Начало Култура Дърворезбарят Иван Ушев: И досега се питам аз ли избрах дървото или...

Дърворезбарят Иван Ушев: И досега се питам аз ли избрах дървото или то мен

СПОДЕЛИ
restorant

Дърворезбарят Иван Ушев от Панагюрище влага сърце и душа във всяко произведение от дърво, изработено от него. Художникът се заема и с най-шантавите, както ги нарича той поръчки, защото колкото си по-способен и готов да приемаш предизвикателства, толкова по-особени неща ти се налага да правиш. Най-впечатляващо е отношението на Иван към дървото като материал, който в голяма степен е определил начина му на живот. В процеса на работа се създават взаимоотношения между теб и материала, казва 34-годишният творец. Работата не я върша само аз. Тя е от мен, дървото и още някой, сочи той и добавя, че именно тези взаимоотношения са голямото богатство в неговата професия. За дървото Иван говори с особено уважение, с обич. "То е живо и на него според мен се основава целият човешки прогрес, защото е универсален материал – можеш да се храниш от него, да се стоплиш, къща да си построиш, посредством дървото можеш да плуваш, да летиш ако щеш. По-скоро дървото е по-важно от мен, а не аз като творец и човек. Аз отскоро съм тук, а то си и от край време!"

Иван се ражда през септември на 1979 г. в Панагюрище. Още в детството му проличава склонност към изкуството и талант. Дарбата си е дарба и тя не остава скрита още в началното училище, където рисувал много добре. Спомня си и първата творба, която впечатлила околните и им подсказала по какъв път ще тръгне момчето. Това било една човешка глава, направена от глина, която станала изключително сполучлива. Иван развива способностите си, ходи на кръжоци по рисуване при Манол Панчовски и Паца Христева, но към Трявна, където е Художественото училище по приложни изкуства, го отвежда нещо съвсем друго – астмата. След 6-ти клас заради болестта му се наложило да посети санаториум там. И така започва

една красива история,

която продължава и днес в ценно и здраво приятелство. В Тревненския санаториум една жена – учителка по английски език, вижда рисунките на панагюрското момче. Това е Симона Стоянова, чийто съпруг – Свилен, е художник. Годините, когато Иван трябвало да кандидатства в художественото училище, били кризисни и тежки. Семейството му нямало възможност да го издържа да учи извън родния град. Съдбата се проявила в лицето на семейство Стоянови, които го взели да живее у тях. Една година чиракувах при Свилен,който ме и подготви за кандидатстване в училището, спомня си с удоволствие художникът. За 5-те години в Трявна казва, че са най-хубавите. Приятели, учители, атмосфера – всичко му паснало идеално. Най-важните неща се учат не в часовете, а в средата, в която живееш и се оформяш като характер и като ценности, смята Иван. Научих се да правя сериозно изкуство, добавя той и шеговито допълва, че някой бил казал следното:"Изкуството е най-сериозното нещо, което се прави от най-несериозните хора". Хората на изкуството обаче се различават от останалите. Ако другите след работа забравят за професионалните си ангажименти, при творците това си е постоянен процес, разсъждава Иван. "И кафе да пиеш – работиш. Нещата са свързани – 

идват от главата и минават през ръцете в материала."

В Художествената академия влиза на петия път, проявявайки изключителна воля и постоянство. "Когато знаеш колко струваш, не те интересува каква оценка ти дават, обяснява Иван. Преди студентския период обаче има друг в живота му. Първата година след Трявна младежът кандидатства и в Академията и в Софийски университет. Приемат го в университета в специалност "Педагогика на изобразителното изкуство". Учил само една година, защото разбрал, че едва ли ще стане учител по рисуване. Прекъснал и се върнал в родното Панагюрище. Последвали 12 месеца, в които художникът се занимавал с….животновъдство и земеделие, заедно с родителите си. "Това беше един от най-хубавите ми периоди, казва дърворезбарят, а селскостопанският труд определя като най-сладкият. Гледал овце и крави, обработвал земята, косил сено. И днес може да издои крава. След година отново кандидатства и си намира работа в столицата. За времето в Академията казва, че са се редували трудни и хубави моменти, но

истинската борба започва след завършването през 2008 г.

