Уважаема Николаева Стефания (сиреч авторе, който/които и да си/сте ти/вие),
Прочетох отвореното Ви писмо до кмета на града ни. Името му е Белишки, да.
Никола Белишки, за да сме пунктуални.
Обръщението Ви „Кмете Белишки!” свързвам с емоцията Ви, която някак си е не просто очевидна, а очевадна. И отново някак си допустимо за мен е в естествена корелация с тона на писмото Ви, определено клонящ по-скоро към назидателно-осъдителен, отколкото към характер(н)о-изложителен. И определено някак си така загубващ от очарованието да е и диалогичен.
Естествено, Вие имате право да изразите емоциите си по начина, който е единствено възможен за Вас. Аз не оспорвам това. Напротив – приемам го като Вашето право. И не възразявам.
Но тъй като в писмото Ви на моменти тонът Ви наистина звучи твърде назидателно, твърде осъдително, твърде остро и твърде натрапено, а за мен всичко, което е твърде, ми идва наистина твърде – ще си позволя и аз да Ви споделя емоцията си, останала у мен след прочита му.
Вие споделяте публично чувствата си от речта на кмета ни. Чувствата не подлежат на контрол, Николаева Стефания. Защото са свързани с емоционалната ни (несъзнавана) природа. Но поведенията – да. Заради връзката им с рационалната ни (съзнателна) такава. Когато едно споделяне на ЛИЧНА емоция се прави публично, още повече пък и виртуално (и с явни препратки към трети лица и институции), тази емоция сякаш наистина става натрапена, да не кажа – вербално-силово наложена. И излиза от сферата на обикновеното, простичкото човешко и лично споделяне, за да навлезе в сферата на директивността. И вкарана в рамката на нормата.
Няма да обсъждам с Вас историческата действителност и фактологията на разглеждания период в обръщението на кмета ни и в писмото Ви. Тонове мастило, пот и други секрети се изляха в пространството под него и от двете страни. Историята е една, но колкото очи върху нея – толкова и интерпретации. Мога да навляза много надълбоко и да се заиграя надълго и нашироко на лингвистично, тълкувателно, етимологично, психологично, историческо, фактологично и всяко друго ниво по отношение на това имало ли е робство и робско ОТНОШЕНИЕ по времето на османското „присъствие” по земите и към предците ни, както и в съвсем ясна конкретика по отношение на наследствената ми лична история в тази връзка, свързана отново с този период. Но нямам излишна енергия, още по-малко пък желание за това.
Затова се връщам на емоцията си. Виждам, че държите на етимологията и затова ще си позволя да ви напомня каква е тя за думата „емоция”. Терминът емоция произлиза от латинската дума „emoveo”, което означава вълнение, потресение. Та аз се потресох, Стефания – Николаева, простете.
Потресох се от усещането, което писмото Ви предизвика у мен. Толкова, че чак се разтресох. Споделяте личната си емоция публично, което е Ваше право. Очевидно е, че желаете тя да е видима за всички. Но налагането ú по директивния начин, който определя тона на писмото Ви (и излагането ú «на показ» пред публика без нейното съгласие), ме кара да споделя своето право да не я приема така натрапена ми. И да заявя и своята собствена емоция в рамките на нормите (и етикета) за епистоларност. Не съм пожелала да гледам този Ваш филм, за да ме вкарвате насила и на всяка цена в него чрез грифа „отворено писмо” – простете!
Наличието на публичност за мен предполага изява. Изявата обаче не е задължително да бъде демонстративно налагана на всеки. И на всяка цена. Това в моите представи се свързва с насилие. А то е нещо, което аз пък свързвам с action (действие, постъпка) и задължителният му отговор – re-action (против(о)действие).
Е, аз реагирам, простете. Емоционално понякога. И нормално, съотнесено към човешката ми природа. В случая – в конкретиката на темата. Нищо лично – засега.
Емоцията ми от писмото Ви е двукомпонентна – съдържа колкото страх, толкова и гняв. Зад всяка една от тези две мои емоции стоят съответните нужди и те имат съответното значение. Значението на страха по правило е опасност. Нуждата, която тази емоция предизвиква, е от сигурност. Страх от опитите на всяка цена цели периоди от историята ни да бъдат пренаписани. Да бъдат преразгледани. Да бъдат прекроени и пренаредени. И забравени някак…
И в мен спонтанно се заражда нуждата да имам все пак сигурност някаква, че това няма да се случи. Няма… И в тази връзка започвам още по-силно да вярвам. И да помня.
Гневът е другата ми силна емоция. А нейното значение винаги е в смисъла на неуважение. Неуважение на личната ми граница чрез натрапеното, да не кажа насилствено тикане в очите ми на размахания Ви пръст. Към кмета ни персонално, но отново пробутвано напред на сцената пред всички и на всяка цена зад споменатия вече от мене гриф „отворено писмо”.
Това поражда нуждата ми да бъда чута, да очертая отново своите собствени граници. Границите на истината. А тя, както казах, е една. Погледът върху нея обаче не е. И оттук надолу вече става лично – надявам се да ме разберете добре и правилно.
Николаева Стефания, сигурно Ви е известен изразът, че в къщата на обесен за въже не се говори. И изборът Ви да го направите със силата на свистящ ятаган, хвърляйки писмото си в публичното пространство на Панагюрище и панагюрци, където в темелите на всяка къща има кръв на загинали, бити, горени и клани в Априлската епопея предци, надявам се е предварително добре замислено да се осъществи под формата на споделяне на естественото Ви и спонтанно право на различната гледна точка. Горещо се надявам преминаването му в директивно и назидателно размахване на пръст отново да е било плод на невъзможността емоцията Ви да бъде контролирана. В противен случай думата „глупаво” е най-меката, която бих използвала, за да определя последвалото я Ваше поведение, не Вас – подчертавам!
Умея да боравя и намирам и твърдите, респективно точните думи. Но не бих искала да стигна до там, че да се наложи да ги използвам, повярвайте ми.
Защото някак си ще ми е по-лесно да приема, че размахвате въже и свистите с ятаганни думи в къщата на бесените и клани предци на панагюрци някак емоционално и в известна степен – спонтанно-необмислено. Ако е така – приемам и разбирам като такова, необмислено и спонтанно-емоционално, писмото Ви, с което се опитвате да ми отнемете личното право да мисля за робството на предците ми като за робство, а не като за присъствие. И мога да подмина това снизходително и разбиращо, без изобщо да ми е нужно извинението Ви. Ако не е така обаче – ще се наложи да се извините. Може и писмено – повечето панагюрци едва ли държат да Ви видят лично. Но задължително – отново в „отворено писмо”. До всички!
Ще си позволя и открито да не се съглася и с мненията на определена група подкрепящи тезата Ви и етикираща нас, използващите думата „робство”, като „хора с робско съзнание и самоопределяне”.
Да си роб не е въпрос на самоопределяне, а на определяне.
Дали да бъдеш роб или не не е било и не е въпрос на личен избор – поне в периодите, касаещи местната ни историческа епопея. Определянето в тези периоди не е ставало отвътре навън, а отвън навътре – с много натиск, унижения. И кръв.
Тази бодяща дума „роб“, която означава да си НЕсвободен. Да гледаш как отвеждат момчето ти завинаги, белязвайки живота му с клеймото „еничарин“.
И да си НЕсвободен да кажеш „Нееее!…“
Да налагат „правата вяра“ без кротце и благо и со МНОГО кьотек на майки, бащи. И деца.
И да си НЕсвободен да кажеш „Не!“
Да си роб не означава САМО онова, което пише в тълковния речник, дами и господа.
Да си роб означава И да НЯМАШ право да кажеш „Не“.
И не е нужно да имаш шестица по история, за да го знаеш.
Трябва ти само едно простичко нещо за това – кръв във вените.
Кръв, наситена с толкова много преглътнати Не-та, превърнали я в (по)Жар.
И пламтяща всеки път в края на април като клада.
Това е достатъчно, за да си „в час“ по история.
Дори и да (не) си отличник.
Всичко друго е въпрос на къса памет.
А тя е привилегия на властта. И политиците. Както и на онези, които имат вени, но нямат с какво да ги пълнят. Още по-малко – жар.
Не и на потомците.
Накрая ми идва да перифразирам – „Бедни ми, бедни Макгахан… Да не беше видял туй, що описа…“
За непросветените – справка „Писма от Ада“.
Както ви харесва, може би – ако „ад“ не ви горчи чак толкова, колкото „робство“.
Толкова.
Останалото е въпрос на упражнения по лингвистика, Николаева Стефания.
А лингвистиката е въпрос на научаване и тренировки – очевидно.
Усетът за свобода обаче е въпрос и на гени.
А това не се учи. С него човек се ражда.
И живее.
Дарина Дечева
Панагюрище, май 2015 г.
