В нощта на 8 ноември 1895 година Рьонтген решава да поработи и тръгва от квартирата си към лабораторията, които били в една и съща сграда. По това време е работел върху катодните лъчи – тема, особено популярна сред физиците от онова време. Към полунощ разбира, че е уморен, гаси светлината и тъкмо хваща дръжката на вратата, когато забелязваа светещо петно. В тъмнината светел екран, покрит с бариеви кристали.
Защо свети, си мисли професорът. Оказва се, че е забравил да изключи катодната тръба! Тя е покрита с черна хартия и ето че заради това Рьонтген не забелязва, че е включена. Той се ядосва на себе си за разсеяността си и я изключва. Сиянието избледнява. Тогава я включва отново. Сиянието се появява отново. Значи сиянието се предизвиква от катодната тръба? Но защо? Катодните лъчи а покрити с калъф и има метър въздушна преграда между тръбата и екрана, които трябва да бъдат преодолени. Какви неизследвани лъчи причиняват сиянието? Отговорът на този въпрос е можел да даде например, Джоузеф Джон Томсън, който наблюдавал подобен ефект, но не се интересувал от него. A Рьонтген се заинтересувал и се оказало, че лъчите проникват през метал, стъкло, книги, мека човешка тъкан.
Тайнствените лъчи, имащи невероятната способност да преминават през непрозрачни обекти, Рьонтген скромно нарекъл X-лъчи. Той отказва да иска патент върху новооткритите лъчи и не се облагодетелства с процент от всеки рентгенов апарат, отказва високоплатен пост в Академията на науките и благороднически префикс на името си.
И когато самият той се разболява сериозно, неговият ученик, Абрам Йофе му дава пари … за да си направи рентгенова снимка.