Този период, който все още продължава, Иван нарича следакадемичен.
И всъщност започва много добре. Заедно с колега от Академията, Иван печели конкурс за изработване на иконостас. Това е едно от най-хубавите неща, което може да се случи на дърворезбаря, сочи панагюрецът. Иконостасът бил с размери 7 на 4 метра, предназначен за църква в комплекс в Панчарево. Изработили го за екстремно кратко време за такъв тип работа, която по принцип се върши от повече хора за не по-малко от година. На тях им били нужни 8 месеца.
След този ангажимент обаче, настъпва истинската криза. "Изгърмяхме с няколко поръчки, които изпълнихме, но не ни ги платиха. По онова време това беше масово явление, макар че и сега се случва". Работата намаляла до нула и всеки дърворезбар, включително и Иван се занимавали със собствените си творби. И понеже народът си го е казал – "Всяко зло за добро", това довежда до събирането и последвалите изяви на

Група 9,

която неотдавна показа в Панагюрище изложбата "Свободата.net". Ателиетата им били в един район, обменяли си информация за това върху какво работят. И решили да направят нещо заедно, а именно една изложба. Това е положителното от кризата – тя ни даде възможност да излезем от ателиетата и поработим за публиката, казва още Иван.
Първата колекция от творби показали в софийска галерия през 2011 г. Изложбата била посрещната със сериозен интерес и минала успешно. Когато хората гледали и харесвали творбите, веднъж попитали – добре, но кои сте вие. Светкавичният отговор бил – ние сме Група 9. Така случайно и по естестевн начин се появило името на групата. По-късно станало ясно, че то е и най-подходящото, заради многозначителността на числото 9. Групата е отворена за нови хора. Има зад гърба си три изложби, от които две в Панагюрище. Вече говорят и за следващ проект, но Иван остави темата в тайна. В Панагюрище ни хареса посрещането и със сигурност ще потретим, заяви той. Иван е единственият панагюрец в Група 9, но след гостуването на два пъти в града ни и останалите членове вече се чувстват панагюрци в голяма степен.  При подготовката на втората изложба, приятелите му се обадили една вечер с думите: Ванка, ние тук сме се събрали и единодушно взехме решението изложбата за свобдата да се открие в Панагюрище, като столица на свободата. Наистина няма по-подходящо място за тази изложба. За да си творец трябва да си свободен, а свободата е най-голямата отговорност, категоричен е Иван.
И е необходимо да ти стиска, за да не се откажеш от изкуството и да се хванеш с нещо, което по-лесно да ти носи прилични доходи, допълва дърворезбарят. Той не отрича, че в България е много трудно да се издържаш с изкуство, но добавя, че дърворезбата е по-особен вид творчество – приложно.
"Аз съм художник на свободна практика, е не съм цъфнал и вързал, но успявам с къде по-сериозни, къде по-несериозни неща". Освен, че резбарят трябва да има жива мисъл, оригинални хрумки и смелост да ги реализира, той трябва да е още  архитект, технолог, инженер, физик, химик. "Самият процес на създаване на дърворезбата е свързан с предпроцеси, пояснява Иван. Рисунката в живописта е завършен продукт, а при дърворезбата е само началото. Продължаваш с преценката какъв материал да избереш, според това дали е сечен на време, дали е изсъхнал добре. От там нататък и хамалин трябва да си, защото трябва да го мъкнеш до мястото на обработката, да го бичиш. В повечето случаи правиш едни фокуси, непонятни за обикновен занаятчия. Става един сблъсък с материала, както е и при скулптурата." Кой материал е най-добрият зависи от идеята и предназначението. По принцип орехът е подходящ за пластични форми. Дъбът малко се кърти, липата е прекалено мека и нетрайна. Всеки материал си има специфика, с рутината на професионалист изрежда дърворезбарят. Той притежава почти целият набор от инструменти, необходими в неговата работа. А те са много, като почнеш от гатер, банциг, фрези, циркуляри, малките зъболекарски шлайфчета, чукове, пирони, длета и още ред други.
Иван получава най-разнообразни поръчки, някои от които меко казано странни. Той обаче има дързостта да приема предизвикателствата. "Хората имат всякакви хрумки. Отиват при един, който им казва, че не се занимава с такива неща, при втори и накрая идват при мен, а аз им казвам – о, няма проблеми." Изработвал е детски кончета за люлеене, лога, сувенири. Има един такъв момент, че

колкото си по-способен, с толкова по-шантави неща ти се налага да се занимаваш.