Коя и каква е тая Стефания Николаева……добре че лично не срещам такива мекерета…няма да имам нужда от думи…
0
0
БЕЗ КОМЕНТАР
http://www.actualno.com/crime/policijata-izdirva-27-godishnata-stefanija-news_420904.html
0
0
Стефания,не ни ангажирай със глупостите си дори виртуално!
0
0
Благодаря за мненията в коментарите. Тонът на писмото ми е в съответствие с поговорката „Каквото повикало, такова се обадило“ и принципът в хомеопатията „Подобното се лекува с подобно“.
Водя дискусия по темата робство на друго място.
Та там една уважавана от мен дама ми отговори смущващо по отношение на потушаването на Априлското въстание. Цитирам:
„Виждала съм черепите в Батак, Дарина. Пак казвам, нищо не омаловажавам и нищо не оправдавам. Но всяка държава пази целостта си. Отношението към въстаниците не е било като към роби, а като към отцепници. Което, естествено, не го прави по-малко жестоко. Опитвам се само да кажа, че жестокостта нито е характерна само за Османската империя, нито доказва робство.“
И отговорът ми:
„Ислямизацията е целяла точно това преди толкова години – бъдещите поколения да нямат кръв, която да помни. И целта, видимо, е постигната.
Мария, приключвам темата за себе си с нещо последно. Очевидно е, че нямате родственици, участници в събитията от април 1876 г. Ако имахте, нямаше да сте видяла черепите в Батак, детските също, и да говорите за тези деца като за… отцепници. Както и да говорите за хората, потушили в кръв Априлското въстание, като за хора, които просто са бранели интересите на държавата си. С доста, меко казано, варварски прийоми. В преносен смисъл варварството е грубо, безскрупулно, нецивилизовано и насочено към пълното обезличаване на човека, поведение. Може в социлен аспект да не сме били роби, но в областта на емоциите и душевността терминът „робство“ тежи съвсем на мястото си в периода 1396-1878 г. И не приемам този период да се разглежда САМО в социален, не и в психологичен аспект, предвид чудовищното потъпкване на личността.
Аз съм не само психолог, но и пряка родственица на участник в тези събития. Родом съм от село до Алтън Тетевен. Там обаче има и села, изцяло с българо-мохамедани – и до днес. Български граждани с турско самоопределяне. Знаете ли защо турците са минавали през Алтън Тетевен, водейки конете си, а не яздейки ги? Защото тетевенци са си плащали за това право – с толкова злато, колкото е било теглото им. Нищо даром. Да, българи мекерета е имало и тогава, както и сега. Робско отношение, неравноправност, се среща в цялата световна история, не само в онзи период. Българин се е отрекъл от Левски на процеса срещу него. Българин е предал Бенковски… И това трябва да се помни. Както и закланите деца в Батак, както и кръвта на избитите панагюрци.
Историята се гледа с очите на там и тогава, не от позицията на тук и сега. Там и тогава към българите е имало робско отношение в смисъла на тотално обезличаване и душевно потъпкване. Тук и сега на него няма как да се гледа само като на присъствие. Защото аз в сърцето си не съм роб и никога няма да бъда, независимо дали ме третират като роб. Кръвта на предците ми в мен ще се грижи до края на живота ми за това. И съм благодарна за тази привилегия, наистина. Тя ми помага да чета историята неедностранчиво. И да не я правя удобна и мека някому.“
И с това приключвам темата – за себе си. Още веднъж – благодаря на всички!
1
0
Няма от какво да я е срам. Почти сигурно жената е представител на чужди интереси(най-вероятно някоя организация или се причислява към друг етнос). Нейните думи нямат нищо общо с благородството и са изцяло политически и прокарват чужди политически влияния. И средно интелигентен човек се сеща, чии интереси защитава. Най-доброто в случая е да бъде разобличена, като се намери информация в тази насока(а то със сигурност има)…
0
0
Коментар – чел съм и съм чувал, че хора изкарват пари като продават телата си. видях, че има хора , които изкарват пари като продават рода и „кръвта“ си. за Вас говоря г-жо Стефания Николаева. бихте ли обяснили в друго отворено писмо каква е разликата?
