На 27.VII.2012 г. почина генерал Стоян Сейменов. Публикуваме текст от панагюрския краевед Георги Гемиджиев, специално предоставен за читателите на ПИА.
Генерал Стоян Сейменов посвети най-благодатните години от своя живот на Българската народна армия и в защита на социалистическия идеал, на който не изменя до смъртта си.
Стоян Сейменов е роден на 30 декември 1925 г. в Панагюрище и расте в многодетно земеделско семейство, в което книгата е на почит, а любимите теми на разговор са революционните борби на Панагюрище и България против турското робство.
Постъпва в Панагюрската гимназия през есента на 1939 г., когато започва Втората световна война.
Стоян Сейменов, вече в V гимназиален клас /днес IX кл./, намира своята естествена среда сред ремсистите.
През лятото на 1943 г. полицията прави успешен опит да разстрои ремсовата организация в гимназията и предприема масови арести. На 5 август е арестуван и Стоян Сейменов Той прекарва в Панагюрското околийско управление един кошмарен месец, свързан с физически и нравствен тормоз, но запазва достойнството си и не предава своите идеи. В началото на м. септември е откаран в Пазарджишкия затвор. През м. октомври 1943 г. на процеса, воден от Пловдивския военно-полеви съд срещу 30 ремсисти от Панагюрската гимназия, Стоян Сейменов получава присъда от 15 години строг тъмничен затвор.
На 8 септември 1944 г., управата на Пазарджишкия затвор е принудена да освободи политическите затворници.
Следващите няколко години съдбата му се люшка между желанието да следва своите мечти и дълга на комунист. През есента на 1945 г. е приет в Агрономическия факултет на Софийския университет и успешно взема изпитите си за първата година. През есента на следващата 1946 г. е задължен да изпълнява длъжността на секретар на Градския комитет на РМС в Панагюрище, без да прекъсва студентството. По времето, когато е секретар, организира панагюрските младежи за участие в бригадирското движение и сам той три месеца е бригадир в Хаинбоаз.
През есента на 1947 г. е призован да завърши офицески курс. Оттук нататък Българската народна армия ще определя насоката на неговото развитие като политически офицер. През м. януари 1951 г. е на нова длъжност – зам.началник по политическата част на I-во Софийско военно окръжие, където е до 1953 година.
През 1953-1955 г. завършва Военнополитическата академия и е назначен за инструктор в Главното политическо управление на Българската народна армия /ГлПУБНА/. През цялата си веонна кариера той изпълнява с достойнство длъжностите си на политически офицер като: старши инструктор в ГлПУБНА /1957-1962 г./; зам.-началник и началник на Политотдела на Първа софийска мотострелкова дивизия /1966-1969 г./; началник на отдел “Пропаганда и агитация” в ГлПУБНА /1969-1974 г./; зам.началник по политическата част и началник на Политотдела на Транспортни войски /1974-1982г./; зам.-началник на Гражданската отбрана на НРБ и член на Военния съвет /1982-1985 г./; зам.-началник на Военната академия “Г.С. Раковски” /1985-1990 г./.
През 1977 г. получава звание “генерал-майор”.
Още през 1955-1956 г., когато е назначен за инструктор, а по-късно и старши инструктор в ГлПУБНА, започва да се занимава с публицистика, помествайки статии по въпросите на армейския живот, идеологическата работа и воинското възпитание. Публикува в Централния военен печат много статии за хайдутството и Априлското въстание и очерци за Орчо войвода, Рад Клисаря, Крайчо Самоходов, Райна Княгиня и други, които се посрещат много добре. Още в тях заискрява неговият художествен език.
В следващите години сам той си поставя по-големи творчески задачи. През 1961 г. в поредицата на Държавно военно издателство “Наши герои” излиза първата му книга “Майор Никола Савов Мареков”. Тя е посветена на една от ярките младежки личности в антифашистката борба 1941-1944 г. – ремсов деец от Панагюрската гимназия, партизан от бригада “Георги Бенковски”, загинал в първата фаза на войната на 27 октомври 1944 г. в боевете за вр. Перос, Македония.
През 1966 г. публикува втората си книга “Внукът на войводата” – биографичен очерк за Петър Врагов, деец на БРП /к/ в Панагюрище, политически затворник, концлагерист, командир на партизанската дружина “Райна Княгиня”, загинал в първата фаза на войната на 5 октомври 1944 г. в боя за вр. Киселица, Македония.
Третата книга на ген. Стоян Сейменов “Прекъснат полет” се появява през 1974 г. в поредицата “Имена върху гранит” на изд. “Народна младеж”. Тя е затрогваща композиция и е посветена на един от най-светлите млади антифашисти в Панагюрския край Иван Пашов от с. Поибрене, секретар на нелегалната организация на РМС в Панагюрската гимназия, убит в Панагюрската полиция по време на разпитите, когато остава верен на клетвата и не проронва нито дума за другарите си. Дванадесетхилядният тираж е изчерпан за кратко време и през 1984 г. издателство “Христо Г. Данов” пуска второ издание в почти същия тираж.
Неговата многогодишна работа с документите дава основата на следващите му две книги “Преди изгрева” / 1982 г./ и “Гласове от миналото” /1989 г./. Опрян на солидната основа на документите и следвайки хронологията на събитията, създава вълнуващи художествени платна на двата най-съдбовни сблъсъка в страната след Първата световна война между двете идеологии. В първата книга – “Преди изгрева”, са отразени личности и събития от антифашистката съпротива 1941-1944 г., в която и той е непосредствен участник.
Втората книга “Гласове от миналото” е посветена на Септемврийското въстание 1923 г. в Панагюрска околия и последвалите събития до 1925 г. Тя е мъжествен разказ за подвига и трагизма, с които е наситена сгъстената обществена атмосфера от онези дни.
Успоредно с художествената документална проза ген. Стоян Сейменов още през втората половина на 50-те години на миналия век се занимава с проучване на панагюрското революционно минало в края на XIX век и първата половина на ХХ век. Изключително добросъвестен и прецизен при намирането и обобщаването на документалния материал, той създава две обширни и изключително ценни научни изследвания, които през 2005 г. и 2006 г. излязоха в отделни книги – “История на Панагюрската околийска организация на Българската социалистическа партия. Част първа. /1894-1945 г./” и “Панагюрският край през Втората световна война. /1839-1945 г./”.
В първото изследване авторът проследява възходящият път на Панагюрската организация на БСП от зараждането на социалистическите идеи тук /1894 г./ и създаване организация на БРСДП /1898 г./ до завършването на войната през 1945 г. Второто изследване разглежда отражението на Втората световна война върху съдбата на Панагюрския край: създаването и развитието на въоръжената антифашистка съпротива 1941-1944 г. и участието на офицери, войници и доброволци в сраженията по бойните полета на Македония, Сърбия, Унгария и Австрия през 1944-1945 г.
Отиде си един от големите патриоти на Панагюрище и Панагюрския край, един от вдъхновените строители на Българската народна армия.
Георги Гемиджиев