Обича да експериментира и това се случва при една от поръчките – столове от паркет. "Всичко се прави въз основа на простите форми – дъга и линия. Паркетът предлага и двете, така че реших да пробвам какво може да излезе. Каквото и да направиш от дърво трябва така да го съобразиш, че да остане във времето. Трябва да има и сериозна връзка между отделните детайли", пояснява процеса на работа Иван. В крайна сметка столовете станали нетрадиционни, много здрави, красиви и удобни.
С една от творбите си – дървени, изключително специфични щори, Иван печели годишната награда в секция "Дърворезба" на Съюза на българските художници през 2011. Цялото нещо тръгна още във втори курс като задача, спомня си днес Иван. Измислил щорите, направил ги, после ги доразвил и трансформирал. Резултатът бил произведение на изкуството – кинетична инсталация на тавана. Представляват  правоъгълник от шест квадрата, който виси от тавана. Управлява се от земята. Сваляйки ги долу, те се трансформират в куб.
Бъдещите му творчески намерения са свързани с Група 9. За нея Иван казва, че си е едно микрообщество със свой собствен път на развитие. Много е интересно как от група хора се превърнахме в екип, добавя той. Зад гърба си има вече участия в редица изложби и пленери. През 1999 г. представил свои фотографии в Обща изложба – Фотография, в гр. Трявна. През 2001 г.участва в Обща изложба – Фотография, галерия ”АРТ-36”, София. През 2006 г.е Общата изложба – Дърворезба, Графика, Живопис, гр. Панагюрище, 2006 г., Международен студентски пленер, гр. Димотика, Гърция, 2009 г. пленер Кинетична пластика,  гр. Севлиево, 2011 г. Национална изложба дървопластика – Велико Търново, галерия „Рафаел Михайлов”. През 2011 г. печели награда на Съюза на българските художници, „Секция Резба“ – Национална изложба дървопластика, Велико Търново.
Иван е изненадан  приятно от много неща, които напоследък се случват в Панагюрище, но не му се остава за постоянно в родния град. Липсва му средата от връстници, с които да общува. Разтоварва се като кара мотор. Неговата машина е "Дукати" и му дава така необходимия адреналин. Иван не е безразличен към случващото се в страната. За съжаление и той е разочарован. Чудя се дали да не емигрирам вече, вмята художникът, но веднага добавя -но никъде не ми се ходи. Тук са ми приятелите, родителите, родното място. Не ми се живее на чуждо място. А пък и не е честно, аз съм използвал ресурсите на тази държава, тук съм учил и завършил, тук би трябвало да се реализирам, логично разсъждава образованият млад човек. Никаква логика обаче не вижда той в случилото се след последните избори в страната. Такава гротеска като сегашния парламент не е имало, откровен е Иван. Баща ми има кооперация и гледа овце. Овчари са и при него нещата се случват без циркове, а в парламента са хората, които са лицето на държавата и те ни представят пред целия свят. Няма с какво да ги сравня. Цирк е меко казано. Ще ми се да има някакъв регламент, според който да ги санкционират. Никого не искам да съдя, но визията, която показват е плачевна. Не виждам добра перспектива, казва още той. Питам го кои са важните неща за него. Той веднага отговаря, че е важно е да не правиш на другите неща, които не искаш и на теб да ти се случат."Важни са двата дяла на физиката – динамика и статика, времето и пространството, измеренията дължина, височина, широчина, с които не може да не се съобразяваш. И разбира се, 10-те божи заповеди!"