Начало Култура Сякаш няма излишна болка на този свят

Сякаш няма излишна болка на този свят

57
0
СПОДЕЛИ

Надежда-Иванова---представяне-4Силно емоционално и дълбоко човешко – такова бе представянето на стихосбирката „Сънувано преди и след сън“ на Надежда Иванова, състояло се днес в 11 часа в Градска библиотека „Стоян Дринов“. Самата авторка не присъстваше поради здравословни проблеми, но както каза директорът на библиотеката Стефан Рапонджиев: „Духът й чрез нейните стихове днес е заедно с нас“.

Надежда-Иванова---представяне-3
Ани Горинова

В началото на срещата встъпителни думи произнесе Ани Горинова, която е сред основните „виновници“ за организиране на събитието в Панагюрище. Тя е част от клуб Сороптимист Интернешънъл – Пазарджик, който е подел благородната кауза за реализацията на книгата. Тя сподели също, че първото представяне се е състояло на 22 март, когато всъщност е и рожденият ден на авторката на поетичната книга.

Надежда-Иванова---представяне-2
Цветанка Убинова

Самото представяне на Надежда Иванова направи Цветанка Убинова, която е редактор на стихосбирката. Тя говори дълбоко прочувствено за авторката, така както може да се говори за хората останали чисти в душите си от всяка пошлост. Чрез наситено описателните й думи присъстващите успяха да усетят силата на духа на авторката, силата на обичта й към родина и хора, сила, която се извисява над телесното несъвършенство. И някак си съвсем на място и дълбоко философски прозвучаха нейните думи: „Сякаш няма излишна болка на този свят“.

Разбира се, бяха прочетени и стихове на Надежда Иванова. Чрез тях всеки един от присъстващите успя да усети света на авторката по свой начин, начин по който една душа говори на друга.

 

Надежда-Иванова---представяне-1За България

Мой скъп, мой обичан,

мой много тъжен кръстопът,

векове защитаван

с жива, нежалена плът

от воини смели

от князе и пастири.

За да те има.

Името ти,

твоят език

да звучат под небето.

И стана!

И чудо бе ти

под балканското

светло небе.

Броеница от векове.

Всеки щастието свое кове.

И ние – на нашия кръстопът,

под звездните небеса,

ковем –

на живот и смърт.

Без да вярваме в чудеса.

 

* * *

Добре, Любов! Не идвай!

Щом толкова не искаш!

И ти, съдба, не я моли!

Не мога дом да построя,

не мога хляб да изпека…

Но мога да обичам!

А ти, Любов,

не можеш да ме спреш!