Вече почти месец учителите обучават децата отдалеч, а себе си – съвсем в първо лице единствено число. Родителите пък получиха неочаквания шанс да „влязат в обувките“ на учителите и лично да проследят отблизо лесна работа ли е преподаването.
В началото на първата седмица от старта на дистанционното обучение всеки един от нас – редови член на обществото българско учителско, родителско и детско, бе хвърлен рязко в дълбоките и студени води на неизвестността с ясни и точни указания в една дума: „Плувай!“.
Каква е ситуацията днес, как се справят училищата в община Панагюрище с предизвикателството „дистанционно обучение“ – попитахме директорите.
Разговаряме с Веса Барова, директор на СУ „Нешо Бончев“
Как се справяте с онлайн обучението? Кои са най-сериозните затруднения
Мисля, че преподаването от разстояние в електронна среда (както вече се смята, че е най-правилно да се нарече) в нашето училище протича нормално. Даже има лек положителен ефект върху обучението на голяма част от учениците и върху квлификацията на учителите. Аз проверявам онлайн курсовете на колегите от гимназиален и прогимназиален етап, а заместник-директорът г-жа Дюлгярова – на начален. Затова заставам зад думите си и твърдя, че те отговарят на реалността.
Ние имаме опит в онлайн обучението. Именно заради акцента в използването на технологии за обучение и самообучение в електронна среда СУ „Нешо Бончев“ е включено в списъка на иновативните училища.
Около 15 учители до момента на извънредното положение имаха вече действащи курсове в Google Classroom и в Moodle, някои от тях повече от 4-5 год. Някои паралелки, особено иновативните, също бяха добре подготвени за такова учене, защото когато в продължение на години един-двама учители работят с класа по този начин, вече има създадени трайни умения и навици при децата.
Предизвикателството пред нас беше да научим в много кратки срокове останалите учители да използват възможностите на облачните технологии за такова обучение. Подготовката им в бързи срокове не беше голям проблем, защото облачните технологии отдавна се използват в управлението на училището, а бяха проведени и вътрешно-училищни квалификации за използването в образованието на конкретни приложения. Всеки учител, който е имал желание да ги използва, беше подкрепен от заместник-директора г-жа Машева и други колеги, с по-голям опит. В рамките на 3 дни работа на място в училище и онлайн се усвоиха сериозни умения, които помогнаха за работата в електронна среда. Г-жа Машева, освен че осъществи това обучение, продължава да е на разположение на колеги, родители и ученици и ги подпомага в трудни моменти. Всеки понеделник ние, от ръководството, осъществяваме срещи с Google meet, на които се прави анализ за предишната седмица и колегите споделят предизвикателствата в използването на едно или друго приложение за образование. Г-жа Машева продължи вътрешноучилищната квалификация, като знанията и уменията на учителите имаше възможност да се разширят и задълбочат. Това са предизвикателствата по отношение уменията на учитеите и така ги решаваме.
Какво се случва с учениците? Част от тях не бяха склонни да използват новите технологии преди извънредното положение, но сега се наложи да го правят. Най-сериозно предизвикателство това обучение е за учениците от начален етап, където няма никакви умения и пред ученици от пети-шести клас, където уменията са слабо развити – работа с Word или споделени документи, споделени таблици, споделени презентации в Google, прикачване и сваляне на документ. В тези случаи всеки учител, който успя да даде точни и подробни указания на учениците си, успя да постигне бързо положителен резултат и учениците се научиха „в движение“. При учениците в начален етап повече се наблегна на разговорите с родителите във Вайбър, Месинджър, телефонни разговори, по-рядко онлайн срещи. Тези проблеми бяха споделени в срещите ни в понеделник и се правят опити за корекции, така че да се постигне максимална ефективност. Забелязваме, че понякога учителите дават повече домашни работи, отколкото това е ставало в обикновеното обучение. Не винаги се намираше и подходящия баланс в дадения материал от учителите като информационен ресурс и заданията, на които учениците да отговорят. В началото имаше залитане по отношение използването единствено и само на учебника като източник на информация, което не е лошо, но при липсата на синхронно обучение, в което да има директна връзка между обучаем и обучаващ, нямаше как да се обяснят понятия, задачи, закони и пр. В такива случаи се губи интересът на учениците, защото те не са разбрали урока. Изключвам несериозното отношение и нежеланието да се чете по принцип, защото не искаш да се натоварваш изобщо.
Има и други трудности и предизвикателства. Аз конкретно посочвам тези от практически, не толкова от психологически характер.
Смятате ли, че занапред ще се подобри комуникацията между родители и учители?
Дали родителите са влезли в обувките на учителите и дали са ни разбрали по-добре. Би трябвало да е така, логично е да се получи така. Но не всякога логичното става. Изпратили сме анкета до родителите за обратна връзка и очакваме до петък следващата седмица да ни отговорят. След обработката на анкетата мога да си позволя да дам мнение, подкрепено от доказателства. Отделни учители от училището правят анкети и навреме коригират действията си. Не бих желала да давам мнение преди да проверя анкетата, подадена от ръководството.
Относно връзката ни с родителите в бъдеще – ние и сега имаме добра връзка с част от родителите. Надявам се, че ще имаме повече подкрепа, но не съм сигурна. Пак ще повторя, изхождайки от дългогодишния си опит, че не винаги логичното се случва.