0
0
Г-жа Дечева, благодаря Ви. Направихте една използвам медицински термин „дисекция“ на отрепките от времето преди преврата от 1989 г. които хитруваха и живуркаха охолно ловко приспособени към щедрите социални дадености на времето но от този паразитизъм се превърнаха в празноглави душевни изроди оплодили себеподобните си и по времето на така наречената демокрация с добавка за хъс към ново пласиране за аванти дори и с цената заплащане срещу предателство. Чух някъде, че в това отношение българските „курви“ са най евтини и пошли. Възхитен съм от Вас и ако Д-р Николай Михайлов – лекар психиатър постави безкомпромисната диагноза на тази категория отцеругатели, най малкото ще му бъда признателен
0
0
Браво,госпожо или госпожице Дечева,за академичния ви начин на изразяване! БРАВО! Да се изразяваш академично не означава да говориш умно!
0
0
Само в полза на разсъжденията , да запитам Дарина Дечева , как според нейните представи за робство, описани в края на писмото и , се характеризира периода след 1944 г в България . И как се характеризира периода на покръстването на българите от княз Борис – иначе признат от всички нас за светец?
0
0
Коментар – не посягай на Борис. утре ще го направиш с ЛЕВСКИ, БОТЕВ , РАКОВСКИ, ВАЗОВ, ЗАХАРИ СТОЯНОВ, ХАЙТОВ, В. ПЕТРОВ И други гении на българщината!!!!!!!!!
1
0
5 май баташкото клане 5000 души светла им памет !!!и това ако не е геноцид г-жа стефания николова –
0
0
Стискам ти ръката,Дарина!С вълнение прочетох деликатния ти отговор на писмото на Стефания.Напълно съм съгласен с коментара на д-р Станков – едва ли интелигентното,исторически вярно и родолюбиво гледище на Дарина ще повлияе на глупавата,меко казано, позиция на Стефания.Явно примерът,който дава човекът,който чете „словото“ си след кмета, е заразителен и угоднически приемлив.Между впрочем,все си мисля,че щеше да е много по-добре,ако Никола Белишки беше не кмет на Панагюрище,а президент на България.
0
0
Това писмо /на Стефания Николаева/,си е чиста проба поръчка.До 3 всеки може да се досети от къде е поръчката.
0
0
При следващото издание на „Под игото“ да се преимунува на „При присъствието“
0
0
Госпожице Дечева,многото Ви думи породиха у мен досада,скука,въпреки оснаванията ВИ ! Този начин за поучителни разсъждения и тълкувания е толкова менторски,колкото обсъждания от Вас текст – СЛОВОБЛУДСТВО :) , по-меко казано-„аман от словоизлияния“ ! За важните неща -силно и накратко,така ще сте и“по-четивна“ :(
0
0
По-четивно във вестник ,,Работническо дело,, ,днешната ,, Дума,,…
0
0
Г-жо ДАРИНА . Според мен ,г-жа Дечева е написала едно перфектно писмо до съответният АНОНИМЕН автор , излагайки своята позиция по конкретния въпрос.Нещо повече , тя застава с името и адреса си под написаното.Съдейки по коментариите е изразила мнението НА ОГРОМНА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРИТЕ !
Вие я упреквате в СЛОВОБЛУДСТВО ! Напишете око обичате, какво е вашето мнение за писмото на Стефания Николаева !
0
0
Нека има повече такива Кметове-Родолюбци! Браво Кмете! Браво Госпожо Дечева!
0
0
Браво!
0
0
Браво г-жо Дечева!
Вашият достоен отговор ме накара да се чувствам горда панагюрка за втори път след речта на г-н Белишки.Уважение и дълбок поклон пред Вас родолюбиви Българи.
0
0
Браво Даре !!!
0
0
Впечатляващата реч на г-н Белишки подразни много хора и с умението му да не чете от протоколно написани листи извадени от въпрешния джоб на сакото. Той вадеше думите от сърцето си. Превъзходно!!!
0
0
Като пенсионер и човек от “миналия век“искам и аз да кажа това,което вярвам мисли почти всеки от моето поколение.Не искам да налагам мнението си на никого и най-малко на Вас г-жо Николаева,но съм стресиран от ващата “реакция“!Стресиран съм че,една бългака….Да!Но ВИЕ не сте Баба Илийца….!
Вие не може така да “размахвате“пръст и да налагате своето,СОБСТВЕНО мнение пред лицето на ИСТОРИЯТА,която най добре помни миналото на изстрадалия ни НАРОД!Не искам да Ви давам съвет по ЕТИКА,но Ви съветвам да препрочетете ИСТОРИЯТА и разказа “Една БЪЛГАРКА“!
