Начало Общество В памет на генерал Стоян Сейменов

В памет на генерал Стоян Сейменов

СПОДЕЛИ
restorant

На 27.VII.2012 г. почина генерал Стоян Сейменов. Публикуваме текст от панагюрския краевед Георги Гемиджиев, специално предоставен за читателите на ПИА.

Генерал Стоян Сейменов посвети най-благодатните години от своя живот на Българската народна армия и в защита на социалистическия идеал, на който не изменя до смъртта си.

Стоян Сейменов е роден на 30 декември 1925 г. в Панагюрище и расте в многодетно земеделско семейство, в което книгата е на почит, а любимите теми на разговор са революционните борби на Панагюрище и България против турското робство.

Постъпва в Панагюрската гимназия през есента на 1939 г., когато започва Втората световна война.

Стоян Сейменов, вече в V гимназиален клас /днес IX кл./, намира своята естествена среда сред ремсистите.

През лятото на 1943 г. полицията прави успешен опит да разстрои ремсовата организация в гимназията и предприема масови арести. На 5 август е арестуван и Стоян Сейменов Той прекарва в Панагюрското околийско управление един кошмарен месец, свързан с физически и нравствен тормоз, но запазва достойнството си и не предава своите идеи. В началото на м. септември е откаран в Пазарджишкия затвор. През м. октомври 1943 г. на процеса, воден от Пловдивския военно-полеви съд срещу 30 ремсисти от Панагюрската гимназия, Стоян Сейменов получава присъда от 15 години строг тъмничен затвор.

На 8 септември 1944 г., управата на Пазарджишкия затвор е принудена да освободи политическите затворници.

Следващите няколко години съдбата му се люшка между желанието да следва своите мечти и дълга на комунист. През есента на 1945 г. е приет в Агрономическия факултет на Софийския университет и успешно взема изпитите си за първата година. През есента на следващата 1946 г. е задължен да изпълнява длъжността на секретар на Градския комитет на РМС в Панагюрище, без да прекъсва студентството. По времето, когато е секретар, организира панагюрските младежи за участие в бригадирското движение и сам той три месеца е бригадир в Хаинбоаз.

През есента на 1947 г. е призован да завърши офицески курс. Оттук нататък Българската народна армия ще определя насоката на неговото развитие като политически офицер. През м. януари 1951 г. е на нова длъжност – зам.началник по политическата част на I-во Софийско военно окръжие, където е до 1953 година.

През 1953-1955 г. завършва Военнополитическата академия и е назначен за инструктор в Главното политическо управление на Българската народна армия /ГлПУБНА/. През цялата си веонна кариера той изпълнява с достойнство длъжностите си на политически офицер като: старши инструктор в ГлПУБНА /1957-1962 г./; зам.-началник и началник на Политотдела на Първа софийска мотострелкова дивизия /1966-1969 г./; началник на отдел “Пропаганда и агитация” в ГлПУБНА /1969-1974 г./; зам.началник по политическата част и началник на Политотдела на Транспортни войски /1974-1982г./; зам.-началник на Гражданската отбрана на НРБ и член на Военния съвет /1982-1985 г./; зам.-началник на Военната академия “Г.С. Раковски” /1985-1990 г./.

През 1977 г. получава звание “генерал-майор”.

Още през 1955-1956 г., когато е назначен за инструктор, а по-късно и старши инструктор в ГлПУБНА, започва да се занимава с публицистика, помествайки статии по въпросите на армейския живот, идеологическата работа и воинското възпитание. Публикува в Централния военен печат много статии за хайдутството и Априлското въстание и очерци за Орчо войвода, Рад Клисаря, Крайчо Самоходов, Райна Княгиня и други, които се посрещат много добре. Още в тях заискрява неговият художествен език.

В следващите години сам той си поставя по-големи творчески задачи. През 1961 г. в поредицата на Държавно военно издателство “Наши герои” излиза първата му книга “Майор Никола Савов Мареков”. Тя е посветена на една от ярките младежки личности в антифашистката борба 1941-1944 г. – ремсов деец от Панагюрската гимназия, партизан от бригада “Георги Бенковски”, загинал в първата фаза на войната на 27 октомври 1944 г. в боевете за вр. Перос, Македония.

През 1966 г. публикува втората си книга “Внукът на войводата” – биографичен очерк за Петър Врагов, деец на БРП /к/ в Панагюрище, политически затворник, концлагерист, командир на партизанската дружина “Райна Княгиня”, загинал в първата фаза на войната на 5 октомври 1944 г. в боя за вр. Киселица, Македония.

Третата книга на ген. Стоян Сейменов “Прекъснат полет” се появява през 1974 г. в поредицата “Имена върху гранит” на изд. “Народна младеж”. Тя е затрогваща композиция и е посветена на един от най-светлите млади антифашисти в Панагюрския край Иван Пашов от с. Поибрене, секретар на нелегалната организация на РМС в Панагюрската гимназия, убит в Панагюрската полиция по време на разпитите, когато остава верен на клетвата и не проронва нито дума за другарите си. Дванадесетхилядният тираж е изчерпан за кратко време и през 1984 г. издателство “Христо Г. Данов” пуска второ издание в почти същия тираж.

Неговата многогодишна работа с документите дава основата на следващите му две книги “Преди изгрева” / 1982 г./ и “Гласове от миналото” /1989 г./. Опрян на солидната основа на документите и следвайки хронологията на събитията, създава вълнуващи художествени платна на двата най-съдбовни сблъсъка в страната след Първата световна война между двете идеологии. В първата книга – “Преди изгрева”, са отразени личности  и събития от антифашистката съпротива 1941-1944 г., в която и той е непосредствен участник.

Втората книга “Гласове от миналото” е посветена на Септемврийското въстание 1923 г. в Панагюрска околия и последвалите събития до 1925 г. Тя е мъжествен разказ за подвига и трагизма, с които  е наситена сгъстената обществена атмосфера от онези дни.

Успоредно с художествената документална проза ген. Стоян Сейменов още през втората половина на 50-те години на миналия век се занимава с проучване на панагюрското революционно минало в края на XIX век  и първата половина на ХХ век. Изключително добросъвестен и прецизен при намирането и обобщаването на документалния материал, той създава две обширни и изключително ценни научни изследвания, които през 2005 г. и 2006 г. излязоха в отделни книги – “История на Панагюрската околийска организация на Българската социалистическа партия. Част първа. /1894-1945 г./” и “Панагюрският край през Втората световна война. /1839-1945 г./”.

В първото изследване авторът проследява възходящият път на Панагюрската организация на БСП от зараждането на социалистическите идеи тук /1894 г./ и създаване организация на БРСДП /1898 г./ до завършването на войната през 1945 г. Второто изследване разглежда отражението на Втората световна война върху съдбата на Панагюрския край: създаването и развитието на въоръжената антифашистка съпротива 1941-1944 г. и участието на офицери, войници и доброволци в сраженията по бойните полета на Македония, Сърбия, Унгария и Австрия през 1944-1945 г.

Отиде си един от големите патриоти на Панагюрище и Панагюрския край, един от вдъхновените строители на Българската народна армия.

Георги Гемиджиев