Начало Култура В памет на Пеньо Русев – за хората и нещата, които никога...

В памет на Пеньо Русев – за хората и нещата, които никога не губят стойността си

СПОДЕЛИ
restorant

Радина БОРДЕЛОВА

На днешния ден* преди почти век се ражда Пеньо Русев. Той е български писател, литературен историк и критик. Бил е преподавал в НАТФИЗ, а също така и заместник-ректор. През 1982 той умира от рак на стомаха.

Penio RusevЕдно негово писмо, изпратено до проф. Салвини, ме накара да се замисля за българското изкуство в днешния век. За евтините издания и произведения, продавани като топъл хляб. Пеньо Русев пише в своето писмо: „Искам да зная на прав път ли съм или пък още в началото слагам своята работа на погрешни принципи”. „Желая да я напиша така, че да представя интерес за по-широк кръг читатели, а не единствено за хора на литературната история на българите”.

PIS2 PIS1Ето това са думите, които показват промяната. Вижда се как Пеньо Русев се е вълнувал от качеството на произведенията си, от тяхната годност в годините напред, той не е искал да пише „просто ей така”, а е искал да твори. Много далечно от днешните АВТОРИ на „произведения”, наричащи се поети или писатели, без дори да откриват тънката разлика между двете. Жалко, но факт! „Книгите-романи” и „лирическите” тонове хартия, продавани по будките за вестници, не струват пукната пара, извинете ме за езика! Списание „Блясък” ПРОМОЦИОНАЛНО се продава в комплект с книжка на някоя нова звезда в литературата, и то само за 3 лева! А и дори да не е в „Блясък”, можеш да я поръчаш онлайн, и то с безплатна доставка!! Каква стойност, какво качество е това? Преди дни в ръцете ми попадна жълта книга с тънки корици, на която пишеше „Чувствата ми”. Авторът беше неизвестен за мен, а и все още остава такъв, тъй като не си направих труда да го запомня. Корицата изглеждаше закачливо, с ярки нюанси, с тук-там някое изрисувано сърчице, доста интересно общо взето. Отворих я и се зачетох. Неусетно бяха изминали 3 часа ,а аз бях на последната страница. Затворих книгата и се замислих, защото очаквах да минат някакви мисли през ума ми.. да,но не се случи. В тази книга нямаше нищо, тя не остави никаква следа у мен, просто си изгубих времето с нещо некачествено и дори безинтересно. Езикът, на който беше написано това нещо беше елементарен. След няколко такива опита с подобни четива се оказва, че повечето от книгите се пишат или превеждат на НЕкнижовен български език, изпълнен с вулгаризми и цинизми. За жаргоните, без които не можем, няма да говоря. Евтиният сюжет и безумните хрумвания са друго на ръка! Чистотата и силата на езика се губят някъде в годините назад, това става ясно. Завладяващо чувство и такова на съпреживяване почти липсва. Вместо с развитието на технологиите и на нас самите като хора да се развива и литературата ни, то става точно обратното. Развива се само търговията. Хартията вече не е за предпочитане, книгите могат да се намерят в Интернет! Удобно, лесно и евтино, понякога и безплатно- да кажем ,че добре. Когато обаче цената е ниска, качеството също е такова. Има някои неща, които никога не губят стойността си, затова и цената им е висока- това са истинското злато и хубавата книга. Е, това е,вместо да има все по-хубави книги, все по-можещи и пишещи хора, все повече храна за душата, то цялото т.нар изкуство на 21 век върви надолу към нищото. И лошото е, че ние го предпочитаме, защото така ни излиза по-евтино!

П.С.- Няма как да пропусна цитат от Иван Вазов-поет, писател и драматург, чиито произведения оставят следи в две от историческите епохи на България, разбира се, не и в днешната, така изглежда.

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп –
за груб брътвеж те само бил орисал!

Българският език

_________________

Бел.ред. – текстът е писан на 29 август