0
0
Толкова много излишно филосовстване…Това писмо-отговор надмина според мен абсолютния рекорд на Надежда (тогава)Михайлова, която успяваше да отговаря на въпрос по няколко минути без да е казала нищо.
0
0
Коментар – въпрос на „софтуер“ Иване. Един го разбера от дума, друг и от “ Под игото“ -грешка „Под присъствието“ няма да го разбере.
0
0
Не съм от Панагюрище, но това не ми пречи да се гордея с вас, панагюрци. Дано вашата искра, блеснала отново след век и половина , запали нова светлина в нашето мрачно време!
0
0
Не ни отнемайте турското робство бе хора! Това е едно от малкото неща с които се гордеем пред света. Другото нещо е чушкопека…
0
0
Да,тези които кават „приъствие“ са хора без чест и продажници на ничии интереси.Били сме род Туско Робство 500 г.Робство госрожи и господа.Не може да промените историята ,колкото и да ви се иска.Турция трябва публично да извини на Блгария за всички жестокости и зверства.
0
0
Благодаря Ви, госпожо Дечева! Вие изразихте по невероятен начин мислите и чувствата на много българи! Прегръщам
ВИ!
0
0
Великолепен отговор от страна на г-жа Дарина Дечева!!!
0
0
Госпожо Дечева, моите почитания за честната Ви и гражданска позиция по повод т.н. ,,писмо“ на Стефания Николаева! Мисля обаче, че търсенето на определено интелектуален отговор едва ли е оправдано. Тя е обикновен представител на породата НПО-шки кадри ,които бързо трябва да посочат правилната и политкоректна позиция, за да не се сърди новия Голям брат! Човекът който ,,чете“словото си след кмета Белишки вече за трети път в речите си по повод 3-ти март не е употребил думата ,,руски“ , не Русия е по своя характер не по-малък родоотстъпник от г-жа Николаева! Става въпрос за платени наследници на Киряк Стефчоф ,които тровят и без това обърканото настояще на обикновения българин! Благодаря Ви за позицията и патриотичният и развълнуван тон! Бъдете здрава!
0
0
Браво,браво и пак браво за конкретния отговор!!!И да се знае,че който употребява синоним на робство Стефаниийо,се нарича предател и ДА,той е един от Вас!!!!!Да живее Панагюрище,да живее България!!!!!
0
0
Bravo!!! Mnogo dobre napisano i istinsko, za razlika ot glupostite na „Stefania/..stia“
0
0
Подкрепата за гн.Кмета Ви е 100%.Казаното от него е точно и ясно,но дали е ясно на тази „дребна душица“ Стефания.Очаквахме я отново да излезе с някакво изявление в своя защита…Опита се тя да ни внушава как 500 години робство е било „рахатлък“..как геноцида и целенасоченото асимилиране и изтребление на народа ни не е било,Опита се да ни разяснява как в други Балкански страни липсвала думата“робство“,било Османско присъствие.Ние никога не трябва да забравяме,децата ни не трябва да забравят,внуците ни не трябва да забравят.Надяваме се да има все повече родолюбиви Българи изказващи се открито,без страх.
0
0
Чудесен отговор !!!! Почувствах се добре след прочита и окрилена !!!!
0
0
Дарина Дечева ,Даре ти имаш ненадминато „перо „.Човек ,като чете Вашият отговор може само да „завижда „, че сте гражданин на гр. Панагюрище. За кой ли път доказа дарбата да бъдеш точна , ясна ,чута Поклон за достойните панагюрци.
0
0
Браво!
Вие ,госпожо Дечева ,ме накарахте да се чувствам горд Панагюрец!
Нашият кмет държа най-силната реч,която съм чувал от политик в новата ни история,а Вашият достоен отговор на лаещите псета ,вдъхва респект.
Докато има такива хора ще има и надежда ,че България ще оцелее!
Дълбок поклон и уважение към такива патриоти!
0
0
Неуважаема г-жо Стефания Николаева, кой, кога, с колко пари завери личната ви сметка, за да се излагате така позорно?!?
0
0
Като българин, свързан с Батак, а по кръвна линия с родовете на Гоце Делчев. Гоне Бегинин, Георги Пере Тошев-Кормушев, Сане Гочев и т.н. поздравявам кмета на Панагюрище г-н Белишки и съм възхитен от перото на г-жа Дечева! Що се отнася до лицето Стефания Николаева, бих казал само това, че предателствата обикновено стават по местоживеене и национална принадлежност! Образованието в случая е без значение!
0
0