Начало Кулинария Петъчен кулинар с две рецепти за руски таратор „Окрошка“ и деликатес от...

Петъчен кулинар с две рецепти за руски таратор „Окрошка“ и деликатес от охлюви

СПОДЕЛИ
Рубриката води Райка ЙОРДАНОВА
raykaДнес ви предлагам една разхлаждаща и в същото време засищаща руска супа! Руски таратор „Окрошка“.
В класическия вариант супата е микс от свежи зеленчуци (краставици, зелен лук, репички), варени картофи и яйца, шунка (сух салам или сухо месо) и квас. Алтернативните варианти могат да се направят с друга течност вместо квас (кефир, сурватка, бира, разреден оцет, разреден йогурт и др.). Съставките се нарязват на малки кубчета и се смесват с кваса преди ядене. Въпреки че съставките са подобни на тези в руската салата, вкусът на окрошката е много по-различен от този на салатата. Окрошката се смята за идеална за лятото, тъй като е освежаваща. Може да се яде и с млечна сметана и/или горчица.
В побългарен вариант се прави с колбас тип Камчия,Телешки или Хамбургски. И кисело мляко,разредено с вода.
 Продуктите в снимка:
 И готовият руски таратор „Окрошка“:
pk1
 Следващото ястие,което ви предлагам е…охлюви! След дъжда, който миналата седмица беше обилен аз лично събрах над 300 броя бели и черни.
 Голяма врътня е приготвянето им,но си заслужава,божествен деликатес за ценители!
 В някои региони готвенето на охлюви пролетно време е традиция. Tрябва да опиша и сваряването, защото тези, които не знаят как се почистват охлювите, предполага се, че не знаят и как се варят правилно. Класическата практика е охлювите, след като са събрани, да се държат 1-2 до 2-3 дни в съд под капак, за да се почистят от стомашното съдържимо. Тук обаче има нужда от малко повече обяснение. Ако ги оставите под капак (задължително с тежест отгоре, защото мускулестият крак на охлюва е толкова силен, че ако намери пролука и се провре, спокойно може да вдигне капака) охлювите се полепват по него и го запечатват със слузта, която отделят. Така могат да се задушат, a и те имат нужда от въздух… Затова се практикува лагеруването им в здраво завързана полиетиленова торбичка, надупчена с игла или друг остър предмет. След изтичането на този период, охлювите се измиват много добре с обикновена студена вода, без добавката на сол или други средства. В дълбока (не случайно дълбока!) тенджера се налива вода, като количеството и е около 2 – 2,5 л за всеки 50-60 охлюва, която трябва да заври. Тогава се добавя по 1 ч.л. сол на всеки 2 литра вода.. Когато водата заври, охлювите се изсипват вътре. Следва повторно завиране, което обезателно трябва да е без капак, защото се образува много пяна. Добавят се черен пипер и бахар, смлени много на едро и ако е необходимо още сол. Добавят се и зеленчуци – пресен лук 1-2 връзки, ако има, лапад, малко киселец, може да се нарежат и свежи лозови листа, липови листа, 1-2 моркова, коренчета магданоз, кубчета целина и пащърнак. При варенето в началото, охлювите и зеленчуците отделят много пяна, която се обира с решетеста лъжица. След известно време пяната намалява и почти изчезва. В началото варенето става на сравнително силен огън, но след 10-15 мин. огънят се намалява до среден и така се вари час – час и половина. Още в началото на варенето, може да добавите и тънко обелената кора на един лимон – придава прекрасен допълнителен аромат. Вече сварени и изстинали, охлювите се избождат с остър шиш или със специално пригодена за целта двурога вилица, която може да си изработите от обикновена вилица, на която сте отрязали средните рога, като оставите само крайните. В краен случай, можете да ползвате обикновено шишче за печене на скара. Обикновено при избождането месестата част сама се отделя от тази, която не става за ядене. Анатомията на охлюва е такава, че органите му са ориентирани към живот само с един отвор, т.е., охлювът не е като другите животни, с преден и заден край, а има само един, преден край. Това предполага, че и отворът за хранене, и отделителния орган са в предната част на охлюва. Така че при избождането, задната част се отделя почти винаги сама, но от нея покрай месестата част продължава едно много тъничко шнурче, което е последният край на отделителната система. При малко повече наблюдателност лесно се локализира и точно то трябва да се откъсне, а това става много лесно, когато знаеш, че съществува. Иначе, отделянето на задната, неядлива част е само половината от правилното почистване. Последващата кулинарна обработка е въпрос на личен избор и предпочитания, но имайте предвид, че така приготвеният бульон с изчистените охлюви вътре е фантастично вкусен и в никакъв случай не го изхвърляйте.
 Най-разпространената рецерта е Охлюви по бургундски /Охлюви по френски/. Но за сега ви предлагам панирани охлюви.Начина на почистването,варенето описах вече.
pk
 Да ви е сладко и гответе с усмивка за удоволствие! До нови срещи!

2 КОМЕНТАРА