезатели. Това заболяване е много често срещано при всички, които прекарват повече време в автомобили. Още повече, че в състезателната кола няма комфорт като при другите превозни средства. Твърди са окачвания, постоянно вибрации и тресене. Това създава травми в гръбначния стълб. На моменти изпитвам болки, но не ме спира да се състезавам. Добри специалисти стоят зад мен и ми помагат. Екипът ми е един от най-добрите не само в България, а и на Балканския полуостров..

– Кои са най-тежките ви инциденти в ралитата за толкова много години зад гърба ви?
– След катастрофата в Бургас през 2013 година, когато Пламен Камбуров ме избута от трасето и се забих в билборда, имах разкъсвания в десния бъбрек. Докторите ми забраниха известно време да карам. От тогава редовно ходя на прегледи.

– Виждали ли сте смъртта и не се ли страхувате за живота си?
– При нас няма време за страх. Всеки състезател знае с какво се е захванал и колко е опасно. Ненапразно Ърнест Хемингуей е казал – има само три вида спорт – рали, алпинизъм и корида. Всичко останало са игри за забавление. Всички пилоти сме смели хора, защото това, което можем да правим, не всеки го може. А дали съм виждал смъртта… Примерно, когато се ударих в билборда в Бургас със 130 км/час за момент загубих картина. Както телевизорите навремето, които като ги загасваш, преди да се изключи се образуваше една точка по средата на екрана. Така се получи и при мен. За момент видях една точка… Но забравям проблемите и гледам напред. Претърпявал съм много катастрофи. През 2009 година пак бях избутан от трасето, но неумишлено. от мой колега Боби Борисов, който за жалост вече не е сред живите, лека му пръст. Беше голямо име, добър състезател. Изрично подчертавам, че той нямаше вина. Спортът ни е такъв просто.

– Какво ви се случи тогава?
– Пострадах тежко след удар в метален стълб. Счупих го на три, забих се в канавка и колата се озова по таван. След подобен инцидент размишлявам ден-два и всичко отминава. Да, има страх, не го отричам.

– Преди време имаше любовна сага между вас и фолкпевицата Дебора. Имаше ли нещо между вас всъщност?
– Тя не ме интересува – както и тогава, така и сега. Живеем в такива времена, в които всеки може да изказва мнение, да пише и говори каквото си иска. Между нас имаше приятелство и нищо повече. Аз контактувам с много жени, приятелки, фенки. Не знам тя какво си е помислила…

– Ще успеете ли и този сезон да спечелите титлата?
– Първо чакам да се произнесат и да ми позволят да продължа да се състезавам. Ще е трудно отново да спечеля титлата, но не и невъзможно. Всеки един от трима ни я заслужава, времето ще покажа. Дай Боже всичко да е наред и да ликувам в края на сезона.

Радва се на десетгодишен
син, кръстен на баща му

През годините Илия Царски беше свързван не с една или друга жена. В последните месеци обаче няма никакви клюки за него и неслучайно. Царски разказа пред „ШОУ“, че има жена до себе си, която вече го е дарила с първа рожба. Младите родители се радват на малкия Иван. „Имам прекрасен син. Роди се преди десет месеца. Кръстихме го Иван, на баща ми. Вече дори го качваме в спортните коли. Личи си, че от толкова малък има интерес, не се плаши от шума на двигателите“, сподели Царски, който бе дарен с наследник от любимата си Василина Семерджиева. Щастливите родители отглеждат малкия в Панагюрище – родното място на пилота, където е й седалището на отбора му „Автоцар“.

Човек от екипа му по
спешност в болница
след драмата под Шипка

Механикът Димитър Димитров – Бомбата, от екипа на Царски се е озовал в болница след драмите и напрежението на ралито под връх Шипка. Той е написал собственоръчно жалбата, която от „Автоцар“ внасят след решението за дисквалификацията. Документът обаче не само, че не е приет, но е смачкан и хвърлен в лицето на техника. Бомбата е подложен на унижението от страна на председателя на спортните комисари Волфганг Зауер. Случката се разигра по време на конфликтното и силно оспорвано от „Автоцар“ заседание на спортните комисари. Димитров подава на австрийския експерт уведомлението, с което иска да го извести, че решенията на спортните комисари ще бъдат обжалвани пред спортният трибунал на БФАС. „Скандална постъпка на Зауер. Смачка жалбата и я хвърли в лицето ми“, разказа огорченият Димитър Димитров, когато е почервенял от напрежение дотолкова, че всеки момент може да получи поредната си сърдечна атака.

„На три пъти е минавал през инвазивна кардио-намеса и има три стенда на сърцето си“, съобщи Царски.

Неприятното е, че от унижението, скандалите и грубостта, които се стоварват срещу шефа на механиците, му става лошо и се налага да бъде откаран в болница. Там установяват опасно високо кръвно налягане и няколко пъти увеличена кръвна захар. Всичко това е отразено в амбулаторния лист. Бомбата обяви, че ще заведе сграждански иск за причинени морални вреди и психически натиск, на който е бил подложен от страна на Зауер.

Глобяван е за неправилно
паркиране, изнасял е
лекции на полицаи

Автомобилният ас призна пред Вестника на народа, че като всеки нормален шофьор и той е бил глобяван от КАТ. „Колкото и да съм внимателен, аз също съм го отнасял. Имал съм фишове и актове за неправилно паркиране. Това е нормално. Единият път бързах за среща и паркирах без много да се замислям и да се интересувам дали е позволено. И после си изпатих“, разказа Царски.

„Много хора си мислят, че автомобилните пилоти са луди глави и правят глупости. Това не е така. Има къде да показваме уменията си. Аз съм много умерен шофьор, спазвам правилата. Неслучайно съм изнасял лекции на служители на МВР, често съм лице на кампании за безопасно каране. Съветът ми към шофьорите, най-вече към младите е, да бъдат много концентрирани и да спазват правилата. По пътищата в България има места, които не са подходящи за бързите автомобили, предлагани на пазара. Млади мочета и моичета управляват мощни коли, и то без да имат натрупан стаж. А е много важно първо да опознаят автомобила, който карат. Задължителните съвети всички ги знаем – не употребявай алкохол преди да седнеш зад волана, не превишавай скоростта. По нашите пътища си отиват много хора. Доста млади загинаха заради невнимание и превишена скорост. Жалко, не е никак добре. Всички трябва постоянно да сме нащрек“, призова шампионът.

„Има и друг момент обаче. Колкото и да си внимателен и предпазлив, не знаеш кой е срещу теб. Така, че трябва да се пазиш и от тези, които са насреща ти“, добави Царски.

blitz.bg