Начало Култура „Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная, че няма да...

„Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная, че няма да се върна, ще блесна като звезда и ще угасна”

СПОДЕЛИ

На днешната дата се навършват 100 години от смъртта на най – нежния ни лирик – Димчо Дебелянов

debelqnov

Димчо Дебелянов (1887 – 1916) е най-нежният елегичен поет в българската литература. „Бездомник в нощта“, залутан между спомена за „белоцветните вишни“ на патриархалния роден дом и безприютността в големия град … Темпераментен, понякога скандален, бохемът със свободен дух, но несравнимо чиста душа.

Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия. През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище“ 46. През 1906 г. в списание „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов.

В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта, на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир Хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица.